Решение № 501 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10398/2008 г.

Решение № 501 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10398/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Верка Николова Коцева, Любомир Петров Куленски, Николай Петров Куленски, Васка Спасова Куленска, всички от гр. Пазаджик и Офелия Николова Лагадинска от гр. Велинград, срещу решение № 254/14.07.2008 г., по адм. д. № 59/2008 г. на Административен съд - гр. Пазарджик, като в нея се развиват оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на СОУ "Георги Бенковски" гр. Пазарджик, срещу Заповед № 316/8.10.2007 г. на на ВрИД кмет на община гр. Пазарджик. Ответникът СОУ "Георги Бенковски" гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител в писмено възражение и в съдебно заседание, изразява становище на неоснователност на касационната жалба и моли решението на административния съд да се остави в сила. Останалите ответници не са изразили становища по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-гр. Пазарджик, в производство по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 45 и сл. АПК, отменил по жалба на СОУ "Георги Бенковски" гр. Пазарджик Заповед № 316/8.10.2007 г. на на ВрИД кмет на община гр. Пазарджик, с която на основание § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР е одобрено попълването на на кадстралната основа с имоти пл. №№ 1908 и 1911, кв. 54 по плана на гр. Пазарджик. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта е нарушена процедурата по съставянето на акта за констатиране на непълноти и грешки в кадастралния план и че същият акт не е подписан от жалбоподателя като заинтересувано лице, което води до незаконосъобразността й. Решението е правилно. Съдът е постановил допустимо решение, по допустима жалба. Видно от скиците, приложени по делото, процесните имоти се нанасят върху терен от имот, публична общинска собственост, но предоставен за ползуване на училището съгласно т. 9 на АКТ № 217 от 13.07.1999 г., С оглед на това, като ползувател на имота, върху който се нанасят новите имоти, училището е носител на вещно право и е заинтересувано лице по смисъла на § 1, т. 13 ПЗР на ЗКИР и като такова лице е следвало да подпише акта за непълноти и грешки. След като не е подписан от представител на училището, обосновано и при правилно прилагане на материалния закон, съдът е приел, че не е спазена процедурата по чл. 62, ал. 2 и 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (наричана по-долу наредбата), което води до незаконосъобразност и на процесната заповед. Съгласно посочените текстове актът се съставя на самото място и се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици, като без правно значение е обстоятелството дали училището е било уведомено или не за съставения акт, а правно значение има само обстоятелството, че актът не е подписан от негов представител. Наредбата е издадена на основание чл. 31 ЗКИР, поради което при противоречие на същата със закона, приложим е законът, т. е. в случая е приложим § 1, т. 13 ПЗР на ЗКИР, който определя кои са заинтересувани лица при изменение на кадастър като включва и носителите на други вещни права, освен собствениците, а чл. 62, ал. 3 от наредбата като такива предвижда само собствениците на имотите, които се засягат. При правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че за случая е неприложима разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от наредбата, тъй като заявителите се позовават на съдебно решение за възстановяване на имот по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, по което не е участвувал жалбоподателят СОУ "Георги Бенковски" и решението няма сила по отношение на него. Освен това този текст има предвид разрешен спор за материално право с оглед разпоредба на на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, а решението, на което са се позовали заявителите не с такъв характер, а е послужило само като основание за започване на процедура по нанасяне на имотите по него в кадастъра. Като се има предвид гореизложеното решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон, обосновано е, като съдът е изложил подробни мотиви по всички имащи значение за спора факти и обстоятелства, при постановяването му не е допуснато съществено процесуално нарушение, като се е произнесъл по процесуално допустима жалба. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Претендирано е от СОУ "Георги Бенковски" присъждане на разноски, но пред касационната инстанция такива не са документирани, т. е. не е доказано да са разходвани, поради което не следва да се уважава тази претенция. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК