Решение № 9713 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1867/2020 г.

Решение № 9713 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1867/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 91 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез процесуалния й представител юрк. Мануилова и от Началника на Служба по геодузия, картография и кадастър (СГКК) – Софийска област, приподписана от юрк. Лефтеров, против Решение № 1430 от 29.11.2019 г. по адм. дело № 947/2019 г. на Административен съд – София област, с което по жалба на Й. Манчев е прогласена нищожността на заповед № 18 – 6375 от 18.06.2019 г. на началника на СГКК – Софийска област, с която на основание чл. 91, ал. 1 от АПК е оттеглена заповед № 18 – 4624 от 02.05.2019 г. за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. Драгоман и е върната преписката за ново разглеждане и изпълнение на задълженията по чл. 26, ал. 2 от АПК за уведомяване на заинтересовани страни. С касационните жалби се твъди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилност на извода за липса на правомощие за отзив на началника на СГКК – Софийска област, поради това, че оттеглената заповед не подлежи на оспорване по административен ред. Напротив твърдят, че е налице такова правомощие при сезиране на органа с жалба, отправена както до горестоящия орган, така и до съда, каквато е налична, както и твърдят наличието на материално правните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Й. Манчев срещу заповед № 18 – 6375 от 18.06.2019 г. на началника на СГКК – Софийска област. Касационият жалбоподател началникът на СГКК – Софийска област претендира разноски. Ответникът Й. Манчев от [населено място] с отговор на касационните жалби и чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на същите и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. Ответника Община Драгоман, чрез процесуалния си представител адв. Миланов изразява становище за основателност на касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационната жалба са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, като тази от началника на СГКК – Софийска област е подадена по пощата, от страни адресати на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество са неоснователни. С оспореното решение АССО е прогласена нищожността на заповед № 18 – 6375 от 18.06.2019 г. на началника на СГКК – Софийска област, с която на основание чл. 91, ал. 1 от АПК е оттеглена заповед № 18 – 4624 от 02.05.2019 г. за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. Драгоман по заявление на Й. Манчев, изразяващо се в изменение на границите на имоти идентификатор № 23409.174.160, 23409.208.4 и 23409.208.5. Административният орган е оттеглил своята заповед с мотиви, че при издаването й са допуснати съществени нарушения, а именно не е уведомена и не е участвала заинтересована страна – Агенция "Пътна инфраструктура", на която община Драгоман е прехвърлила имот идентификатор № 23409.208.4 през 2018 г. За да постанови оспореното решение АССО е приел, че оспорената заповед, с която е упражнено правото на отзив, е издадена при липса на промощие по чл. 91, ал. 1 от АПК. Приел е, че това е така, тъй като посочената разпоредба се намира в глава VI на АПК "Оспорване на актовете по административен ред". Посочил е, че съгласно чл. 82, ал. 1, т. 6 от АПК не подлежат на оспорване по административен ред актовете, за които в специален закон е предвидено оспорване направо пред съд. Посочил е, че оттеглената заповед подлежи на оспоррване съгласно чл. 54, ал. 4 от ЗКИР пред административния съд по местонахождение на имота, т. е. в специален закон е предвидено оспорването й само пред съд, поради което постъпилата срещу нея жалба е следвало да бъде администрирана по чл. 152, ал. 2 от АПК. По тези съображения и предвид естеството на заповедта е приел, че административният орган не е разполагал с плавомощието по чл. 91, ал. 1 от АПК по повод жалбата срещу нея да преразгледа разрешените с нея въпроси и да я оттегли с мотиви за незаконосъобразност. Приел е, че това е могло да стане само в образувано по жалбата срещу нея съдебно производство съгласно чл. 156 от АПК. Поради това е прогласил нищожността на заповедта, поради липсата на право на отзив за административния орган. Решението е правилно като краен резултат, но по различни от изложените в него съображения. Актуалната съдебна практика приема, че по принцип текстът на чл. 91 АПК дава възможност на административния орган, издател на акта, да коригира решението си чрез собствен самоконтрол. В резултат на преразглеждането той може да оттегли оспорения акт, да отмени, измени или да издаде съответния акт или документ. Самата формулировка на законовата норма е "оспорения акт". Това сочи на изискването пред административния орган да е подадена редовна жалба или протест, които пораждат своя деволутивен и суспензивен ефект. В 7 - дневен срок от от подаването на редовна, сезираща по - горестоящ административен орган или съда жалба, издателят на административния акт може да преразгледа невлезлия в сила акт. Ако не намери основание за преразглеждане, е длъжен да изпрати жалбата или протеста на компетентния по - горестоящия административен орган или съда. Има се предвид жалба, в случая, отправена до съда, която може да бъде разгледана от административния орган като издател на акта. Т. е. законодателят предоставяйки правото на отзив на административния орган не е направил разгланичение, въпреки мястото на нормата, между сезирането с редонта жалба на по – горестоящ орган или на съда. В случая при наличие на редовна жалба срещу постановения административен акт, годна да предизвика преразглеждането му, е налице едната предпоставка за това и съответно материално правна компетентност на органа да се произнесе по чл. 91, ал. 1 от АПК. Поради това е неправилен извода на АСО за липса на такава конпетентност. Другата предпоставка по чл. 91, ал. 1 от АПК е административният орган да се произнесе в 7 - дневен срок от момента, в който е получена жалбата. Срокът е преклузивен, а не инструктивен и изтичането му погасява правото на преразглеждане. В настоящия случай този срок към момента на постановяване на оспорената заповед за отзив на началника на СГКК – Софийска област е изтекъл. Това е така, тъй като жалбата, наименована възражение от АПИ срещу заповед № 18 – 4624 от 02.05.2019 г. на началника на СГКК – Софийска област е подадена на 30.05.2019 г., като от този момент е започнал да тече 7 дневния срок, в който началникът на СГКК – Софиска област е имал право да преразгледа акта и да го отмени сам, като този срок е изтекъл на 07.06.2019 г. – петък – работен е непразничен ден. Заповед № 18 – 6375 от 18.06.2019 г., е издадена след изтичане на посочения срок, поради което е издадена извън рамките на времевата компетентност на административния орган за това. По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила, като жалбата, подадена от АПИ следва да бъде изпратена на съответно компетентния да я разгледа съд. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора началника на СГКК – Софийска област за присъждане на разноски. Искането в тази връзка на ответника по касация Й. Манчев макар и основателно като недоказано (не са представени доказателства за сторени разноски за касационната инстанция), не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение