Решение № 8692 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3403/2017 г.

Решение № 8692 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3403/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "С. Б. Е. Метал" ЕООД, подадена чрез адв. Д. срещу решение № 5 от 05.01.2017 г. по адм. дело № 2599/2016 г. по описа на Административен съд - В. (АСВ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-03001816000562-091-001 от 08.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 263 от 16.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - В. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с който за дружеството са установени задължения за ДДС за данъчни периоди: м. 05.2012 г. в размер на 79 211.11 лв. и лихви 25 832.23 лв.; м. 06.2012 г. в размер на 128 635.20 лв. и лихви 51 104.42 лв.; м. 07.2012 г. в размер на 81 360 лв. и лихви 31 611.09 лв.; м. 08.2012 г. в размер на 56 612.96 лв. и лихви 21 500.78 лв. С постановеното решение "С. Б. Е. Метал" ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 288.68 лв. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска процесният РА да бъде прогласен за нищожен, поради императивната норма на чл. 155, ал. 5 ДОПК. Алтернативно твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че вътреобщностните доставки (ВОД) са реални. Иска първоинстанционното решение да се отмени, като РА се прогласи за нищожен или евентуално РА да се отмени като незаконосъобразен. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Колева, в писмено становище изразява мнение за неоснователност на касационната жалба. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - В. е бил РА № Р-03001816000562-091-001 от 08.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 263 от 16.08.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който за дружеството са установени задължения за ДДС за данъчни периоди: м. 05.2012 г. в размер на 79 211.11 лв. и лихви 25 832.23 лв.; м. 06.2012 г. в размер на 128 635.20 лв. и лихви 51 104.42 лв.; м. 07.2012 г. в размер на 81 360 лв. и лихви 31 611.09 лв.; м. 08.2012 г. в размер на 56 612.96 лв. и лихви 21 500.78 лв. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001816000562-020-001 от 28.01.2016 г. и е с обхват данък върху добавената стойност (ДДС) от 01.05.2012 г. до 31.08.2012 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу процесния РА, като е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК след надлежно възложена ревизия и отговаря на изискванията за форма. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице и нарушение на разпоредбата на чл. 155, ал. 5 ДОПК. Относно материалната законосъобразност на РА първоинстанционният съд е изложил съображения, че от представените по делото доказателства не се установява, че ВОД са реални. Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с нарушения на процедурата по възлагане на ревизия, определяне на компетентен орган за издаване на РА, които по своята същност са особено съществени налагащи изводи за нищожност на обжалвания ревизионен акт. Административен съд - В. е извършил дължимата проверка по чл. 160, ал. 1 и ал. 2 ДОПК като е разгледал и се е произнесъл по всички основания за законосъобразност на ревизионния акт, предмет на съдебен контрол, но неправилно е приел, че актът е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК. От доказателствата по делото се установява, че процесният ревизионен акт е издаден във връзка с решение № 588 от 17.12.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В., с което е отменен РА № 181301589 от 19.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. и на основание чл. 155, ал. 2 и ал. 4 ДОПК преписката е върната за извършване на нова ревизия, тъй като РА № Р-18-1400045-091-001 от 23.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. е прогласен за нищожен с влязло с сила решение на АСВ. След кат издадени през 2015 г. РА е прогласен за нищожен, същият все едно никога не е съществувал. По този начин е възстановена висящността на ревизионното производство. Ревизията във връзка с горепосоченото решение на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП е образувано преди 01.01.2013 г. (първата ЗВР е издадена на 23.10.2012 г.). Нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК е изменена с ДВ, бр. 82/2012, в сила от 1.01.2013 г. и същата предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за възражения. Съгласно § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК /ДВ, бр. 82/2012 г. в сила от 1.01.2013 г./ всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. В този преходен режим попадат образуваните и висящи ревизионни производства, по които преписката е върната за нова ревизия от решаващия орган, тъй като съгласно чл. 155, ал. 6 ДОПК, с решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК не се поставя началото на ново ревизионно производство. Производството по извършване на процесната ревизия, се явява образувано и висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК /ДВ, бр. 82/2012/, поради което и на основание § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е приложим действащият до 1.01.2013 г. ред за издаване на ревизионния акт, който изисква компетентният орган по приходите да бъде оправомощен със заповед на органа, възложил ревизията. На стр. 11 от първоинстанционното дело е приложено решение № 588 от 17.12.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В., с което е отменен РА № 181301589 от 19.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. и на основание чл. 155, ал. 2 и ал. 4 ДОПК преписката е върната за извършване на нова ревизия. На стр. 1 от същото решение е описано, че РА е издаден от орган по приходите, съгласно ЗОКО № К-1301589 от 22.05.2013 г. РА от 2013 г. е с обхват задължения за ДДС от 01.05.2012 г. до 31.08.2012 г. и е приложен на л. 22 от първоинстанционното дело. На стр. 43 от първоинстанционното дело е приложено решение № 2398 от 13.11.2015 г., по адм. дело № 2322/2015 г. по описа на АСВ, с което е прогласен за нищожен РА № Р-18-1400045-091-001 от 23.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., който е бил с обхват задължения за ДДС от 01.05.2012 г. до 31.08.2012 г. на основние § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК, защото отменения от директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП първи РА № 181301589 от 19.07.2013 г. е възложен със ЗВР № 1203636 от 23.10.2012 г., откъдето се вижда, че ревизията е възложена преди 01.01.2013 г., но самата заповед не е приложена по делото. Тъй като РА от № Р-18-1400045-091-001 от 23.03.2015 г. е прогласен за нищожен от съда, то и за спорният в настоящото производство РА следва да се приеме, че е релевантна първата ЗВР от 23.10.2012 г. Настоящата инстанция счита, че е от съществено значение, за да бъде установена материалната компетентност на органите издали РА е представянето на ЗВР № 1203636 от 23.10.2012 г., по делото. С оглед на изложеното изводът на съда, че РА е издаден от компетентен орган е направен при неизяснена фактическа обстановка. Съдът е следвало да задължи ответника да представи ЗВР № № 1203636 от 23.10.2012 г. и ако има издадено ЗОКО за спорния РА също да я представи, след което да изследва материалната компетентност на органа възложил повторната ревизия. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до разглеждане на спора по същество при неизяснена фактическа обстановка относно валидността на РА. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се укаже на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, че следва да представи ЗВР № 1203636 от 23.10.2012 г., и ЗОКО ако има издадено за процесния РА, след което съдът да се произнесе по действителността на обжалвания РА, съгласно чл. 119, ал. 2 във връзка с § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК. Предвид наличието на порок, за който съдът следи служебно и който засяга преценката му относно валидността на акта, е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на касационния жалбоподател за неправилност на решението. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Разноските следва да бъдат определени при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,