Решение № 11948 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10380/2014 г.

Решение № 11948 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10380/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "ЕВРОЛЕДЪР" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. Етрополе, бул. "Малки Искър" № 3, с ЕИК 111549738, представлявано от управителя Веселин Николов Ванев срещу Решение № 4219/24.06.2014 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 7945/2013 г., Първо отделение, 9-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 231205671/23.11.2012 г., издаден от Валентина Борисова Лозанова на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - София в частта на определените задължения по ЗДДС и ЗКПО в размер на 478 721,49 лева, в т. ч. главница в размер на 344 581,80 лева и лихви в размер на 134 139,69 лева. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Шинев излага съображения за неоснователност на жалбата, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на "Евроледър" ЕАД против Ревизионен акт 231205671/23.11.2012 г., издаден от Валентина Борисова Лозанова на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - София, с който на основание чл. 70, ал. 5 и чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 332 618,80 лева по фактури за свински кожи, кожи от едър рогат добитък и транспорт, издадени от доставчиците "Жами реформ" ЕООД, "Виолена" ЕООД, "Ник Мейс къмпани" ЕООД, "Плавес" ООД, "Лео скин" ЕООД и "Ник трейд" ЕООД и са начислени лихви в размер на 134 139,69 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е представените и в хода на съдебното производство писмени доказателства, приетата по делото СИЕ. За да отхвърли жалбата първостепенният съд е приел, че законосъобразно е отказано право на ДК, тъй като е недоказано прехвърлянето на собствеността върху кожите, предмет на процесните фактури, чрез предаването им на РЛ от доставчиците като способ за тяхното индивидуализиране. Единствените доказателства, претендиращи да обективират правно значимия факт на получаване на фактурираните стоки от ревизираното лице - приемо-предавателни протоколи - не са достатъчни, тъй като не са представени доказателства за транспорт, кадрова и материална обезпеченост. Първоинстанционният съд е счел, че осчетоводяването на фактурите от прекия доставчик и от жалбоподателя и извършването на последваща реализация на кожите /било чрез влагането им като суровини за производство, били като реализиране/, не може да доведе до извода, че именно този доставчик е доставил процесното количество кожи на жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Предмет на спора пред административния съд е наличието или липсата на данъчни събития по фактури с предмет на доставките "свински кожи и транспорт" и "кожи от ЕРД и свински кожи", издадени от "Жами реформ" ЕООД, "Виолена" ЕООД, "Ник Мейс къмпани" ЕООД, "Плавес" ООД, "Лео скин" ЕООД и "Ник трейд" ЕООД, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Съгласно даденото задължително тълкуване на СЕС по дело С-78/12 /"Евита К" ЕООД срещу Директора на Д "ОУИ" София/ - т. 33- доставка на стока по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 е всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго да се разпорежда фактически с нея като собственик. Ето защо, релевантно за спора е установяване на предаването на стоките и овластяването на получателя да се разпорежда с получените стоки. С аргумент от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на данъчнозадълженото лице с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Следва да се подчертае, че предмет на доказване е реалността на преките доставки, като на добросъвестния получател по тях не може да се възлага в тежест да доказва капацитета на прекия доставчик за извършването на доставките и проследяване на поведението на предходни доставчици, назад по стоковата верига. Налице са доказателства за възлагане на доставките - двустранно подписани договори между "ЕВРОЛЕДЪР" ЕАД в качеството на възложител (купувач) и съответния доставчик в качеството на изпълнител (продавач) за доставка на стоки - кожи от ЕРД или свински кожи. От ревизираното лице и от всеки доставчик са представени - фактурите, доказателства за разплащане (фискални бонове), двустранни приемо-предавателни протоколи (с описание на вид, количество и цена на стоките), доказателства за счетоводно отчитане на извършените продажби, респ. покупки в счетоводствата на всеки от доставчиците и в счетоводството на ревизираното лице, фактурите са включени в дневниците за продажби, респ. в дневниците за покупки към справките-декларации за съответните данъчни периоди, представени са доказателства за произход на стоките. Истинноста на представените от ревизираното лице и доставчиците им придружаващи фактурите документи не е оспорена по съответния ред, а и съдържанието на същите кореспондира с установеното от вещото лице счетоводното отразяване на фактическото движение на стоките от доставчика към РЛ и последващата им реализация. Тези обстоятелства, съпоставени в тяхната съвкупност, водят до извод, че не се касае за фиктивна стопанска операция, целяща неправомерно ползване на право на приспадане на данъчен кредит. че е налице идентичност на получените стоки, заплатена е стойността на стоките ведно с дължимия данък, материалите получени при доставката са вложени в производството на ревизираното лице и с произведената продукция са извършени последващи облагаеми доставки. Документално е установено, вкл. и от заключението на приетата съдебно - счетоводна експертиза, че получените стоки са отписани счетоводно при доставчиците, включени в СД и дневници за продажби и съответно са заприходени при получателя. Фактическото получаване е установено предвид данните по приемо-предавателните протоколи и стоковите разписки, които придружават фактурите. Според данните от тези неоспорени писмени доказателства е извършено индивидуализацията на вещите. Налице е съответствие между страни, количества и вид стоки. Формата на протоколите е различна в зависимост от характера на осъществената доставка и наложената търговска практика - някои протоколи касаят конкретно предадено, респ. получено количество стоки, а с някои от доставчиците протоколите удостоверяват предадените кожи през съответния месец. Основателно е оплакването в касационната жалба относно неверния извод на първоинстанционния съд, че двустранно подписаните протоколи са единственото доказателство за предаването, респ. получаването на процесните стоки. Следва да се отбележи, че представените стокови разписки съдържат означение за номер и дата и кореспондират с протоколите, които удостоверяват съответния вид и количество на получените кожи от "ЕВРОЛЕДЪР" ЕАД през съответния месец. Това е така, защото стоковите разписки удостоверяват фактическото приемо-предаване на стоките на съответната дата, а протоколите съдържат обобщена информация за предадените и получени вид и количество кожи през съответния месец. Според неоспореното заключение на ССчЕ от проверката в счетоводството на РЛ, водено в съответствие със счетоводните изисквания, хронологично и аналитично, и съответно даващо възможност за последващ контрол на счетоводните операции, така закупените материали са използвани за последващи облагаеми доставки. При така събраните доказателства изводът на първоинстанционния съд за нереалност на доставките е необоснован. Установено е фактическото и документално предаване на стоките, заприходяването им и последващата им реализация. Последващата реализация на обработените стоки е индиция за получаването им. Както е приемал и друг път ВАС в своята практика, съобразена с решения на СЕС по дело С-80 и С-142, С-324/11, т. 2 от диспозитива и С-18/13, единствено липсата на доказателства за транспорт на стоките и кадрова обезпеченост не обосновава сам по себе си извод за недоказана реалност на доставката, още повече че съгласно представените договори транспортирането на стоките до склада на купувача е задължение на доставчика, като са представени и доказателства в тази връзка . Следва да се отчете фактът, че след като транспорта е за сметка на доставчика, по което не се спори, тежестта за доказване транспортирането на стоките не е за жалбоподателя, който в качеството си на получател не би могъл да разполага с други доказателства, освен ангажираните. В конкретния случая в РА липсват фактически констатации, че ревизираното лице е участник в данъчни измами. При наличие на доказване на фактите от значение за осъществяване на доставките по спорните фактури, по които дружеството е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. Доказателствата по делото мотивират извод за реалност на доставките, респективно незаконосъобразност на РА. Като е приел обратното на изложеното административният съд е постановил необоснован акт, който следва да бъде отменен, като вместо него се постанови решение по съществото на изяснения спор, с което да се отмени като незаконосъобразен и необоснован РА, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки от процесните фирми . По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,