Решение № 2341 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7623/2014 г.

Решение № 2341 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7623/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи ЗМВР (отм.) Образувано е по жалба на Илко Йосифов Йосифов от град София срещу заповед № К-3687/25.04.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, както и при несъответствие с неговата цел, тъй като не са налице предпоставките за пенсионирането му като служител от МВР. Иска отмяна на заповедта и присъждане на разноски по делото. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител, оспорва жалбата като неоснователна. Защитната теза е, че не е необходимо служителят да има и навършена възраст за пенсиониране, защото е налице основанието по чл. 69 от КСО. Заповедта е издадена в условията на оперативна самостоятелност. Върховният административен съд, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. По делото се установи следната фактическа обстановка: Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено със заповед № К-3687/25.04.2014 г. на министъра на вътрешните работи от длъжността "началник на сектор към отдел" Сигнално-охранителна дейност" по допълнителен щат на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ - МВР, категория "В", при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Съгласно приложената към делото справка към 14.04.2014 г. жалбоподателят има общо 33 години, 7 месеца и 12 дни общ осигурителен стаж, от които 31 години, 7 месеца и 12 дни служебен стаж в МВР. С оспорената заповед е наредено да се изплатят дължимите обезщетения по ЗМВР. Към преписката е приложено предложение рег. № Я-26222/14.04.2014 г. от директора на СДВР до министъра на вътрешните работи, за прекратяване на служебното му правоотношение при условията на чл. 69 от КСО. От така приетото за установено, Върховният административен съд, състав на пето отделение, обоснова следните правни изводи: Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния административен орган по чл. 246, т. 1 от ЗМВР - министърът на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които отговарят на изискванията на чл. 69 от КСО за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. И при двете хипотези на чл. 245, ал. 1, т. 13 по инициатива на органа по назначаване или по молба на служителя единствената предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. В случая е налице законоустановената предпоставка за освобождаването на жалбоподателя от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Спазена е правната норма, защото правното основание е различно от хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и не е необходимо кумулативното условие възраст, съгласно и ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ВАС. Правната норма на чл. 69, ал. 2 от КСО / ДВ, бр. 93 от 2009 г.), в сила към датата на издаване на заповедта е, че държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила. Изготвено е предложение на директора на СДВР до министъра на вътрешните работи, с приложена справка за осигурителния стаж на жалбоподателя. Със заявление от 10.04.2014 г. жалбоподателят е направил искане да бъде включен в курс за "Първоначална полицейска подготовка в Академията на МВР, върху което е поставена резолюция "Да" от директора на СДВР, но това волеизявление не ангажира органа по назначаването - в случая министърът на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя по своя инициатива. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта е издадена при нарушение на целта на закона. Превратното упражняване на власт е постигане на противоправен резултат чрез законосъобразни средства, т. е. постигане на цел, която не съответства на целта на закона. Доколкото противоречието с целта на закона е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен - чл. 146, т. 5 от АПК, то подлежи на доказване в хода на съдебното производство. В конкретния случай не бе доказано достигане на друг целян от ответника резултат, освен посочения в закона, а именно прекратяване на служебното правоотношение с цел пенсиониране на служител, който е придобил право на пенсиониране при условията на чл. 69 от КСО. Тълкуването на разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО, в приложимата й редакция изрично предвижда, че тя се прилага спрямо държавните служители по ЗМВР. В същият смисъл е и редакцията на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, която предвижда възможност за органа по назначаването по своя инициатива да прекрати служебното правоотношение с държавния служител в МВР при условията на чл. 69 от КСО. Нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР има две хипотези, които могат да бъдат реализирани при наличието на материалноправните предпоставки по чл. 69 от КСО - едната е по искане на служителя, а втората е по инициатива на органа по назначаване. В случай, че лицето, което отговаря на изискванията по чл. 69 КСО, не подаде молба, органът по назначаване има възможност да упражни правомощието си, поради което така дадената законова редакция на нормата изключва възможността административният орган да упражнява принуда по отношение на служителя, при наличие на правомощие да упражни и без негово съгласие това свое правомощие. Прави се оплакване за неравно третиране на жалбоподателя спрямо други служители на МВР, които също са придобили осигурителен стаж по чл. 69 КСО, но не са прекратени служебните им правоотношения. Навеждат се доводи, че са нарушени изискванията и на Директива 2000/78 ЕО от 27.11.2000 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. В множество решения на Комисията за защита от дискриминация се приема, че тази норма противоречи на закона и би следвало да се отмени, както и че в същото време в МВР работят няколко хиляди души, които отговарят на условията за прекратяване на служебните им правоотношения - именно по силата на тази отменена норма, но се уволняват едни, а други остават на работа. Така направените оплаквания също са неоснователни. Законовата норма не е отменена към датата на прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, с оглед на което съдът не може да дерогира нейното действие, а от друга страна, в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган е да прецени кои служители да уволни, от тези които са придобили права по чл. 69 КСО. Освен това жалбоподателят не е представил доказателства в подкрепа на тезата си, от които да се установи, че в рамките на неговата служба има и други държавни служители, придобили право на пенсия, но които са останали на работа, с цел да се прецени налице ли е неравно третиране. Сегашната редакция на чл. 226, ал. 1, т. 13 от новия ЗМВР, която предвижда, че прекратяването на служебното правоотношение на служителя може да се извърши при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - но само по искане на служителя, не е приложима спрямо жалбоподателя, тъй като законосъобразността на административния акт се преценява съобразно правната норма, действала към датата на издаването му. Оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146, ал. 1 АПК, с оглед на което е законосъобразна. Съобразно изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на МВР 400 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение