Решение № 2129 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7882/2014 г.

Решение № 2129 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7882/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Българска енергийна борса" АД срещу мълчалив отказ на ДЕКВР по заявление на "Българска енергийна борса" АД № Е-ЗЛР-Л-94/27.12.2013 г. за издаване на лицензия за "Пренос на електрическа енергия и координатор на балансираща група, Независим преносен оператор" на основание чл. 39, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Подробни съображения се излагат в жалбата. Сочи се, че към заявлението по утвърдената от ДКЕВР бланка-образец са приложени подробно описаните в т. 7 от същата документи съобразно изискванията на ДКЕВР. Счита се, че нарушавайки собствените си правила, визирани в глава четвърта "Организация на работа на комисията и нейната администрация" от Устройствения правилник на ДКЕВР, както и съответните норми от глава втора "Производство пред ДКЕВР" от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, ДКЕВР не е изпратила съобщение в съответния срок за отстраняване на евентуалните нередности по заявлението, нито че преписката се прекратява в тази връзка - чл. 38 от Устройствения правилник, респ., чл. 4 от Наредбата. Липсата на уведомяване за движението по преписката, образувана въз основа на заявлението, е предопределила и невъзможността да се установи дали и доколко съответните длъжностни лица от ДКЕВР са изпълнявали последващите си задължения по Наредбата и по Правилника за движението, разглеждането и обсъждането на преписката, вкл. определянето на докладчик по нея, определянето на работна група, както и произнасянето по докладите на последните Излагат се доводи, че подаденото заявление не е в противоречие с изискването по чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, тъй като към този момент не е определен лицензиант за пренос на електрическа енергия с влязло в сила решение. Решението на ДКЕВР, с което се дава лицензия за пренос на ел. енергия на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД - № Р-205/18.12.2013 г., не е влязло в сила - обжалвано е пред ВАС и е образувано адм. д. № 3286/2014 г. - седмо отделение. Заявява се, че "Българска енергийна борса" АД отговаря на изискванията по чл. 40, ал. 1 от ЗЕ, което е видно от представените със заявлението до ДКЕВР доказателства. "Българска енергийна борса" АД притежава технически и финансови възможности, материални и човешки ресурси и съответна на ЗЕ организационна структура. Дружеството има вещни права върху енергийните обекти, чрез които ще се осъществява дейността. Законът за енергетиката - чл. 39, ал. 3 и чл. 40, ал. 1, т. 2, допуска възможността да бъде издадена лицензия и в случаи, когато съответните енергийни обекти не са изградени. Такъв е случаят с издадената лицензия за "пренос на електрическа енергия" на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, с решение на ДКЕВР № Р-205/18.12.2013 г., с което ДКЕВР, след като е установила, че лицензиантът не е собственик на енергийни обекти от ЕПМ, необходими за упражняване на дейността, му е указвала да изгради/придобие тези обекти - т. 7 от решението. "Българска енергийна борса" АД също така отговаря на законовите (ЗЕ) и подзаконовите (чл. 12 от Наредба № 3) изисквания за "координатор на балансираща група", видно от приложените към заявлението доказателства. Претендират се разноски. Ответната страна счита жалбата за неоснователна. Излага доводи в писмени бележки, че съгласно чл. 43, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) на територията на страната се издава само една лицензия за "пренос на електрическа енергия". С решение № Р-205 от 18.12.2013 г. ДКЕВР е прекратила лицензията на "Национална електрическа компания" ЕАД за дейността "пренос на електрическа енергия" и е издала лицензия за същата дейност на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД за срок от 35 години. С оглед на посоченото обстоятелство подаденото от жалбоподателя заявление с вх. № E-3J1P-J1-94 от 27.12.2013 г. БЕБ АД касае дейност, за чието изпълнение към 27.12.2013 г. има определен лицензиант. Следователно комисията е сезирана с искане, чиято недопустимост произтича по силата на изрична законова разпоредба - чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, поради което не съществува задължение за произнасяне с изричен акт от страна на ДКЕВР. В писмените бележки, постъпили по делото на 2.02.2015 г. след съдебното заседание, е направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. Върховният административен съд - седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК за оспорване на мълчалив отказ. Заявлението е подадено на 27.12.2013 г. до председателя на ДКЕВР, срокът за постановяване на решение от ДЕКВР е изтекъл на 27.03.2014 г., три месеца от подаване на заявлението, съгласно 41, ал. 3 от ЗЕ, срокът за обжалване на мълчаливия отказ е до 27.04.2014 г. Жалбата до съда е подадена чрез ДКЕВР в срок, на 24.04.2014 г. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗЕ процедурата за издаване на лицензия се открива по писмено заявление, към което се прилагат всички необходими документи за издаване на лицензия. В случай че лицензионната дейност се осъществява по цени, подлежащи на регулиране по този закон, към заявлението по ал. 1 се подава и заявление за утвърждаването им - ал. 2. Член 41, ал. 3 от ЗЕ предвижда, че в срок до три месеца от подаване на заявленията по ал. 1 и 2 комисията издава или мотивирано отказва издаването на лицензия и утвърждава или определя съответните цени. Предвижда се издаване на акт от комисията, като колективен орган. От разпоредбата на чл. 41, ал. 3 ЗЕ следва, че законът не допуска мълчалив отказ, т. е. че мълчалив отказ е незаконосъобразен. Изискването да се мотивира отказът за издаване на лицензия означава, че следва да се постанови изричен писмен отказ, който да е мотивиран. В посочения в ЗЕ срок ДКЕВР не е издала, нито мотивирано е отказала издаването на лицензия, поради което е налице хипотезата на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Член 7, ал. 6 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката на председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 33/5.04.2013 г., предвижда, че непроизнасянето на комисията с решение в предвидените срокове се счита за мълчалив отказ. Независимо от посочената разпоредба на наредбата, мълчалив отказ е незаконосъбразен, тъй като законът изрично изисква отказа за издаването на лицензия да се мотивира. С оглед на това оспореният мълчалив отказ следва да се отмени като незаконосъобразен и преписката да се върне на административния орган за издаване на изричен писмен акт по заявлението на жалбоподателя. На жалбоподателя следва да се присъдят претендираните разноски. Възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК е направено след приключването на устните състезания по делото, поради което не може да бъде взето предвид. Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд - седмо отделение,