Решение № 12399 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7176/2016 г.

от 19.04.2011 г. на Кмета на Столична община е по заявление на жалбоподателите за продължаване на процедура по изкупуване на съответна идеална част от описания по-горе имот, който не им е продаден с издадената по-рано Заповед № РД-561-701 от 11.08.2004 г. С оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е отхвърлил жалбата на В. Й. и Р. Й. срещу описаното писмо, като неоснователна. За да постанови акта си, съдът е приел, че формулирания в писмото отказ за издаване на търсената от лицата заповед, представлява годен за оспорване административен акт. Прието е, че с издаването на Заповед с № РД-561-701 от 11.08.2004 г. по молба на Г. Й., с която му се признава право да закупи ? ид. ч. от имот УПИ IХ-245, с площ 410 кв. м., органа е формирал мълчалив отказ по заявление на същото лице от 1993 г. и на ново заявено с молба от 13.06.2003 г. за закупуване на целия имот относно разликата от ? ид. ч., тъй като в описаната заповед липсва произнасяне по отношение на същата. Прието е, че този мълчалив отказ не е оспорен и е влязъл в законна сила. Поради описаното по-горе първоинстанционния съд е приел, че производството пред административния орган следва да се счита образувано по заявление на наследниците на Г. Й., по което е постановено писмо от 02.11.2007 г., респективно писмо от 19.04.2011 г. на Кмета на Столична община, с което на лицата е указано, че исканата идеална част от имота може да бъде изкупена от молителите по пазарни цени след решение на Столичен общински съвет. Производството по § 27 от ПЗРЗИДЗС приключило с издаването на заповед № РД-561-701 от 11.08.2004 г. на Кмета на СО, поправена със Заповед № РД-561-48 от 31.01.2005 г. на същия орган въз основа на които е сключен и договор за продажба от 10.05.2005 г. между Столична община и Г. Й.. Съдът е приел, че е налице неприложимост на хипотезата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, тъй като към датата на влизане в сила на закона 13.06.2008 г. не е налице неприключило производство по смисъла на този текст. Решението на първоинстанционния съд е законосъобразно като постановено при правилно и в пълнота изяснена фактическа обстановка и при спазване на процесуалните правила за водене и приключване на съдебното производство. Съдът правилно и обосновано е определил предмета на делото, който напълно съвпада с твърдяния такъв и от жалбоподателите в настоящото производство, а именно, че на оспорване е подложен формулирания в писмо с № 1100-1810

от 19.04.2011 г. на Кмета на Столична община, отказ за прекратяване на съсобственост между молителите и О. С., върху имот УПИ IХ-245 в кв. 12 по плана на гр. С., м. "Изток - изток", чрез продажбата на собствената на общината част на имота на молителите, по цена, представляваща данъчна оценка завишена с 20 % п о реда и условията на § 27 от ЗС , във връзка с § 10 ППЗДС, във вр. с § 1 от ПМС 235 от 1996 г. и § 42 от ПЗРЗИДЗОС (ДВ бр. 54 от 2008 г.). Съдът е изследвал действията на всички участващи в производството заинтересовани и твърдящи наличието на собствени права върху имота лица относно времето на придобиване на тези права, техния обем, настъпилите през периода 1957 г. до настоящия момент промени по отношение на същите. В хода на съдебното дирене са събрани достатъчно доказателства, че наследодателя на жалбоподателите Г. Р. Й. е заявил желание да изкупи имота върху който му е отстъпено право на строеж, като за целта е депозирал изрична молба № ДИ 03-02-98/99/ от 13.06.2003 г. В издадената въз основа на исканията Заповед с № РД-561-701 от 11.08.2004 г. е признато правото на лицето да закупи ? ид. ч. от съответния имот, като липсва произнасяне по отношение на другата ? ид. ч. С. З. № РД 561-48/31.01.2005 г. е изменена първоначално определената цена, като е завишена от 13 510 на 17 379 лева. В т. от същата е описано, че в останалата част Заповед № РД-561-701 от 11.08.2004 г. не се изменя и остава в сила. Адресата на искането /административния орган/ е бил длъжен да се произнесе в неговата цялост и в установените в закона срокове. Констатираната липса на произнасяне по отношение на ? идеална част от имота правилно е приравнена от първоинстанционния съд на мълчалив отказ. Този мълчалив отказ не е обжалван от лицето или лицата имащи правен интерес, поради което и настоящата инстанция счита, че същия е влязъл в законна сила. Следва да бъде изцяло споделен извода на първоинстанционния съд, че след като наследодателят на жалбоподателите - Г. Й. е инициирал производство с искане на изкупуване на имота, върху който му е отстъпено право на строеж през 1957 г. и това производство е приключило със сключване на договор за продажба на ? ид. ч. от имота с дата 10.05.2005 г., то е налице влязъл в законна сила административен акт, представляващ мълчалив отказ на компетентния орган за отчуждаване в полза на молителя на собствената на общината ? ид. ч. от имота. Законодателят е въвел срокове за обжалване на административните актове, като след изтичане на същите се преклудира възможността за тяхното оспорване по административен или съдебен ред, освен в изрично предвидени в закона обстоятелства, които в случая липсват. Тези срокове са въведени с оглед гарантиране на сигурността и стабилността, както на административно-правните отношения, така и на отношенията свързани със защитата на законните права и интереси на държавата, общините или трети заинтересовани от производството лица. Признатия от държавата стабилитет на тези актове гарантира сигурността и неизменността на възникналите в обществото правоотношения до момента в който същите биха могли да бъдат изменени въз основа на нововъзникнало, значимо по смисъла на закона обстоятелство. В този смисъл не са налице и данни за наличието на обстоятелство по смисъла на чл. 99 от АПК. При тези данни, събрани и проверени в хода на съдебното дирене, първоинстанционният съд правилно е преценил законосъобразността на оспорения пред него акт - писмо № 1100-1810

от 19.04.2011 г. на Кмета на Столична община, съобразявайки се с правно значимото обстоятелство, че към момента на влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС - 13.06.2008 г. не е било налице висящо по смисъла на тази разпоредба производство, поради което не са налице и основания за изкупуване на общинския имот от жалбоподателите при преференциални условия Развилото се по повод подадена молба за изкупуване на терена, върху който е учредено право на строеж производство, има административно правен характер, поради което и правилно и обосновано съда не се е произнасял по липсата или наличието на промяна в обема на правото на строеж на наследодателя на жалбоподателите. Това е въпрос, който попада в компетентността на общите съдилища при надлежното им сезиране по съответния ред. При своето произнасяне съставът на АССГ е проявил необходимата активност, като е изяснил всички относими към производството обстоятелства, които да му дадат възможност да формулира правилни и обосновани изводи, свързани със законосъобразността от процесуална и материалноправна гледна точка на развилото се пред административния орган производство. Както беше описано по - горе, при липсата на данни за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при пълното съобразяване с приложимите материално правни норми, първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва изцяло да се потвърди.