Решение № 13117 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5798/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Я. Н. Б., чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила Решение 960 от 06.02.2025 г. по адм. дело 10660/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), второ отделение. Искателят излага доводи, че съдът се е произнесъл при непълнота на доказателствения материал, поради което твърди, че са налице открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната- основание за отмяна по чл. 239, т.1 АПК. Към искането прилага скица с виза за построяването на жилищната му сграда, одобрен архитектурен проект от ГНС Пазарджик от 31.08.1972 г., одобрен архитектурен и технически проект от ГНС Пазарджик от 31.08.1972 г., 12 броя снимки, направени от Google през 2012 г. и 2023 г., от които е видно, че сградите от двете страни на улицата са построени на северната граница на парцелите, всички имащи стрехи, а в графика 11 и 12 се вижда прозорец на север. Излага и доводи, че Заповед 17/20.01.2023 г., издадена от кмета на община Пазарджик е издадена въз основа на документи с невярно съдържание. Твърди, че новите писмени доказателства са му станали известни след постановяване на решението, чиято отмяна иска. Счита, че новите писмени доказателства са относими по повод мотивите на съда, че са недоказани твърденията му относно законността на жилищната му сграда и липса на техническа документация. Иска да се отмени влязлото в сила решение. Не претендира разноски. Ответникът - кметът на Община Пазарджик, чрез юрк. Виячева, представя писмен отговор и писмена молба-становище, в които поддържа, че не е налице соченото основание за отмяна и искането следва да се отхвърли. Претендира разноски. Ответникът - Р. Д. П., не изразява становище по искането за отмяна. Ответникът И. Д. П., не изразява становище по искането за отмяна. Ответникът Т. М. С., не изразява становище по искането за отмяна. Ответникът Н. Г. Т., не изразява становище по искането за отмяна. Ответникът М. М. Д., не изразява становище по искането за отмяна. Ответникът - "Пиканте груп" ЕООД, не изразява становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, Петчленен състав, приема искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240 АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на отмяна съгласно чл. 237, ал. 1 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: С решение 960 от 06.02.2025 г. по адм. дело 10660/2024 г. по описа на ВАС, второ отделение е оставено в сила решение 2032 от 27.05.2024 г., постановено по адм. д. 620/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Я. Н. Б. против Заповед 17 от 20.01.2023 г. на кмета на Община Пазарджик, с която е одобрен проект на ПУП-изменение на план за застрояване и Работен устройствен план относно УПИ II-59, УПИ III-58 и УПИ IV-57 в кв.166 по плана на гр. Пазарджик. Производството по отмяна е извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Но основание за отмяна по смисъла на цитираната разпоредба могат да бъдат само онези нови писмени доказателства - официални или частни документи, които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната по обективни причини. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страните в съдебното производство. Тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им биха могли да обосноват различен правен извод. За страната, която иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, не е достатъчно само да твърди, че са налице новооткрити факти, а трябва да подкрепи своето твърдение с писмени доказателства. В конкретния случай така изложените твърдения и представените с искането за отмяна доказателства не попадат в категорията нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, поради което не обосновават соченото от Я. Б. отменително основание. Представените в настоящото производство скица с виза за проектиране на жилищна сграда, одобрен архитектурен проект от ГНС Пазарджик от 31.08.1972 г., както и одобрен архитектурен и технически проект от същата дата, заедно с приложените 12 броя снимки, извлечени от Google за 2012 г. и 2023 г., не съставляват нови писмени доказателства по смисъла на закона, доколкото не представляват документи, които не са могли да бъдат известни на страната или да бъдат представени в производство и да бъдат от съществено значение за делото. Допълнително следва да се отбележи, че част от доказателствата, на които се позовава искателят, датират от 1972 г., докато още в първоинстанционното производство, с решение 2032 от 27.05.2024 г., постановено по адм. д. 620/2023 г., оставено впоследствие в сила от ВАС, е установено наличието на одобрен и действащ подробен устройствен план план за регулация и застрояване (ПУППРЗ) от 2007 г., който определя устройствените параметри към релевантния момент, а с оспорената заповед 17 от 20.01.2023г. на кмета на община Пазарджик е установено, че не се процедира изменение на план за застрояване, а само се одобрява РУП. При това положение представените документи от 1972 г. не само не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, но и са ирелевантни спрямо установената по делото фактическа обстановка, в съответствие с която са изградени правните изводи на съда, поради което не могат да обусловят отмяната на влязлото в сила съдебно решение. Доводите на Я. Б. в искането му за отмяна относно Заповед 17/20.01.2023 г. на кмета на община Пазарджик, че е издадена въз основа на документи с невярно съдържание, по съществото си касаят правилността на решението, чиято отмяна се претендира и не могат да бъдат предмет на преценка в производството по отмяна. По изложените съображения следва да се приеме, че липсва основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, поради което подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на спора заявеното от процесуалния представител на кмета на Община Пазарджик искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143 АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, Я. Н. Б. следва да бъде осъден да заплати в полза на Община Пазарджик сумата от 240 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав,