Решение № 14667 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11308/2009 г.
ВАСIII отделение03.12.2009 г.докладчик Кремена Хараланова
Диспозитив
Отхвърля жалбата на Тихомир Кръстев Шейретов от гр. Пазарджик, срещу заповед № К - 1873/01.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, за прекратяване на служебното му правоотношение, като главен инспектор, началник сектор към РУ на МВР - Пазарджик при Областна дирекция на МВР - Пазарджик, категория "В". Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд, с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 14667 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11308/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на Тихомир Кръстев Шейретов от гр. Пазарджик, срещу заповед № К - 1873/01.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи е прекратено служебното му правоотношение, като главен инспектор, началник сектор към РУ на МВР - Пазарджик при Областна дирекция на МВР - Пазарджик, категория "В", поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на акта, като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - без да е изяснена длъжността, от която се освобождава жалбоподателя и да е налице мотивирано предложение, както и в противоречие с приложимия материален закон. Претендира се отмяна на оспорената заповед. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Миролюб Стоев, моли съда да отхвърли подадената жалба, като неоснователна, по наведени доводи за законосъобразност на заповедта. Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, приложим във връзка с чл. 250 ЗМВР, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Със заповед № К - 1853/01.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на Тихомир Кръстев Шейретов от гр. Пазарджик - главен инспектор, началник сектор към РУ на МВР - Пазарджик при Областна дирекция на МВР - Пазарджик, категория "В", поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е издадена и подписана от компетентния според чл. 246, т. 1 ЗМВР орган. Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69/05.08.2008 г.) ЗМВР, посочена като правно основание за издаване на обжалваната заповед, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - по инициатива на органа по назначаването. Съобразно чл. 69, ал. 2 КСО, държавните служители по Закона за министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта им при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител по този закон. В посочените случаи, според чл. 268 и чл. 268а, ал. 2 ППЗМВР, служебното правоотношение на държавен служител от категория "В" се прекратява по инициатива на органа по назначаването, като органите по чл. 268а могат да направят предложение. Съгласно приложимата в случая разпоредба на ал. 2 на чл. 268а ППЗМВР, включително за служителите от категория "В" това е орган, от кръга на посочените в чл. 186, ал. 1 ЗМВР, сред които и директор на ОД на МВР. В това качество, директорът на Областна дирекция на МВР - Пазарджик е изготвил предложение за прекратяване на служебно правоотношение рег. № 12509/19.03.2009 г., според което Тихомир Кръстев Шейретов има осигурителен стаж 28 години и 6 месеца, прослужени като държавен служител в МО и МВР и е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО. Данните от предложението кореспондират с тези по приложената в административната преписка, справка за осигурителния стаж на лицето към 01.03.2009 г. Представената в съдебно заседание от ответната страна, коригирана служебна справка за осигурителния стаж на Тихомир Шейретов, установява, че към 01.03.2009 г. последният е имал осигурителен стаж в системата на МВР 16 години, 5 месеца и 2 дни, при общ осигурителен стаж 28 години и 6 месеца. Следователно, към датата на връчване на заповедта 06.07.2009 г., считано от която е прекратено служебното правоотношение, осигурителния стаж на служителя в МВР, възлиза на 16 години и 9 месеца - повече от две трети от 25 години. Обстоятелството, че жалбоподателят има осигурителен стаж над 25 години, от които повече от 16 години и 9 месеца в системата на МВР към момента на връчване на процесната заповед, обуславят извод за съответствието на последната с приложимия материален закон, визиращ като единствено условие за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, наличието на стаж по смисъла на чл. 69, ал. 2 КСО, без оглед възрастта на служителя. КСО не създава каквито и да било задължения за органа по назначаването, нито изключва приложимостта на предвиденото в специалния закон (чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР), самостоятелно основание за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител в МВР - по инициатива на органа по назначаването, при наличието на осигурителен стаж от 25 години, поне две трети от които в МВР. Предвид обективираните в предложението за издаване на заповедта, фактически и правни основания за прекратяването на служебното правоотношение, постановеният въз основа на него административен акт, освен издаден в изискуемата от закона форма, съдържа и всички реквизити по чл. 269 ППЗМВР. Противно на наведените от жалбоподателя твърдения, актът е издаден без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка следва да се отбележи и, че с процесната заповед Тихомир Шейретов е освободен именно от последно заеманата от него съгласно предложението, длъжност, която е и сдадена по подписания от това лице акт за сдаване на длъжност от 06.07.2009 г. Съобразно § 3 ПЗР ЗМВР, служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона (обн. ДВ бр. 17/24.02.2006 г.), като държавните служители се назначават на длъжностите заемани от тях към момента на преобразуване на правоотношенията; званията и ранговете на лицата се премахват, като им се присъжда категория, съобразно заеманата длъжност. Но заповедите по § 3, ал. 2 ПЗР ЗМВР, конкретизиращи категорията на служителя нямат правопораждащо действие относно служебното правоотношение - дори такава да не е издадена, правоотношението ще е налице във вида след преобразуването му по силата на закона. Именно длъжността "началник на сектор", от която е освободен жалбоподателя е предвидена и в Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със заповед № Iз - 217/13.02.2009 г., като съответстваща на категория "В". Неоснователни са и останалите доводи, наведени от Тихомир Шейретов в писмено становище по съществото на спора. Според чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за Конституционен съд, преценката дали нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е съобразена с тази на чл. 48 от Конституцията на РБ е от компетентността на Конституционния съд, а тъй като настоящият състав не констатира несъответствие по смисъла на чл. 150, ал. 2 КРБ, не е налице основание за изпълнение на процедурата, визирана от последния текст. При наличието на влязъл в сила, специален законов текст, уреждащ прекратяването на служебните правоотношения на лица от състава на МВР, последните следва да се съобразят с въведеното правило, което е задължително за субектите в обсега на уредената от него хипотеза. Предвид изложеното жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение