Решение № 13443 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4884/2010 г.

Решение № 13443 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4884/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Василка София" ЕООД против решение № 105 от 3.02.2010 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 5800/08 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 20080416 от 15.05.2008 г., издаден от ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1340/03.09.2008 г. на директор на дирекция "ОУИ"-гр. София. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на директора на дирекция "ОУИ"-София юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 190,43 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Поддържаното касационно основание е необоснованост на решението. Иска се неговата отмяна и отмяна на РА в обжалваната му част. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство-директорът на дирекция "ОУИ"-София чрез процесуалния си представител по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че решението е обосновано и правилно. Липсата на доказателства, установяващи реалността на фактурираните доставки правят според прокурора неприложима хипотезата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). Върховният административен съд първо отделение в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от страна в съдебния спор, в рамките на 14 дневния срок за касационно обжалване на решението. Досежно основателността на касационната жалба съдът приема следното: Предмет на контрол пред Административен съд София- град /АССГ/ е бил РА № 20080416 от 15.05.2008 г., издаден от ТД на НАП-София в частта, в която на ревизирания субект- "Василка София" ЕООД са определени задължения за ДДС в резултат на отказан данъчен кредит по фактури от - ЕТ"Слава-Даниела Славчева"; "Места 2002" ООД; ЕТ"Трифор-Митко Спасов"; ЕТ"Елит-Елена Денкова"; "Иридум 2000" ЕООД; "Бултрейд-02" ЕООД; "Пик 999" ЕООД; "Сел Трейдинг" ЕООД; "Тиса Лимитиден Билдинг" ЕООД и ЕТ"Глобал-Красимир Георгиев". Ревизията е извършена по приложението на ЗДДС и е за периода-01.02.05 г. -31.12.2005 г. Фактурите, по които органът по приходите е отказал да признае на ревизирания субект правото на данъчен кредит, касаят доставка на почистващи препарати и хигиенизиращи средства. Правното основание за отказа е липсата на предпоставките на чл. 64, т. 1 вр. чл. 6 от ЗДДС. Фактическите констатации са, че при извършените насрещни проверки на преките доставчици по фактурите, последните не са представили на органите по приходите доказателства за техническа, кадрова и материална обезпеченост за изпълнението на доставките. В съдебната фаза на обжалване на РА е допусната и приета съдебно икономическа експертиза, която е имала за задача да провери и счетоводствата на преките доставчици. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА като недоказана. Съдът не е кредитирал като годни доказателства заключенията по съдебната експертиза, тъй като е приел, че не са резултат от непосредствена проверка в счетоводствата на преките доставчици, а за целите на експертизата вещото лице е проверявало документи, предоставени му от жалбоподателя. Съдът приема, че неизвършването на проверка в счетоводствата на доставчиците означава липсата на доказателства, че такива съществуват, липсата на доказателства за редовността на воденето на тези счетоводства. Съдът е приел, че представените счетоводни документи на доставчиците, които са били предмет на проверка от вещото лице не са част от реално съществуващо и редовно водено счетоводство, поради което отразените в тях счетоводни операции не могат да се приемат като реално изпълнени, респективно не може да се приеме наличието на осчетоводен приход и съпоставим на него разход по процесните фактури. Прието е също така, че в тежест на жалбоподателя е било да докаже предпоставките, изисквани от закона за възникване на правото му на данъчен кредит по въпросните фактури, което той не е направил. Съдът е констатирал, че доказателства за това, че въпросните доставчици са осъществили конкретните доставки или, че разполагат с възможност да ги осъществят не са представени по делото. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като обосновано и правилно в по-голямата му част. В съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест, визирани в чл. 154, ал. 1 от ГПК съдът основателно е приел, че в тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на всички предпоставки на чл. 64 от ЗДДС (отм.) за възникване на правото му на данъчен кредит по процесните фактури. Обоснован е изводът на съда, че не е доказана най- съществената, основополагаща предпоставка за възникването на това право, а именно реалното извършване на облагаеми доставки по фактурите. По делото се намират множество счетоводни документи, за които се твърди от жалбоподателя, че те са част от счетоводствата на неговите доставчици. Такива документи са представени от жалбоподателя с възражението му срещу Ревизионния доклад, с жалбата му срещу РА, а така също и в съдебната фаза на обжалването за целите на експертизата. Обосновано е прието от съда, че въпреки обема на представените счетоводни документи, данните от тях не могат да бъдат кредитирани, тъй като липсват доказателства, че те са част от съществуващи и редовно водени счетоводства на преките доставчици. В съдебната практика на ВАС нееднократно и безпротиворечиво се приема, че доказателства за това релевантно обстоятелство е непосредствената проверка на вещото лице в счетоводствата на доставчиците. Данни за извършване на такава непосредствена проверка от вещото лице в конкретния случай не са налице. Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза от 23.09.2009 г. е, че счетоводните документи на доставчиците са представени на вещото лице от жалбоподателя. Видно също така е, че вещото лице се е срещнало с госпожа Георгиева, за която вещото лице е отразило в заключението си- "която е водила счетоводната отчетност на няколко от фирмите доставчици". От тези обстоятелства обаче не може да се направи обоснован извод, че вещото лице е получило непосредствен достъп и е проверило счетоводствата на тези доставчици. По делото липсват данни, от които да се потвърди информацията на вещото лице, че госпожа Георгиева е предоставяла счетоводни услуги на част от въпросните доставчици. От друга страна нееднократно в решенията си ВАС е отбелязвал, че счетоводното отразяване на фактурите в счетоводствата на доставчика и получателя не е достатъчно да обоснове извод за реално осъществени доставки, удостоверени с тези фактури. Видно от съдържанието на исканията за извършване на насрещни проверки и от протоколите за извършени насрещни проверки е, че на всички въпросни доставчици са искани доказателства, установяващи наличието на транспортна и складова обезпеченост. Такива доказателства не са представени за нито един от преките доставчици. Количеството на фактурираните стоки предполага наличието на складови помещения при доставчиците за съхранението на тези стоки, респективно транспортни средства за доставянето им на получателя. По аргумент от чл. 4, ал. 2 от еднотипните договори за доставка между "Василка София" ЕООД и въпросните доставчици, транспортните разходи са калкулирани в общата продажна цена на стоките, посочени в приложението и не следва да бъдат заплащани допълнително. От тази уговорка в договорите следва, че транспортът на доставяните стоки е осигуряван от доставчиците. Липсата на доказателства за наличие на транспортни средства при доставчиците (собствени или наети) е косвен аргумент, че фактурираните доставки реално не са изпълнени. Само плащането от страна на получателя по въпросните фактури в това число и на начисления ДДС по ДДС-сметката на доставчика не е достатъчно да се приеме наличието на реално осъществени доставки по тях. При плащане по нереална доставка на данъка по ДДС-сметка на доставчика отношенията се развиват по чл. 64, ал. 3 от ЗДДС. Наличието на стоки от вида на фактурираните при жалбоподателя и реализацията на тези стоки в дейността му също така не е достатъчно доказателство, че въпросните стоки са получени именно от доставчиците по спорните фактури. По тези съображения настоящата съдебна инстанция преценява като правилно решението на Административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу непризнатото му право на данъчен кредит по доставките, установени в РА. В касационната жалба се възразява, че съдът неправилно не е взел предвид заключението на вещото лице, в частта, в която то е установило грешка, допусната от органа по приходите при изчисляване на задължението на ревизирания субект за м. 05.2005 г. В тази част касационната жалба е основателна. Видно от РА е, че за м. 05.2005 г. определеният ДДС е в резултат на непризнат данъчен кредит по фактури от двама доставчици-"Места 2002" ООД и "Сел Трейдинг" ЕООД. Размерът на непризнатия данъчен кредит по фактурите от първия доставчик е 6 349,36 лв. и този размер правилно е посочен на стр. 26 от РА, а размерът на отказания данъчен кредит по фактурите от втория доставчик, издадени през м. 05.2005 г. е 5 892,77 лв., като този размер неправилно е посочен в завишение с 4346,49 лв. на стр. 26 от РА. Видно от заключението е, че в конкретния случай не става дума за кредитирана от органите по приходите, но неотразена от тях фактура в РД и РА. Налице е грешка в пресмятането, която се е отразила на крайния резултат, установен в РА. Тази грешка не е отстранена с решението на директора на дирекция "ОУИ"-София. Административният съд, като не е взел предвид и обсъдил заключението на вещото лице по този въпрос е постановил необосновано и неправилно решение, което следва да се отмени в частта, в която РА за периода м. 05.2005 г. е потвърден за разликата- 4 346, 49 лв. над дължимата сума за ДДС-12 242,13 лв. до начисления с РА за този период ДДС-16 588,63 лв. и определената лихва върху посочената разлика. Вместо това РА в посочената част следва да се отмени. С оглед изхода на спора следва да се отмени за разликата над сумата от 4 103, 50 лв. решението на първоинстанционния съд и в частта относно присъдените разноски. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд