Решение № 6259 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11093/2018 г.

Решение № 6259 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11093/2018 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба на М. С. против решение № 4615 от 06.07.2018 г., постановено по адм. д. № 9460/2016 г. по описа на Административен съд – С.-град, първо отделение, 5-ти състав, с което е отхвърлен искът му срещу Областна дирекция на МВР – С. З., с който се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева за периода 09.12.2015 г. - 10.12.2015 г. от бездействия причинени от служители на ответника по уведомяване и връчване на призовките за насроченото съдебно заседание по НЧД № 13929/2015 г. по описа на Софийски районен съд. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно и постановено след съществени процесуални нарушения. Поради това, иска отмяната на решението и уважаване на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – С. З. не изразя становище. Ответната страна – Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание изразява становище, да бъде потвърдено постановеното решение, като законосъобразно и правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е отхвърлен искът на М. С., от [населено място], срещу Областна дирекция на МВР – С. З., за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв., за периода 09.12.2015 г. - 10.12.2015 г., причинени от бездействия на служители на ответника по уведомяване и връчване на призовките за насроченото съдебно заседание по НЧД № 13929/2015 г. по описа на Софийски районен съд. За да стигне до този правен резултат Административен съд - С. град е установил от фактическа страна, че се твърдят претърпени вреди от бездействия на служители на ответника по уведомяване и връчване на призовките за насроченото съдебно заседание по НЧД № 13929/2015 г. по описа на СРС, което поради липса на редовно връчване се отлагало и това довело до разпореждането на съда за принудителното му довеждане. От представените по делото доказателства - докладна записка от полицейски инспектор Георгиева към I РУ - ОД на МВР С. З. от 23.09.2015 г. и докладна записка на същия инспектор от 21.10.2015 г., съдът е установил, че ищецът е търсен неколкократно, но не е намерен, като баща му е отказвал да получи призовките. На следващо място от представените по делото протоколи за проведените пред СРС съдебни заседания (Протокол от съдебното заседание от 05.11.2015 г. и 10.12.2015 г.), административния съд е установил още, че деловодителят на състава е осъществил контакт с М. С. и че родителите на ищеца са редовно призовани, като същия съзнателно се укрива, поради което е постановил и принудително му довеждане за следващото съдебно заседание. С оглед на така установеното АССГ е заключил, че не се доказани твърдените в исковата молба бездействия при връчването на призовки по делото пред СРС и е постановил своя акт. При тази фактическа установеност и след обсъждане на събраните по делото доказателства и дадените свидетелски показания, които не е кредитирал, е стигнал до извода, че така предявеният иск е неоснователен. Съдът е приел, че по делото не се доказва наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно бездействие от страна на ответника при връчването на призовки. Решението е валидно, допустимо и правилно. Исковата претенция е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 4 от същия закон. Доказателствената тежест лежи върху ищеца, който с допустимите доказателствени средства, следва да установи наличието на предпоставките на правната норма, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; 2. постановени при и по повод административна дейност; 3. настъпила вреда и нейния размер, както и 4. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/ бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне. Касационната инстанция споделя изводите на Административен съд С.-град. О. по реда на специалния закон не се презумира, а доказателствената тежест лежи върху ищеца, който при условията на пълно и главно доказване, с допустимите доказателствени средства, следва да убеди съда в наличието на предпоставките на правната норма. В случая обосновано съдът от първата инстанция е приел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие както с фактически установеното, така и с нормите на материалния закон. Неоснователни са аргументите на касационния жалбоподател, че съдебното решение e постановено при съществени процесуални нарушения. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава незаконосъобразност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Във връзка с изложеното, при установено отсъствието на една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ прави иска неоснователен и това е достатъчно, и самостоятелно, основание за отхвърлянето му. В тази връзка не е необходимо разглеждането на останалите доводи на касатора по същество. При тези съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от Столична дирекция на вътрешните работи за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение