Решение № 5544 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1194/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Водно строителство - Хасково АД, чрез пълномощник, срещу Решение 4856 от 19.11.2024 г. по адм. дело 239/2024 г. на Административен съд - Хасково. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение МДР-СД-01-31 от 01.08.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г. (ПМДР), с което на Водно строителство - Хасково АД е определена финансова корекция в размер на 25% върху допустимите разходи по Договор BG14MFOP001-2.006-0012/2018-SU-1 от 17.10.2018 г. с изпълнител Геострой-инженеринг ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 51, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление и на чл. 3, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. "б" от Постановление 160 на МС от 01.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС 160/2016 г.), квалифицирани като нередности съответно по т. 10, б. "а" и т. 11, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление . Касационният жалбоподател Водно строителство - Хасково АД, счита обжалваното решение за нищожно, както и за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 1 и 3 АПК. Излага подробни доводи в полза на защитната си теза и счита за неправилни изводите на съда, че оспорваният административен акт е подписан от компетентен орган. Правейки задълбочен анализ на относимата нормативна регламентация сочи, че в настоящия случай електронният подпис, с който е подписан актът, не е бил квалифициран, а професионален, като този факт е бил виден от публично достъпна информация в публичния регистър, предвид което касаторът счита, че представеното от административния орган удостоверение не отговаря на изискването на чл. 16 от Закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), тъй като издаденото удостоверение било за професионален електронен подпис, а не за нормативно изискуемия квалифициран електронен подпис. Сочи, че при липсата на доказателства, че положеният подпис е квалифициран, то по отношение на него не е била налице законовата фикция за саморъчен подпис. Позовавайки се на приетата в съдебното производство съдебно-компютърна експертиза и на заключението на вещото лице, в което се сочи, че документите Решение МДР-СД-01-31 от 01.08.2023 г. и писмо с изх. 70-2537 от 15.05.2023 г., не са подписани с валиден електронен подпис (КЕП), касаторът счита, че неправилно въпреки събраните по делото доказателства, съдът напълно е игнорирал заключението на вещото лице, изказвайки се по въпроси, по които сам е приел, че не притежава специални знания и умения. Твърди, че по делото е налице една неизяснена фактическа обстановка, тъй като въпреки направените искания от страна на дружеството и указанията на съда, от страна на административния орган не са представени доказателства, дали лицето подписало решението за откриване на производството по чл. 73 ЗУСЕФСУ, е било на работа, или на същото е било разрешено ползване на отпуск, или командировка или болничен. В тази връзка счита, че първоинстанционният съд въобще не е обсъдил дали писмото за откриване на производството, представлява валиден документ, с оглед установеното от вещото лице, че подписът му не е валиден и с оглед непредставянето на доказателства, че титулярът е бил в сградата на Министерството на земеделието и храните. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че ИСУН е затворена система и сочи, че държавната администрация следва най-стриктно да следи документите, изходящи от нея да носят подписа на лицата, които са техни автори. Според касатора неправилно е прието от съда, че е допустимо да се качват документи създадени във формат word без подпис или с невалиден такъв и че същите представляват валиден административен акт и твърди, че при спазване на принципа на правната сигурност и равенство между страните, съдът следва да бъде последователен в разбирането си по какъв начин следва да бъде осъществявана кореспонденцията между управляващия орган и бенефициентите и след като е приел, че актът не е редовно връчен в ИСУН, следва да изследва валидността на подписа само на акта, качен в ИСУН, а не на всякакви други екземпляри от документи, представени от административния орган по делото. Твърди, че доколкото в настоящия случай решението за определяне на финансова корекция не е подписано с валиден електронен подпис, неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството. Прави искане решението да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се прогласи нищожността на обжалвания административен акт. Претендира разноски по делото въз основа на представен списък за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - ръководителят на Управляващия орган на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г., чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Излага подробни възражения по релевираните от касатора доводи. Прави искане съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от старши юрисконсулт В. Тодорова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна следното: На 05.06.2018 г. между ръководителя на УО на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г. и Водно строителство - Хасково АД е сключен Административен договор МДР-ИП-01-56 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 505 697, 74 лв. по процедура за подбор на проекти BG14МFOP001-2.006 Продуктивни инвестиции в аквакултурите , за изпълнение на проект BG14МFOP001-2.006-0012 Разширяване и модернизация на аквакултурното стопанство на Водно строителство Хасково АД . Дружеството-бенефициер е провело процедура за избор на изпълнител чрез Публична покана 1 от 03.08.2018 г. по реда на чл. 51 ЗУСЕФСУ, въз основа на която между Водно строителство - Хасково АД и Геострой-инженеринг ЕООД е сключен Договор BG14MFOP001-2.006-0012/2018-SU-1 от 17.10.2018 г. с предмет Изпълнение на СМР по подготвителни работи за поставяеми обекти, хидротехническа част и изграждане на осветление по Проект BG14MFOP001-2.006-0012 Разширяване и модернизация на аквакултурното стопанство на Водно строителство Хасково АД , на стойност 703 677, 95 лв. без ДДС. На 15.05.2023 г. ръководителят на УО на ПМДР е уведомил Водно строителство - Хасково АД за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция. На 29.05.2023 г. Водно строителство - Хасково АД е представило възражение. На 01.08.2023 г., с Решение МДР-СД-01-31 на ръководителя на УО на ПМДР, на основание чл. 9, ал. 5, чл. 70, ал. 1, т. 9, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, на Водно строителство - Хасково АД е определена финансова корекция в размер 25 % върху допустимите разходи по Договор BG14 MFOP001-2.006-0012/2018-SU-1 от 17.10.2018 г. с Геострой-инженеринг ЕООД, за нарушение на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ и на чл. 3, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. "б" ПМС 160/2016 г., квалифицирани като нередности съответно по т. 10, б. "а" и т. 11, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. По делото е представена Заповед РД-09-640 от 29.06.2023 г. на министъра на земеделието, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на УО на ПМДР. В хода на първоинстанционното производство е прието заключение по допусната съдебно-компютърна експертиза, която е приобщена към доказателствения материал по делото. В заключението си вещото лице е приело и посочило, че документите Решение за определяне на финансова корекция МДРП-СД-01-31 от 01.08.2023 г. и Писмо, изх. 70-2537 от 15.05.2023 г. , които са качени в ИСУН, не са подписани с валиден електронен подпис (КЕП). Въз основа на установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената в закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Първоинстанционният съд е изложил подробен и задълбочен анализ на фактите по делото и направените от дружеството бенефициер възражения за нищожност на оспорвания административен акт, въз основа на което е приел доводите му в тази насока за неоснователни. Съдът е приел за безспорно установено по делото, въз основа на представените от страна на административния орган доказателства, че лицето Д. Стратев е назначен на длъжността заместник-министър на земеделието и храните, считано от 26.06.2023 г. и към датата на издаване на оспорвания административен акт, същият е разполагал с материална и персонална компетентност да издаде Решение за определяне на финансова корекция в качеството му на Управляващ орган на Програмата за морско дело и рибарство 2014- 2020 г., като за последния в дирекция Човешки ресурси няма данни да е ползвал разрешен отпуск от всякакъв вид или болничен на 01.08.2023 г. Приел е за безспорен и факта, че РФК е било издадено във вид на електронен документ по смисъла на чл. 3 Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Първоинстанционният съд е обосновал изводи, че въз основа на приетото по делото заключение на вещото лице, изпратени до дружеството чрез системата ИСУН са именно Решение за определяне на финансова корекция МДР-СД-01-31/01.08.2023 г. с издател д-р Д. Стратев и Писмо, изх. 70-2537/15.05.2023 г. с издател Г. Събев, зам. министър и ръководител на УО, като е счел, че в настоящия случай е безпредметно обсъждането на валидността и вида на електронния подпис, с който писмото за откриване на производство по определяне на финансова корекция е подписано, тъй като същото е изпълнило уведомителния си характер, като е достигнало до знанието на своя адресат, доколкото от страна на Водно строителство - Хасково АД е било представено възражение. По отношение на валидността на РФК от 01.08.2023 г., съдът е приел, че същото е било изготвено чрез приложението Microsoft Word , след което е конвентирано във формат pdf и именно в този формат същото е прикачено към съобщението, изпратено до бенефициера (потребител vodno.pmdr@gmail. com ) чрез ИСУН 2020. Счел е, че при налични данни, че РФК първоначално е издадено в друг електронен формат, а именно Microsoft Word , неподписването с квалифициран електронен подпис на изпратеното до потребителя в ИСУН решение в друг формат, няма за последица нищожност на издадения индивидуален административен акт. Първоинстанционният съд е приел, че от представените доказателства се установява, че РФК е представен по делото на електронен носител (CD) на който се намира документ с наименование 204.РФК-ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО-ХАСКОВО АД