Решение № 417 от 30.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1144/2015 г.

Решение № 417 от 30.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1144/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е образувано по касационна жалба на адвокати Д. И. и И. И. - защитници на подсъдимия И. Г. П. срещу въззивно решение № 112 от 16.06.2015 г., постановено по внохд № 62/15 г. на Варненски апелативен съд. В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Като съществени нарушения на процесуални правила се релевират нарушаване на правото на защита при проведеното на досъдебното производство разпознаване; нарушения на процедурата при разпознаването; ограничаване на правата на подсъдимия с разглеждането на мярка за неотклонение от съдия, участвал при събирането на доказателства; нарушение на принципа за обективност и пълнота при изследване на релевантните за обвинението обстоятелства със заличаване на св. А. от списъка на лицата за призоваване; погрешно вписване на ЕГН на подсъдимия в присъдата на първоинстанционния съд. Алтернативно се настоява за връщане на делото за ново разглеждане, оправдаване на подсъдимия или намаляване размера на наложеното наказание. Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия - адв. Ц. със същите аргументи. В съдебното заседание на касационния съд подсъдимият П. представя саморъчно изготвена писмена защита, в която излага допълнителни аргументи за допуснати нарушения при проведеното разпознаване предвид предварителното разглеждане от пострадалата на предоставен й снимков материал и не осигуряването от страна на разследващите на лица за разпознаване с еднаква възраст, височина, цвят на кожата и облекло. Изразено е и несъгласие с кредитирането от страна на съда на показанията на пострадалата. Представителят на ВКП счита, че решението на въззивния съд следва да се остави в сила. Намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, а разпознаването е проведено в съответствие с правилата на чл. 170 и чл. 171 от НПК. Наложеното наказание според прокурора е справедливо и в съответствие с целите на наказанието по чл. 36 от НК. Гражданският ищец и частен обвинител Д. К., редовно призована, не се явява пред касационния съд. Подсъдимият И. П. в последната си дума моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 4 от 14.01.2015 г. на Варненски окръжен съд, постановена по нохд № 347/14 г., подсъдимият И. Г. П. бил признат за виновен в това, че на 25.10.2013 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ - златен накит с висулка - перла, на обща стойност 1837.50 лв. от владението и собственост на Д. С. К., с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1 и чл. 54 от НК му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от седем години, при първоначален "строг" режим в затвор. На основание чл. 59, ал. 1 от НК било зачетено предварителното задържане на подсъдимия. Със същата присъда подсъдимият П. бил осъден да заплати на гражданския ищец Д. С. К. сумата от 1837.50 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието - 25.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалба на подсъдимия било образувано внохд № 62/15 г. на Варненски апелативен съд. С решение № 112 от 16.06.2015 г., постановено по същото дело, въззивният съд потвърдил изцяло присъдата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Жалбата е неоснователна. При разглеждане на делото в първата и въззивната инстанции не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Възраженията относно допуснати процесуални нарушения при разпознаването и нарушение на правото на защита са били изтъкнати във въззивната жалба и на тях е бил даден отговор, който се споделя и от настоящия съдебен състав. Разпознаването е било извършено в рамките на досъдебно производство, започнало с първо действие по разследването, с разпит на пострадалата К. Видно от датата на протокола, удостоверяващ извършването на процесуално-следствено действие разпознаване, то е проведено преди привличането на П. като обвиняем. Правото на участие на защитник в наказателното производство възниква съгласно чл. 97, ал. 1 от НПК от момента на задържане на лицето или на привличането му в качеството на обвиняем. Оттук следва извод, че не може да бъде допуснато нарушение на правото на защита на П. преди привличането му като обвиняем, от което процесуално качество произтичат и правата му по чл. 55, ал. 1 от НПК, сред които е и правото на защита. Твърденията в писмената защита на подсъдимия и възраженията в жалбата за опорочаване на разпознаването предвид различната възраст, цвят на кожата, височина и облекло на разпознаваните лица, не могат да бъдат споделени. Идентични възражения са били направени пред двете инстанционни съдилища, които в мотивите си основателно са ги отхвърлили. Единственото условие според чл. 171, ал. 2 от НПК е разпознаваните лица да са сходни по външност, без да се поставят изрични изисквания за еднаква възраст или облекло. От приложения по делото албум за разпознаването е видно, че това правило е било спазено. Предварителното разглеждане от страна на пострадалата на предоставени й снимки на лица от криминалния контингент не е от естество да опорочи разпознаването, без значение дали снимката на подсъдимия е била сред тях. На пострадалата са били предоставени множество снимки, а не конкретно лице, което да бъде посочено впоследствие от нея. При проведеното разпознаване на живо св. К. е посочила именно подсъдимия сред предоставените й за разпознаване лица, като е описала и външните белези, по които го е разпознала. Тезата в жалбата, че възприятията на пострадалата не били с необходимата степен на достоверност, предвид преживения от нея шок, притъмняване пред очите и изпадане в безсъзнателно състояние, се основава на предположение, което не намира опора в доказателствата. В показанията си св. К. е заявила, че й станало лошо и й притъмняло пред очите след удара в областта на корема, нанесен й от извършителя. За възприятията й, предхождащи нападението, последната е била категорична относно външността и облеклото на дееца, когото е наблюдавала от близко разстояние. Неоснователен на следващо място се явява доводът в жалбата за нарушение на чл. 29 от НПК, предвид обстоятелството, че присъствалата на разпита на пострадалата на досъдебното производство съдия И. С. впоследствие се произнесла по искането за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" на обвиняемия П.