Решение № 456 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2008 г.

Решение № 456 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК. С. Т. С. от гр. К. е обжалвала решението на Кюстендилския окръжен съд от 25.01.2008 г. по гр.д. № 24/2007 г. с което е оставено в сила решението на Кюстендилския районен съд от 1.12.2006 г. по гр.д. № 2175/2006 г. С това решение районният съд развалил сключения на 28.08.2006 г. договор с нот. акт № 146/2006 г. с който Р. С. С. чрез пълномощника си З. С. С. бил прехвърлил на С. Т. С. правото си на собственост върху 1/2 ид.част от поземлен имот № 1*, находящ се в в гр. К. ул. "Г" № 4, състоящ се от 200 кв. м. заедно с 1/2 ид.част от първия етаж и сутерена с пристроените към него стая и тоалетна за сумата 6 700 лева поради неизпълнено задължение на купувачката да заплати уговорената продажна цена. В полза на Р. С. присъдил и направените по делото разноски в размер на 67 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението на Кюстендилския окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано- отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК /отм./. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение прие следното: Оплакванията са неоснователни. По делото е било установено, а това се поддържа и в касационната жалба, че касационната жалбоподателка-ответник по иска, купувач по договора за покупко-продажба на недвижим имот сключен с нот.акт № 146 от 28 август 2006 г., не е платила на продавача цената на прехвърления имот - 6700 лева. В нотариалния акт, който е официален свидетелстващ документ в частта в която е посочено че страните по сделката са се явили пред нотариуса за да изразят волята си за разпореждане с имота и в тази част - в разпоредителната - нотариалният акт има характер на диспозитивен документ, купувачката - ответник е заявила че е изплатила сумата, но не е отбелязано насрещното признание, че сумата е получена от продавача. И докато официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила, която важи спрямо всички и ползва всички, диспозитивният документ може да бъде автентичен или неавтентичен - т.е. че е неистински. В случая не е имало документ, който да докаже твърдението за изплатена продажна цена, а това не е било и оспорено от ответницата. Нейното твърдение вече пред второинстанционния съд е било, че е изплатила сумата на пълномощника на ищеца-продавач. Пред въззивната инстанция е представена разписка от пълномощника на ищеца Р. С. С., от неговия брат З, носеща датата 28.08.2006 г. - т.е. от деня на изповядане на продажбата. С оглед процесуалното поведение на ответницата и на нейния син - З. С. С., който е заявил че майка му била предала парите за брат му и че той ги е оставил на влог в ПЧИБ, а се установило че няма такъв влог, обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че продажната цена не е изплатена. При това положение след като изплащането на задължението не е станало въобще и ищецът-кредитор е счел че поради това изпълнението е безполезно, законосъобразно, съгласно чл. 87, ал. 3 ЗЗД, решаващият съд е развалил договора. Неговото решение е правилно постановен съдебен акт. Не са налице отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,