Решение № 15974 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10189/2011 г.

Решение № 15974 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10189/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от областния управител на Варненска област против решение № 1788 от 30.10.2009 г. по адм. дело № 2728/2007 г. на Варненския административен съд. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № РД-07-7706-203 от 8.08.2007 г. за одобряване плана на новообразуваните имоти за местността "Свети Никола", землище Варна досежно имоти № 969, 1485 и 9579 и преписката е върната на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Прави доводи за процесуална недопустимост на решението и за неправилност, поради противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че жалбата е подадена от лице, което не е установило право на собственост върху имота, отреден му с плана на новообразуваните имоти, поради което за него липсва правен интерес от оспорване. Счита решението за процесуално недопустимо. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Галя Славова Димитрова чрез пълномощника й - Иван Славов Киров против заповед № РД-07-7706-203 от 8.08.2007 г. за одобряване плана на новообразуваните имоти за местността "Свети Никола", землище Варна досежно имоти № 969, 1485. Твърдението е било, че отреденият й имот № 1485 с площ от 795 кв. м. не съответства на правата й по приложените документи за собственост. Счита, че намаляването му се дължи на неправомерно увеличаване на съседния имот № 969, отреден на Кристалина Шишкова, както и на предвидения път, преминаващ през имота. За установяване на съсобственическите си права е представила нотариален акт от 8.08.1986 г.. От приложената административна преписка, съдът е установил, че с плана на новообразуваните имоти процесният имот № 1485 и вписан в съсобственост на Галина Иванова Кирова и на Христомил Радославов Русев с по 1/2 идеална част. Като правно основание за вписването по отношение и на двамата съсобственици е описан нотариален акт № 13/1987 г.. С този нотариален акт обаче се установява само право на собственост на Христомил Радославов Русев и то върху самостоятелно обособено дворно място от 620 кв. м. с подобренията и насажденията в него. Нотариалният акт е издаден въз основа на влязло в сила решение от 12.12.1096 г. по гр. дело № 2664/1986 г. на Варненския районен съд. С него е извършена съдебна делба между двамата съсобственици, като в дял на Христомил Радославов Русев е поставено дворното място от 620 кв. м. с подобрения и насаждения. В дял на Галя Славова Кирова е поставено дворно място от 620 кв. м. - дял първи с насажденията в него. Точно този имот има за източна граница имот, собственост на заинтересованата страна Кристалина Шишкова. На 13.12.1986 г. Галя Славова Кирова е сключила граждански брак и е придобила фамилията на съпруга си - Димитрова, на което име е издадена и личната й карта. Впоследствие на 13.04.1990 г., тя е извършила замяна на придобития чрез делбата имот от 660 кв. м. и е получила 600/1200 идеални части от лозе в землището на същата местност. Той обаче е с напълно различни граници от тези по плана на новообразуваните имоти, поради което не е идентичен с него. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателката в първоинстанционното производство. При тези данни по делото, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. Приел е заключението и е разгледал спора по същество. Позовавайки се на предходни права на жалбоподателката, установени с нотариалния акт от 1986 г. и на експертизата е счел заповедта на областния управител за незаконосъобразна и я е отменил. В същото време обаче е пропуснал да извърши задължителната служебна проверка на първо място за редовността на жалбата, която е инициирала производството през 2007 г. и на следващо място за нейната процесуална допустимост с оглед наличието или липсата на правен интерес за жалбоподателката. Жалбата е подадена от Галя Славова Димитрова, но не лично, а чрез пълномощника й - Иван Славов Киров. Представителната си власт той е доказал чрез приложеното към жалбата пълномощно от 4.09.2007 г.. От съдържанието му се установяват две обстоятелства: първото е, че той е неин брат, а второто е липсата на упълнмощаване за процесуално представителство пред съд. Доколкото делото е образувано при действието на отменения ГПК, то случаят се регулира от нормата на чл. 20, ал. 1, б. "б", която постановява, че представители на страните по пълномощие могат да бъдат родителите, децата и съпругът. Братята и сестрите са изключени от кръга на упълномощени лица с процесуално представителство. Съдът е бил служебно задължен да извърши проверката за редовност на жалбата, подадена от лице, без представителна власт и да изпълни процедурата по чл. 158, ал. 1 от АПК за отстраняване на тази съществена нредовност. Още повече, че тя би съставлявала сама по себе си отменително основание по смисъла на чл. 239, т. 5 от АПК. След отстраняване нередовността на жалбата вече е бил задължен да извърши внимателна служебна проверка за нейната процесуална допустимост и то основно с установяване наличието на правен интерес от обжалване. Данните по делото сочат, че след извършената през 1990 г. замяна, Галя Славова Димитрова вече не е собственик на част от имота, предмет на нейната жалба. Отделно от това съдът е пропуснал да прецени, че в регистъра към оспорения план на новообразуваните имоти, като съсобственик на имот № 1485 е вписана Галина Иванова Кирова. По този начин за съсобственик е вписано лице, чието име коренно се различава от името на жалбоподателката - Галя Димитрова Славова. Като не е извършил тези задължителни процесуални действия преди разглеждането на спора по същество, съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Същите са довели до постановяване на неправилно решение и съставляват отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение