Решение № 14239 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7599/2012 г.

Решение № 14239 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7599/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по жалба на Красимир Архинов Нунов, от гр. Видин, ж. к. "Възраждане", бл. 6, вх. В, ет. 1, ап. 2, против решение № 40 от 26.03.2012 г., постановено по адм. дело № 19/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ изх. № 233/19.10.2011 г. на началника на Районно управление "Полиция" (РУП) на МВР - Видин за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяна на решението с произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорения отказ. Ответникът - началникът на РУП - Видин е депозирал писмено становище с доводи за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК (съобщение за оспорения акт е връчено на жалбоподателя на 30.03.2012 г., а касационната жалба е депозирана на 2.04.2012 г.), от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка по делото и между страните няма спор по релевантните за произнасянето юридически факти. Касаторът Нунев е сезирал на основание чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ административният орган със заявление вх. № 18539 от 29.09.2011 г. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. В мотивите е заявено, че оръжието му е необходимо за самоотбрана, обоснована с дейността като управител на фирма и честото боравене със значителни парични средства. Приемайки, че заявителят не е установил наличие на основателна причина за извършване на дейности, попадащи в режима на специалния ЗОБВВПИ началникът на РУП - Видин е издал обжалвания отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и изземване на притежаваното огнестрелно оръжие - пистолет "Берета", който е оспорен пред Административен съд - Видин. С обжалваното понастоящем решение № 40 от 26.03.2012 г., постановено по адм. дело № 19/2012 г. по описа на Административен съд - Видин е отхвърлена жалбата на Нунев срещу отказ № 233/19.10.2011 г. на началника на РУП - Видин. В мотивите на съдебния акт е прието, че административният орган е направил законосъобразен извод относно липсата на изискуемите предпоставки по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при постановяването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е правилно. Към датата на издаване на индивидуалния административен акт контролът върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите и условията и редът за издаване на разрешения за упражняването им е уреден със ЗОБВВПИ (обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). С оглед високата степен на риск от обществена опасност при извършване на дейностите, свързани с придобиване и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси, нормативната регламентация е императивна и стриктното й съблюдаване е условие за законосъобразност на постановяваните административни актове по приложението на въведения разрешителен режим. Съгласно нормата на чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ в едномесечен срок преди изтичането на срока чл. 84, ал. 2 с. з. лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, подава заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДОП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от документите по чл. 79 и чл. 80 и удостоверение за годност за употреба на огнестрелното оръжие. Нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ предвижда, че разрешения за придобиване и съхранение на огнестрелни оръжия за тях не се издават на лице, което няма основателна причина, обосноваваща по несъмнен начин необходимостта от издаването на разрешение. Така описаната и относима към казуса правна регламентация налага извод, че съответното физическо лице, което иска подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие. Наличието на такава нужда, представляваща основателна причина е въведена от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и боравенето с огнестрелно оръжие. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие е да обоснове (т. е. да заяви и подкрепи с убедителни доказателства) своята необходимост от осъществяване на дейността - Арг.: чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Това законодателно разрешение подкрепя извода за императивния характер на нормите, регламентиращи режима на носене и употреба на огнестрелно оръжие. В оспорения административен акт органът е изложил съображенията, поради които отказва издаване на разрешение - липсват данни в административната преписка, които да обосноват необходимост за Нунев от ползването на огнестрелното оръжие. Нуждата от самоотбрана не е установена, а обстоятелството, че касаторът притежава огнестрелно оръжие, както и че към момента е собственик на ЕТ "Фантазия - Красимир Нунов" не оборват изводите на административния орган за липсата на причина, обуславяща издаването на облагоприятстващ акт. При това положение изводът на решаващия съд за неоснователност на жалбата е формиран при точно приложение на материалния закон, а изложените за това съображения се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон от първоинстанционния съд и необоснованост. Оплакванията на касатора се свеждат до неотчитане на неговите задължения като ЕТ, от които произтича необходимостта от охрана на притежаваните магазини и заведение, както и пренасянето на значителни парични суми в късните часове на денонощието. Това тълкуване противоречи на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗОБВВПИ и въведеното с нея разграничение на огнестрелните оръжия за граждански или за служебни цели, с оглед на предназначението, субектите, които го използват и техническата му характеристика. В първата хипотеза разрешението се издава поради наличие на опасност с източник битието на заявителя, а във втората - за нуждите на изпълняваното от него занятие. След като законодателят изрично е установил разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана на собствеността като трудова или търговска дейност, правото на лицето да претендира снабдяването с оръжие за различни от самоотбраната цели, се реализира на друго основание и по друг нормативноопределен ред. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е правилен по своя правен резултат. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на административния акт, ангажираният доказателствен материал не е оспорен и е анализиран в мотивите на решението, а обстоятелството, че правните доводи на касатора не са споделени от съда, не обосновава извод за наличие на поддържаното нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това обжалваното решение на Административен съд - Видин следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд