Решение № 112 от 24.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3782/2018 г.

Решение № 112 от 24.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3782/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 06.06.2018 г. по гр. д. № 6427/2017 г. на АС София, с което са уважени частично искове по чл. 2 ЗОДОВ. Допуснато е касационно обжалване по въпросите за приложението на чл. 52 ЗЗД и по-конкретно за критериите, които следва да се имат предвид при определяне обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване по жалбата на Прокуратурата на РБ. Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно, моли да бъде отменено като бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Ответницата - Н. К. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: Възззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на Н. К. сумата 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2014 г. до окончателното й изплащане, както сумата 5852 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Като е потвърдил решението в останалата му част съдът е отхвърлил иска за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване до пълния му предявен размер от 60000 лева и за имуществени такива до сумата от 6040 лева. Установено е, че с Постановление за привличане на обвиняем от 02.10.2007 г. на следовател при ССС срещу Н. П. е било повдигнато обвинение в извършването на престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1 вр. с ал. 2 НК и чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 НК - за съставяне на документ с невярно съдържание, с което е дала възможност на юридическо лице да получи без правно основание имущество в особено големи размери, за което се предвижда лишаване от свобода до три до петнадесет години, т. е. обвинението е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като предвижда "лиша ване от свобода повече от 5 години". Със същото постановление, спрямо обвиняемата е била взета най- леката мярка за неотклонение "подписка". Констатирано е, че срещу ищцата е изготвен и внесен в РС Кърджали обвинителен акт по обвинение в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. с ал. 2 НК и чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 НК, за което е било повдигнато обвинението. Установено е също така, че с Присъда от 05.12.2013 г. по НОХД № 753/2012 г. по описа на РС Кърджали Н. П. е била оправдана по повдигнатото срещу нея обвинение, срещу оправдателната присъда е постъпил протест от орган на Прокуратурата на РБ, поради което е било образувано ВНОХ № 6/2014 г. съгласно описа на ОС Кърджали. Констатирано е, че с Решение от 23.05.2014 г. постановено по ВНОХ № 6/2014 г. съгласно описа на ОС Кърджали, първоинстанционната оправдателна присъда е била потвърдена, като решението е окончателно и е влязло в сила в деня на постановяването му. Съдът е приел, че са предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – претендират се обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, причинени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което ищцата е оправдана. За да постанови обжалваното решение, съдът след анализ на доказатествата, е приел, че са налице предпоставките на чл. 2 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата чрез прокуратурата, която е повдигнала и поддържала обвинение срещу ищцата за престъпление от общ характер, за което е оправдана с влязъл в сила съдебен акт. При обосноваване размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил доказаните такива, а именно – основателен страх от осъждане, безспокойство и притеснение, накърняване чувството й за достойнство, като положителна самооценка за личността, продължителността и интензивността на това състояние, както и социалноикономическите условия на живот в страната ни и практиката на горните съдилища за сходни случаи, установените от свидетелските показания сериозни притеснения и неудобства от повдигнатото обвинение, причинило й лични, служебни, психологически и здравословни проблеми, е приел, че сумата от 12 000 лв в случая е справедливото обезщетение за доказаните неимуществени вреди. Прието е също, че от събраните доказателства не може да се направи извод за негативна обществена нагласа към ищцата вследствие на воденото срещу нея наказателно производство, за влошаване на отношенията й с близките, както и за причинени заболявания, което е обусловило изводът за неоснователност на претенцията до пълно предявения размер. За да не уважи жалбата й до пълно предявения размер и съответно да присъди обичайния възприет от практиката размер на обезщетението за сходни случаи, на стоящият състав съобрази, че не е търпяна тежка мярка за неотклонение, разумния срок на продължителност на наказателното производство, при това водено срещу осем обвиняеми, като още на първа инстанция е била оправдана, както и че повишените стойности на кръвното и захарта не се дължат единствено и само на предизвиканото от производството напрежение. По претендираното обезщетение за имуществени вреди са приети за доказани разходи за транспорт и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5 852 лв. За недоказана е приета претенцията до пълно предявения размер от 6 040 лв. Допуснато е касационно обжалване по въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД и по-конкретно за критериите, които следва да се имат предвид при определяне обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. намира, че решението в обжалваната му част е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение от 04.02.2013 г., по гр. д. № 85/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013 г., по гр. д. № 1568/2011 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т. 11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, причинна връзка между незаконността на обвиненията и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване. Настоящият състав намира, че с оглед отговора на поставения въпрос решението следва да се отмени в обжалваната му част, като се постанови ново по съществото на спора. В случая въззивният съд не е съобразил вида и характера на процесуалната принуда, като не е отчел обстоятелството, че наказателното преследване е приключило с влизане в сила на определение за прекратяване, както и че срещу ответника по жалба не е вземана най-тежката мярка за неотклонение. Ищцата – ответник по жалбата, не е доказала засягането на съответните блага, произтичащо само от незаконосъобразното обвинение. От събраните доказателства не може да се направи извод за негативна обществена нагласа към ищцата вследствие на воденото срещу нея наказателно производство, за влошаване на отношенията й с близките, както и за причи нени заболявания. Размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 8000 лева, тъй като не са установени специфични увреждания, произтичащи само от наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда. В този размер следва да бъде уважен предявения иск. Същият следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над 8000 лева до уважения от въззивния съд размер от 12000 лева. Разноски за настоящата инстанция на страните не следва да се присъждат с оглед изхода на спора. Предвид изложените съображения, съдът Р е ш и: ОТМЕНЯ решение от 06.06.2018 г. по гр. д. № 6427/2017 г. на АС София, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 8000 / осем хиляди/ лева до 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като вместо него ПОСТАНОВява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. К. П. иск срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за сумата над 8000 осем хиляди/лева до 12 000 дванадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно с лихва считано от 13.08.2015 г.