Решение № 4853 от 9.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда - Варна срещу Решение 1279 от 19.10.2022 г., постановено по адм. дело 1407/2022 г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони, и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на ДМ ТЕХ 20ЕООД със седалище в гр. Варна срещу Постановление от 02.03.2021г. на Гл. инспектор от ДИТ Варна, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение. Претендира разноски. Ответникът ДМ ТЕХ 20ЕООД оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Ответникът В. Иванов не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издаденото от служител на касационния жалбоподател постановление, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приел, че са налице всички съществени елементи на едно трудово правоотношение. Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Не е спорно, че на дата 02.03.2021г., при извършена проверка в дружеството цех/работилница за метални изделия, е констатирано, че там работи и В. Иванов, който изпълнява трудови функции на заварчик, като е прието от контролните органи, че са налице всички необходими елементи, за съществуването на една трудовоправна връзка, вкл. и с оглед попълнената от самото лице декларация на място. Настоящият състав споделя изводите на първостепенния съд, че необосновано проверяващия екип на база видяното и декларираното е извел извод, че Иванов напрактика осъществява трудови функции, без да е сключен с него писмен трудов договор. В тази връзка е видно от самата декларация, че лицето сочи, че е поел ангажимент само за два дни(02 и 03 март 2021г.), за които следва да извърши определена по обем работа да заварява парапети, за което е следвало да му се платят общо 100 лева. В тази връзка и от страна на дружеството са представени граждански договор от 01.03.2021г., ведно с Протокол от 03.03.2021г. за приемане на работата, и сметка за изплатени суми от 02.03.2021г. във връзка именно с посочената уговорка. От съвкупната преценка на събраните доказателства, обоснован се явява извода на административния съдия, че не може да се установят всички съществени елементи на една трудовоправна връзка, вкл. с оглед поставената и приета конкретно определена задача от лицето, която той е следвало да изпълни за посоченото време, а и с оглед обстоятелството, че същият е и пенсионер, което обстоятелство той е декларирал с оглед изплащане на дохода. Фактът, че впоследствие с Иванов е сключен трудов договор също не е основание за противен извод, тъй като даденото на 02.03.2021г. задължително предписание по чл.405а КТ подлежи на предварително изпълнение съобразно ал.7, изр. второ на същия член. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на ДМ ТЕХ 20ЕООД, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 1 200 лева, както и на В. Иванов, който не претендира такива. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,