Решение № 7127 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3502/2015 г.

Решение № 7127 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3502/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - гр. В. срещу решение № 374 от 25.02.2015 г., постановено по адм. дело № 22/2015 г. по описа на Административен съд В., Първо отделение, 5 състав. С обжалваното решение е отменен АУЗД № 274391400433509 от 8.10.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП В., потвърден с Решение № 192 от 11.11.2014 г. на директора на ТД на НАП В., с което на Ж. Н. М. е променена подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г. в частта на размера на задължението от деклариран данък за възстановяване в размер на 49 лева в данък за довнасяне в размер на 1523 лева, както и ТД на НАП В. е осъдена да заплати на лицето разноски в размер на 362 лева. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва като неправилен извода на АС В. за допуснати нарушения в процедурата по издаване на АУЗД, доколкото въпросът как да се квалифицира доходът, получен от РЛ следва да бъде разрешен в ревизионно производство. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата на лицето срещу АУЗД. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Ж. Н. М., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС В. е бил АУЗД № 274391400433509 от 8.10.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП В., потвърден с Решение № 192 от 11.11.2014 г. на директора на ТД на НАП В., с което на Ж. Н. М. е променена подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г. в частта на размера на задължението от деклариран данък за възстановяване в размер на 49 лева в данък за довнасяне в размер на 1523 лева. Констатирано е, че лицето е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ на 29.04.2014 г. за данъчен период 2013 г., в която декларира доходи, получени от трудови правоотношения в съответния размер, от упражняване на патентна дейност в съответния размер и от доход като земеделски производител. Формирана е обща данъчна основа, като доходът от дейност на земеделски производител е намалена с 60 % нормативно признати разходи, формирана е ДО за тази дейност и е формирана обща годишна данъчна основа на доходите от трите вида възнаграждения. След намаляване на основата с дължимите ЗОВ е определен краен данък и след приспадане на авансово внесения е деклариран данък за възстановяване в размер на 49 лева. Приходният орган е приел, че данъчната декларация следва да бъде коригирана, като на лицето е изпратено съобщение за извършването на корекцията. Лицето не извършва корекция на данните и данъчният орган издава процесния АУЗД. С него е прието, че декларираният доход като земеделски производител в размер на 24 х. лева от субсидии е следвало да бъде квалифициран като друг вид доход, доколкото не е установено получената сума да е използвана за дейността на земеделския производител поради липсата на деклариран приход от земеделски производител. Въз основа на тази констатация е извършена корекция в декларацията и е формирана нова обща ДО и е определен данък в размер на 1523 лева. При тези факти АС В. е обосновал правилен извод за незаконосъобразност на АУЗД поради липсата на предпоставките по чл. 103 от ДОПК за промяна на декларираните от лицето данни. Видно от процесната декларация липсват несъответствия между нейното съдържание и изискванията за нейното попълване. Няма данни, получени от трети лица или администрации, които да са в противоречие с декларираните от лицето данни. Следователно, не са налице условията по чл. 103 от ДОПК, към която разпоредба препраща нормата на чл. 106 от ДОПК. В процесния случай промяната на декларацията е свързана с преценка от приходния орган относно вида на деклариран доход. Приетото с АУЗД, че съответният доход не е свързан с дейността като земеделски производител и че получената субсидия като земеделски производител е използвана за лични нужди, е обвързано само с предположения, а не е подкрепено с надлежни доказателства - няма извършвана проверка в счетоводството на лицето, на негови контрагенти, в информационната система на НАП за издадени фактури и др. В тази връзка неоснователно е твърдението на касатора за спазване на изискванията по чл. 106 вр. чл. 103 от ДОПК, а именно, че са налице несъответствия в подадената декларация, засягащи основата за облагане с данък и това влияе върху размера на задължението. Както правилно е приел АС В., в производството по чл. 106 от ДОПК наличието на несъответствие следва да е вече установено от органа по приходите въз основа на декларираните данни и наличните при данъчната администрация факти и обстоятелства. Въпросът как следва да се квалифицира доходът, получен от лицето в изпълнение на сключен договор между нея и ДФЗ за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" следва да бъде разрешен в рамките на ревизионно производство, при което могат да бъдат събирани доказателства относно фактическото използване на получената субсидия. В случая органът по приходите не е провел ревизия и обосновано АС В. е формирал извод за незаконосъобразност на АУЗД, като издаден при съществено нарушение на процесуалните правила. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на страните не следва да бъдат присъждани разноски - в полза на касатора поради отхвърляне на касационната жалба, а в полза на ответника по касация поради липса на заявено искане за присъждането на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение