Решение № 10056 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14778/2012 г.

Решение № 10056 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14778/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, против Решение № 2324 от 26.10.2012 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 3415 по описа за 2011 г., с което по жалба на "Некст дженерейшън сълюшънс" ООД гр. Пловдив, представлявано от управителя Георги Македонски, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161102834/24.08.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1150/25.11.2011 г. на зам.-директора на дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице не е признат данъчен кредит в размер на 93 181,67 лв., ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 8 279,28 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за реалност на фактурираната доставка и материално-незаконосъобразни правни изводи относно наличието на право на приспадане на данъчен кредит. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Некст дженерейшън сълюшънс" ООД, чрез адв. С. Даскалов, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на деловодни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил за реалността на доставката по фактура № 3000000001/21.07.2010 г. издадена от "ЦИФРОВА КАБЕЛНА КОМПАНИЯ" ООД с предмет "по договор", като от съдържанието на представения при ревизията договор от 21.07.2010 г. се вижда, че става дума за движими вещи, съгласно приложен към договора опис, необходими за интернет и телевизионен пренос на данни. За да откажат право на данъчен кредит, органите по приходите са се позовали на липса на реална доставка по фактурата, който извод е аргументиран със следното: не са представени доказателства за приемане и предаване на стоката, както и транспорта й; сочените обекти в договорите за отговорно пазене на стоките в гр. Пловдив и гр. Асеновград са отдадени от доставчика към 21.07.2010 г. на трето лице - "РОЯЛ ГЕЙМС" ЕООД и не е ясно къде са съхранявани стоките; няма доказателства за плащане по сделката; договорът за продажба на стоките от 21.07.2010 г. е с противоречиво съдържание и вещите не са индивидуализирани със серийни номера; с РА на прекия доставчик е констатирана липса на реална доставка по процесната фактура. За да отмени РА, първоинстаннционият съд е приел, че по приложеното правно основание за отказа - чл. 70, ал. 5 ЗДДС, данъчната администрация не е доказала участие в данъчна измама от ревизирания субект. В съдебното производство не се е установило наличие на обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от прекия му доставчик и на практика е изисквано от ревизираното лице да доказва материална обезпеченост, транспорт на стоките и др., за да му се признае правото на данъчен кредит, което е в противоречие с практиката на СЕС. Прието е, че признаването или правото на приспадане, е поставено в зависимост от оценката на данъчните органи за това, дали доставчикът е изпълнил своите задължения за представяне на искани документи и обяснения, което не попада в обхвата на фактическия състав за упражняване на претендираното право. Първоинстанционният съд е приел, че изводът на приходния орган за недоказана реалност на доставката по процесната фактура е опроверган от събраните по делото доказателства - съдебно-техническа експертиза и свидетелски показания, поради което РА, издаден на "Некст дженерейшън сълюшънс" ООД трябва да бъде отменен. Така постановеното решение е необосновано на събраните по делото доказателства, което е довело до материална незаконосъобразност. На първо място, административният съд не е обсъдил обясненията, дадени от един от управителите на прекия доставчик - Иван Гологанов, които са станали повод за началото на ревизионното производство, относно осъществяването на доставката по процесната фактура. В тези обяснения, управителят казва, че договори и анекси между "ЦКК" ООД и "Некст дженърейшън сълюшънс" ООД, както и договори с подизпълнители не съществуват и не са осчетоводявани. В хода на ревизията е установено, че двамата управители са подавали различни справки - декларации за отделните данъчни периоди. С РА на доставчика е констатирано, че процесната сделка сделката не е реална, но доставчикът дължи начисления ДДС поради начисляването. Неправилно са ценени доказателствата, присъединени с протокол от ревизията на доставчика, а именно наемни договори с "Роял геймс" ЕООД за наем на недвижими имоти, заедно с цялото необходимо и налично в имотите оборудване, техника и съоръжения за предоставяне и пренос на радио-, телевизионни и интернет сигнали. В този договор за наем от 05.07.2010 г. и също така в договора, сключен между "ЦКК" ООД и "Роял геймс" ООД от дата 12.07.2010 г., продавачът продава движими вещи от горепосоченото оборудване в посочените имоти. С договор от 21.07.2010 г. сключен между "ЦКК" ООД и "Некст дженерейшън сълюшънс" ООД, отново са продадени вещи собственост на "ЦКК" ООД, които частично съвпадат с вещите предмет на договорите по горе. След анализ на тези договори и приложенията към тях, вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, е посочило, че и в двата списъка изделията са описани без серийни номера, без наименование на производител, а при компютърните конфигурации - без да е отразено името на фирмата, от която са купени. Заключението на СТЕ, което на практика е установила липса на индивидуализация на процесните движими вещи, не може да бъде годна документална опора на фактическите изводи на съда, че именно определени конкретно индивидуализирани движими вещи са били предмет на процесната доставка. В приложението към договора между "ЦКК" ООД и "Некс дженерейшън солюшънс" ООД също не са посочени серийни/заводски номера на изделията, а в списъка към договора между "Роял геймс" ООД и "ЦКК" ООД са посочени серийни номера само на част от изделията. Тези констатации, обосновават извод, че вещите, предмет на тези три договора, не са ясно индивидуализирани и не може да се приеме, че те са различни от продадените на втория приобретател при един и същ продавач. В тази връзка, неправилно са преценени и свидетелските показания на представителя на "Ройал геймс" ООД, от които не може да стане ясно какви точно стоки са продадени на дружеството - ревизирано лице, какви стоки са налични и са оставени за отговорно пазене спрямо протокол за отговорно пазене от дата 21.07.2010 г. В своите показания Красимир Дончев е казал, че "отделено в една стая е количеството стока, което той не е закупил от "ЦКК" ООД, от които показания не може да се изведе обоснован извод относно реално извършване на продажбите и индивидуализиране на оборудването по процесния договор. На следващо място, АС - Пловдив не е обсъдил констатацията за свързани лица по веригата "ЦКК" ООД-РЛ-ТВ САТ КОМ" в Решението на директора на Д "ОУИ". В хода на производството е установено, че Красимир Кирев (единият от управителите на "ЦКК" ООД) е представител и МОЛ на прекия доставчик по спорната фактура № 300000001/21.07.2010 г., както и МОЛ по последващата доставка, реализирана между РЛ и "ТВ САТ КОМ" ООД. Съпоставена с декларацията на другия управител на прекия доставчик, че процесната фактура е фиктивна, тази констатация обосновава извод най-малкото за знание на ревизираното лице, че договоря с едно и също физическо лице като представител на доставчика и последващия приобретател. На последно място, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че косвено доказателство за липса на реалност на доставката е липсата на извършено плащане по процесната фактура при липса на всякакви обяснения за причините за тази липса. Независимо, че в клаузите на процесния договор е записано, че е уговорен едногодишен гратисен период на плащане, пред административен съд - Пловдив, ревизираното лице не е представило никакви документи удостоверяващи плащане по процесната фактура, макар че към момента на приключване на устните състезания по делото вече е настъпил падеж за уговореното разсрочено плащане. Въпреки че плащането не е елемент от фактическия състав на признаването на данъчен кредит, настоящият състав смята, че при сключен договор с посочения материален интерес това обстоятелство е косвено доказателство за липса на реална доставка. Предвид изложеното, първоинстанционното решение е необосновано на събраните доказателства и фактически констатации, което от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови решение по същество, с което жалбата против РА бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса на касатора в това производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 701,45 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,