Решение № 10267 от 4.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1683/2016 г.

Решение № 10267 от 4.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1683/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Северозападен район (СЗР), чрез юрк. А. като процесуален представител, срещу решение № 695 от 22.12.2015 г., постановено по адм. дело № 586/2015 г. по описа на Административен съд - М., с което е отменена негова заповед № ДК-02-СЗР-15/14.10.2015 г. в частта относно посочения адресат община М. за премахване на незаконния строеж. Излагат се доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопризводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - община М. и "Аит" ЕООД не изразяват становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - М. е отменил заповед № ДК-02-СЗР-15/14.10.2015 г. началника на РДНСК - СЗР в частта, в която е разпоредено премахване на незаконен строеж "ретранслационна станция с фургон", трета категория, находящ се в ПИ № 331006, землище на с. Д. Вереница, от и за сметка на община М. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на регламентираната в чл. 225, ал. 3 ЗУТ процедура, в предписаната форма, но при липса на изложени мотиви относно разпореждането незаконният строеж да се премахне от община М. ката възложител, при установен извършител - "Аит" ЕООД, с което е нарушена разпоредбата на чл. 225, ал. 6 ЗУТ. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 225, ал. 6 и ал. 7 ЗУТ принудителното премахване на незаконния строеж е за сметка на извършителя и на възложителя (т. 5), чиято отговорност е солидарна. Незаконният строеж подлежи на премахване независимо от това кой е негов възложител или извършител. Това има значение само при определяне на лицата, които следва да поемат разноските по премахването му в съответствие с чл. 225, ал. 6 ЗУТ и Наредба № 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Съгласно нормата на чл. 161, ал. 1 ЗУТ възложител на строежа е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. От съдържанието на оспорената пред административния съд заповед и от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че община М. не е извършител на незаконния строеж, а собственик на поземления имот, върху който той е изграден и фигурира в акта като възложител. По делото е установено, че извършител на строежа е "Аит" ЕООД, като това дружество изрично е посочено в мотивите и в разпоредителната част на заповедта. В случая извършителят е лице различно от собственика на терена, в който строежът е изпълнен. "Аит" ЕООД не е обжалвало пред съда административния акт и затова същият по отношение на него е влязъл в сила. Тези обстоятелства не са спорни и при несъмнено установен извършител на незаконния строеж административният орган е следвало да адресира заповедта единствено към него в съответствие с разпоредбата на чл. 225, ал. 6 ЗУТ. На община М. като собственик на имота, в който е изграден строежа, не следва да се вменяват задължения за премахването му, тъй като не е негов извършител. Законосъобразен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в противоречие на чл. 225, ал. 6 ЗУТ поради това, че община М. неправилно е посочена за адресат на заповедта. Доводите в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съдът не е извършил цялостна служебна проверка на оспорения административен акт по чл. 168, ал. 1 АПК и не е дал указания до страната на основание чл. 171, ал. 4 АПК, че не сочи доказателства за някои обстоятелства от значение за делото, са неоснователни. Жалбоподателят в първоинстанционното производство е оспорил заповедта само в частта, в която община М. е посочена като адресат в качеството на възложител на строежа и вменените й задължения за премахването му. Затова единственият спорен по делото въпрос е относно това кой е извършител и възложител на строежа. Спор по отношение установената от административния орган незаконност на строежа няма и твърдения в тази насока не са навеждани. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение