Решение № 13861 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6937/2015 г.

Решение № 13861 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6937/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 193 ЗСВ.

Образувано е по жалба на Владимир Григоров Вълков, от гр. София срещу решения по т. 6.2 и т. 6.4 от протокол № 24 от 13.05.2015 г. на Висшия съдебен съвет.

С обжалваното решение по т. 6.2 от протокол № 24 от 13.05.2015 г. Висшият съдебен съвет е повишил на основание чл. 160, във връзка с чл. 193, ал. 3 от Закона за съдебната власт Петър Любомиров Сантиров - съдия в Софийски районен съд в длъжност "съдия в Софийски градски съд" - гражданска колегия с ранг "съдия в Апелативен съд", с основно месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблица 1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност.

С обжалваното решение по т. 6.4 от протокол № 24 от 13.05.2015 г. Висшият съдебен съвет не е повишил Владимир Григоров Вълков - съдия в Софийски районен съд, в длъжност "съдия в Софийски градски съд" - гражданска колегия, поради попълване на местата.

I. Становища на страните:

1. Жалбоподателят - Владимир Григоров Вълков, от гр. София счита, че в съзвучие с принципа за върховенство на закона свободата на съдийска преценка за смисъла на нормативен текст е ограничена единствено от постановено тълкувателно решение и не препятства възможността за преразглеждане на дадените указания на ВСС с решение № 5112/7.05.2015 г. по адм. дело № 15601/2014 г. на Върховния административен съд при предходното разглеждане на спора досежно законосъобразното приключване на конкурсната процедура за назначаване на съдии в Софийски градски съд - гражданска колегия.

Обосновава погрешен подход на Висшия съдебен съвет за определяне на обявяваните чрез конкурс свободни щатни бройки в Софийски градски съд - гражданска колегия и моли да бъде назначен на една от незаетите такива към момента на издаване на решение по т. 6.4 от протокол № 24 от 13.05.2015 г.

Посочва, че подреждането на класираните кандидати е направено въз основа на формално установени от ВСС критерии, без отчитане на кадровата нужда на Софийския градски съд, което е нарушение по смисъла на чл. 35 АПК.

Според жалбоподателят кадровият орган на съдебната система е игнорирал своя предходна практика по идентичен случай с еднакви оценки на участващи в конкурс кандидати, довел до назначаване на съдии в Софийски градски съд - т. 9.17 и т. 9.19 от Протокол № 5/2.02.2012 г. и взетите в тази връзка решения по т. 8.1 за повишаване на Вероника Петрова Николова - съдия в Софийски градски съд и по т. 8.3 за повишаване на Анна Кирилова Баева - Курдаланова, съдия в Софийски градски съд. С оглед чл. 13 АПК този подход има характер на установена практика при упражняване на гарантираната от ВСС оперативна самостоятелност за кадровото обезпечаване. Наложително е било предвид принципа за съразмерност Висшият съдебен съвет да откликне на възникналата в хода на конкурсната процедура кадрова необезпеченост и да се ангажира с назначаване на издържали конкурса кандидати, а не с дългосрочно командироване на съдии на свободните съдийски длъжности. Този подход би бил в изпълнение на чл. 6 АПК за упражняване по разумен начин на правомощията от органа и би реализирал минимално засягане на права и законни интереси, отчитайки че е налице припокриване на съществувалата към момента на вземането на решението кадрова нужда с доказаните от жалбоподателя качества в рамките на конкурсната процедура, удовлетворявайки еднозначно обявения със закона обществен интерес, така и следващото се равно третиране на всички класирани кандидати.

Жалбоподателят Вълков счита, че резултатът от конкурса не би могъл да доведе до откриване на нови щатни бройки, за да бъдат назначени всички кандидати, постигнали съпоставими резултати единствено когато съответният орган на съдебната власт, за който се конкурират кандидатите е кадрово обезпечен.

Посочва, че атакуваното решение по т. 6.2 от протокол № 24 от 13.05.2015 г. на Висшия съдебен съвет е немотивирано и постановено в противоречие с дадените от съда указания. ВСС не е обсъдил качествата на двете възможни кандидатури и остават неясни изводите му какви обективни предпоставки са довели до предпочитане тази на съдия Сантиров.

Отчитайки, че Законът за съдебната власт (ЗСВ) не регламентира хипотезата на конкуренция при равенство на резултата, а същевременно овластява Висшия съдебен съвет да избира, последният действа при условията на оперативна самостоятелност и в този смисъл съдебният контрол за законосъобразност изрично включва съобразяване на преценката с еднозначно огласения обществен интерес, оправдаващ свободата на преценка.

При еднозначно уредения подход за определяне на основата за избор в хипотезата на чл. 192, ал. 1 ЗСВ, приложените критерии по чл. 327, ал. 1 ЗСВ излизат извън рамките на гарантираната от закона оперативна самостоятелност и издадения акт противоречи на целта на закона.

Жалбоподателят е резюмирал и систематизирал развитите от него тези при оспорването в 15 пункта.

1. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет чрез юрисконсулт Николина Георгиева изразява становище за неоснователност на оспорването и моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърли жалбата на Владимир Григоров Вълков срещу решения на Висшия съдебен съвет по т. 6.2 и т. 6.4 от т. 6 от протокол № 24 от заседание от 13.05.2015 г. Счита, че по отношение на атакуваните решения липсват основанията за незаконосъобразност по чл. 146 АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Посочва, че законът е категоричен, че определянето на свободните длъжности в органите на съдебната власт следва да предхожда конкурсната процедура за заемането им. Позовава се на задължителните указания, дадени с решение № 5112/7.05.2015 г. по адм. дело № 15601/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение и решение № 8018/1.07.2015 г. по адм. дело № 4948/2015 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Обявяването на свободните длъжности в края на конкурсната процедура, съответно увеличаването или намаляването на обявения в началото на конкурсната процедура техен брой, би означавало да се приложи субективен подход за разкриване на щатове за вече класирани кандидати или да се намали броя на вече разкрити щатове по усмотрение на кадровия орган на съдебната власт. По този начин биха се нарушили принципите прогласени в чл. 12 и чл. 13 АПК за достъпност, публичност, последователност и предвидимост в административното производство.

Процесуалният представител на ответника изтъква, че действащата нормативна уредба не съдържа разпоредби, които да предвиждат разрешение, когато двама или повече кандидати са с еднакъв общ резултат да се разкриват нови длъжности в съответния орган на съдебната власт, за който те кандидатстват.

Посочва за неоснователни доводите в жалбата, че използвания допълнителен критерий "ранг" не разкрива конкретни достижения в процеса на изпълнение на длъжността, а цели да обслужи осъществяваната дейност в рамките на съответните органи на съдебната власт. Отбелязва, че в разпоредбата на чл. 237, т. 2 ЗСВ законодателят е предвидил като обективна предпоставка наличието на допълнителен критерий ранг, без да прави разграничение дали същият е придобит по силата на закон или по реда на чл. 234 и чл. 235 ЗСВ, чрез повишаване на място.

1. Заинтересованата страна по делото - Петър Любомиров Сантиров, от гр. София изразява становище за законосъобразност на оспорените решения на Висшия съдебен съвет.

Отбелязва, че същите са издадени в изпълнение на влезли в сила решение № 5112/7.05.2015 г. по адм. дело № 15601/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение и решение № 8018/1.07.2015 г. по адм. дело № 4948/2015 г. на Върховния административен съд, шесто отделение и затова пределите на съдебния контрол са ограничени до преценката спазени ли са дадените задължителни указания, с които преписката е била върната на колективния орган и допуснати ли са нови, несвързани с първоначалния акт, пороци по смисъла на чл. 146 АПК.

Изразява становище, че не са допуснати пороци при издаването на атакуваните решения.

Посочва в хипотезата на евентуалност, че точното прилагане на чл. 192, ал. 1, изр. второ ЗСВ е налагало определяне на различна от определената на жалбоподателя Вълков оценка 6.00, тъй като не са зачетени всички негови проведени до момента периодични атестации.

II. По допустимостта на жалбата:

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в предвидения от закона преклузивен срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима.

III. Фактите по спора:

За да се произнесе по същество Върховният административен съд установи от фактическа страна следното:

Съгласно чл. 180, ал. 1 от ЗСВ в "Държавен вестник", бр. 98 от 12.11.2013 г., е публикувано обявление за решението на ВСС по т. 7.1 от протокол № 42/31.10.2013 г. за конкурс - за повишаване в длъжност и преместване чрез събеседване на свободните длъжности за "съдия" в окръжните съдилища, от които 8 свободни длъжности за "съдия" в Софийски градски съд - гражданска колегия.

С решения на ВСС по протоколи № 14/27.03.2014 г., № 15/3.04.2014 г. и № 18/17.04.2014 г. е определен състава на конкурсната комисия, която е насрочила дати за провеждане на събеседването, съответно на 16-18.06.2014 г. и 23-27.06.2014 г.

Изброените кандидати, кандидатстващи за обявените 8 места в Софийски градски съд: Калоян Топалов, Хрипсиме Мъгърдичян, Иванка Иванова, Виолета Нешкова, Десислава Попколева, Станимира Иванова, Петър Сантиров, Татяна Костадинова, Мирослава Николаева Кацарска-Пантева, Ана Владимирова Ненова - Вълканова и Владимир Вълков са постигнали максималната обща оценка за притежавани професионални качества 6,00.

С решение по т. Р-14 от протокол № 63/11.11.2014 г. Комисията по предложенията и атестирането на Висшия съдебен съвет е предложила на Висшия съдебен съвет да проведе гласуване по поредността на класирането, при съобразени критерии по реда на чл. 237 ЗСВ, към датата на обнародване на решението в ДВ, като назначаването на кандидатите да се извърши, съобразно заявеното им желание, до попълване на свободните места. Съгласно посочения критерий за назначаване били предложени кандидатите: Калоян Топалов, Хрипсиме Мъгърдичян, Иванка Иванова, Виолета Нешкова, Десислава Попколева, Станимира Иванова, Петър Сантиров и Татяна Костадинова, като е била отчетена постъпилата молба с вх. № 11-07-1287/9.07.2014 г. от Мирослава Николаева Кацарска-Пантева -съдия в СРС, за отказ от назначаване на длъжността съдия в Софийски градски съд - гражданска колегия, поради класирането й в конкурс за повишаване в длъжност съдия в Окръжен съд - търговска колегия. За Владимир Вълков е направено предложение да не бъде повишен в длъжност "съдия" в Софийски градски съд - гражданска колегия, поради попълване на местата.

На свое заседание на 12.11.2014 г. ВСС е взел решение да приеме предложението на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи за "провеждане на класиране", съобразено с критериите по чл. 237 ЗСВ към 12.11.2013 - датата на обнародване на решението в ДВ, с което ВСС е обявил конкурса за повишаване в длъжност и преместване в окръжен съд - гражданска колегия - т. 5.1 по протокол № 51 от 12.11.2014 г. На следващото заседание, проведено на 13.11.2014 г. Висшият съдебен съвет е повишил на основание чл. 160, във връзка с чл. 193, ал. 3 от ЗСВ в длъжност "съдия" в Софийски градски съд-гражданска колегия съдиите Калоян Топалов, Хрипсиме Мъгърдичян, Иванка Иванова, Виолета Нешкова, Десислава Попколева, Станимира Иванова, Петър Сантиров и Татяна Костадинова.

С Решение по т. 91.12 по Протокол № 52 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 13.11.2014 г. Владимир Григоров Вълков, съдия в Софийски районен съд, не е повишен в длъжност "съдия" в Софийски градски съд - гражданска колегия, поради попълване на местата.

С решение по т. 91.13 по Протокол № 52 от заседанието на ВСС, проведено на 13.11.2014 г. Ана Владимирова Ненова - Вълканова, не е повишена в длъжност "съдия" в Софийски градски съд - гражданска колегия, поради попълване на местата.

С решение № 4498/22.04.2015 г. по адм. дело № 14964/2014 г. Върховният административен съд, шесто отделение е отменил по жалба на Анна Владимирова Ненова - Вълканова от гр. София следните решения на Висшия съдебен съвет: решение по т. 5.1 по протокол № 51 от 12.11.2014 г., с което ВСС е приел предложението на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи за провеждане на класиране, съобразено с критериите по реда на чл. 237 ЗСВ към 12.11.2013 г. - датата на обнародване в ДВ на решението, с което ВСС е обявил конкурса за повишаване и преместване в длъжност съдия в окръжен съд - гражданска колегия; решенията по т. 91.10 и 91.11 от протокол № 52 от 13.11.2014 г. за повишаване в длъжност "съдия" в Софийски градски съд - гражданска колегия на Петър Любомиров Сантиров и Татяна Костадинова Костадинова; решение по т. 91.13 от протокол № 52 от 13.11.2014 г., с което Анна Владимирова Ненова - Вълканова не е повишена на длъжност "съдия в СГС" - гражданска колегия, поради попълване на местата и е върнал преписката на Висшия съдебен съвет за продължаване на административнопроизводствените действия, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението.

С решение № 5112/7.05.2015 г. по адм. дело № 15601/2014 г. Върховният административен съд е отменил протоколното определение от 18.02.2015 г., с което е даден ход на делото по същество по отношение жалбата на Владимир Григоров Вълков срещу решение т. 5.1 по Протокол № 51 от заседанието на Висшия съдебен съвет проведено на 12.11.2014 г. и е оставил без разглеждане същата, прекратявайки производството в тази му част на основание чл. 159, т. 6 АПК. Отменил е решение по т. 91.12 от протокол № 52 от заседанието на Висшия съдебен съвет проведено на 13.11.2014 г., с което Владимир Григоров Вълков не е повишен в длъжност "съдия в СГС" - гражданска колегия, поради попълване на местата. Изпратил е преписката на Висшия съдебен съвет за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.

Издадените актове по т. 91.1, т. 91.2, т. 91.3, т. 91.7, т. 91.8, т. 91.9 по протокол № 52 от заседанието на Висшия съдебен съвет от 13.11.2014 г., касаещи назначенията на Калоян Топалов, Хрипсиме Мъгърдичян, Иванка Иванова, Виолета Нешкова, Десислава Попколева, Станимира Иванова като необжалвани са породили правни последици.

Указанията, които Върховният административен съд е дал на Висшия съдебен съвет с решение № 4498/22.04.2015 г. по адм. дело № 14964/2014 г. и решение № 5112/7.05.2015 г. по адм. дело № 15601/2014 г. са свързани с неточно прилагане на материалния закон при изготвяне на класирането от конкурса и по настоящия правен спор в частност касае назначения кандидат Петър Любомиров Сантиров и неназначения Владимир Григоров Вълков.

В мотивите на цитираните решения Върховният административен съд е посочил, че "класирането е обективен резултат от материални предпоставки, които са посочени в закона и правилата. Тези предпоставки могат да се променят до момента на вземане решението от ВСС за повишаване или преместване. Формирането на резултата от класирането е сложен фактически състав и фактическите обстоятелства, които го определят трябва да са съществуващи в този момент. ... ВСС е приел, че се налага да се вземат предвид допълнителни критерии при класирането на кандидатите и ги е въвел като е препратил при равенство в оценките към разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ЗСВ. Нуждата от прилагане на допълнителни критерии по цитираната норма произтича от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи (Правилата), а не от закона. В приетите вътрешни правила обаче не е разписано към кой момент следва да се отчитат тези допълнителни критерии. В правната уредба, както се цитира по-горе, ясно е посочено как следва да се проведе конкурса - чрез събеседване, от изпитната комисия, която оценява и класира кандидатите съответно на местата, а ВСС провежда гласуване по реда на класирането до изчерпване на местата, като прави самостоятелните си преценки за обстоятелствата по чл. 162, чл. 164, чл. 193, ал. 5 ЗСВ. В случая ВСС е приложил допълнителни критерии на общо основание, но критериите не могат да се въвеждат или променят в хода на вече висящо административно производство, доколкото представляват една от гаранциите за законност при назначаването, повишаването и преместването на длъжност на съдиите, прокурорите и следователите. Фактите, които са относими към резултата от класирането, трябва да бъдат съобразени такива, каквито са те в обективната действителност към момента на формиране на класирането. ... Съгласно чл. 42, ал. 1 от Правилата, когато няколко кандидата за една длъжност имат еднакви общи оценки от конкурса, се вземат предвид критериите по чл. 237, ал. 1 от ЗСВ. Съдът счита, че цитираната разпоредба от Правилата не противоречи на законовата уредба, а има за цел единствено да уреди процедура, която би могла да възпрепятства конкурсното начало при осъществяване на основно конституционно правомощие на ВСС - повишаването и преместването в длъжност на съдии, прокурори и следователи. Заеманата длъжност, придобитият ранг и прослуженото време на магистратите са възприети от компетентния административен орган като критерии, годни да отразят натрупания служебен опит и притежаваните от участниците в конкурса професионални качества. В конкретния случай не е налице дописване на закона, а въвеждане на правила, съгласно които да се осигури провеждане на конкурсна процедура съобразена с целта на закона - свободните длъжности в органите на съдебната власт да бъдат заети след провеждане на конкурс и класиране на кандидатите, което да отразява професионалните им и нравствени качества. В тази връзка ВСС разполага с правомощието да извършва преценка относно законосъобразността на проведената конкурсна процедура.

Определянето на свободните длъжности в органите на съдебната власт, които следва да се заемат след провеждането на конкурс, е изключително правомощие на ВСС, като същите се обнародват в ДВ. Законът е категоричен, че определянето на свободните длъжности следва да предхожда провеждането на конкурсната процедура за заемането им. В този смисъл не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че броят на свободните длъжности следва да бъде съобразен към момента на постановяване на решението за повишаване и преместване."

Във връзка с дадените указания с решение № 4498/22.04.2015 г. по адм. дело № 14964/2014 г. и решение № 5112/7.05.2015 г. по адм. дело № 15601/2014 г. и двете на Върховния административен съд, шесто отделение Висшият съдебен съвет с решение по т. 6.2 от протокол № 24 от 13.05.2015 г. е повишил на основание чл. 160, във връзка с чл. 193, ал. 3 от Закона за съдебната власт Петър Любомиров Сантиров - съдия в Софийски районен съд в длъжност "съдия в Софийски градски съд" - гражданска колегия с ранг "съдия в Апелативен съд", с основно месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблица 1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност и с решение по т. 6.4 от протокол № 24 от 13.05.2015 г. не е повишил Владимир Григоров Вълков - съдия в Софийски районен съд, в длъжност "съдия в Софийски градски съд" - гражданска колегия, поради попълване на местата.

По делото е установено, че с решение по протокол № 1/12.01.2012 г. Петър Любомиров Сантиров е повишен в ранг "съдия в Апелативен съд", след процедура, при провеждането на която е отчетено наличието на всички необходими предпоставки на чл. 234 ЗСВ. Владимир Григоров Вълков е повишен в ранг "съдия в Апелативен съд" с решение по т. 30 от протокол № 35/24.07.2014 г. на Висшия съдебен съвет.

По делото е установено, че съгласно писмо изх. № 91 - 00 - 127/8.10.2013 г. на административния ръководител - председател на Софийски градски съд, към момента на обявяване на конкурса за повишаване и преместване съдът е разполагал с десет свободни щатни длъжности за съдия в "Гражданско отделение". Всички те са обявени за заемане чрез конкурс - две след конкурс за първоначално назначаване и осем след конкурс за повишаване и преместване.

Съгласно извлечение за щатната численост и свободни длъжности в Софийски градски съд към 13.05.2015 г. в Гражданска колегия са били налични 6 свободни щатни длъжности обявени за заемане с конкурс за повишаване в длъжност и преместване през 2015 г. и две свободни щатни длъжности, обявени за заемане с конкурс за първоначално назначаване.

IV. По съществото на спора:

Върховният административен съд, при посочените факти и след като обсъди доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства и извърши служебно проверка на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК, намира жалбата на Владимир Григоров Вълков, от гр. София срещу решения по т. 6.2 и т. 6.4 от протокол № 24 от 13.05.2015 г. на Висшия съдебен съвет за неоснователна.

1.По компетентността на органа:

Висшият съдебен съвет в качеството си на постоянно действащ орган на съдебната власт е издал оспорените актове в рамките на своите правомощия по чл. 30, ал. 1, т. 4 ЗСВ. Налице са били изискванията за кворум и при условията на тайно гласуване с мнозинство от 21 гласа "за", против "няма", въздържали се "няма" е приел решенията по т. 6.2 и т. 6.4 от протокол № 24 от 13.05.2015 г.

2.По спазването на установената форма на акта:

Решенията по т. 6.2 и т. 6.4 от протокол № 24 от 13.05.2015 г. на Висшия съдебен съвет са в писмена форма и съдържат реквизитите по чл. 59 АПК при съобразяване на фикцията, съдържаща се в разпоредбата на чл. 34, ал. 3, изр. второ ЗСВ, че за техни мотиви се смятат изложените такива от вносителя на предложението.

В решение по т. 8.1 и т. 8.2 от протокол № 26 от заседание на Комисията по предложенията и атестирането, проведено на 12.05.2015 г. са възприети указанията, дадени с решение № 4498/22.04.2015 г. по адм. дело № 14964/2014 г. и решение № 5112/7.05.2015 г. по адм. дело № 15601/2014 г. и двете на Върховния административен съд и при изложените мотиви са обсъдени конкретните фактически основания по повишаването на магистратите в длъжност.

Оспорените решения са издадени при наличието на подготвителни документи и изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт - Тълкувателно решение № 16/1975 г. ОСГК на ВС.

1. По спазването на административнопроизводствените правила:

Правилата за провеждането на конкурсите за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт, се съдържат в раздел IIа от глава "Девета" на Закона за съдебната власт. В чл. 189, ал. 1 ЗСВ е предвидено, че свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи се обявяват от ВСС по реда на чл. 179 поотделно за всеки орган на съдебната власт, и се заемат след конкурс, който се провежда чрез събеседване. В чл. 189, ал. 4 ЗСВ е предвидено, че конкурсът се провежда от определени от ВСС конкурсни комисии конституирани по разписания от закона ред. В чл. 192, ал. 1 ЗСВ е предвидено, че конкурсната комисия провежда конкурса чрез събеседване с кандидатите за повишаване в длъжност или преместване по практически въпроси, свързани с прилагането на законите и при определяне на резултата на всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестации, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. Съгласно чл. 192, ал. 2 и ал. 3 ЗСВ конкурсната комисия изготвя протокол за класиране на кандидатите заедно с мотивирано становище и изпраща резултатите от класирането заедно с цялата конкурсна документация и протокол /стенограма/ от проведеното събеседване на ВСС. Комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" /ПЕПК/ на ВСС извършва преценка за притежаваните нравствени качества от първите трима кандидати за всяка длъжност и изготвя становище за всеки кандидат въз основа на документите, представени от кандидата, и документите, съдържащи се в кадровото дело, относно резултатите от проверките на Инспектората към ВСС, поощренията и наказанията, сигналите за нарушение на правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите.

Според чл. 193 ЗСВ резултатите от класирането на кандидатите заедно с цялата конкурсна документация и със становището на комисия "ПЕПК" се предоставят на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, която внася във ВСС мотивирано предложение за повишаване или за преместване на кандидатите, класирани на първо място за длъжностите в съответните органи на съдебната власт. Висшият съдебен съвет приема решение за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на местата, като при приемането на това решение ВСС проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, както и дали притежава необходимите професионални и нравствени качества. От изложеното следва, че ВСС единствено може да откаже назначаването на кандидат, за когото е установил, че не отговаря на изискванията по чл. 162 и чл. 164 ЗСВ и назначава следващия кандидат, който отговаря на изискванията. Висшият съдебен съвет не може да пренарежда класиране на участниците, както и КПА да прави предложения по ред, различен от реда на класирането, определен от изпитната комисия, ако не са налице обективни предпоставки за това.

Анализът на фактите по делото сочи, че кадровият орган на съдебната система е спазил изискванията, заложени в процедурата по провеждане на конкурса и не е допуснал нарушения, които да са повлияли на окончателния акт по начин, допускащ друго решение по висящия въпрос във връзка с назначенията по конкурса.

1. По прилагането на материалноправните разпоредби:

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение счита, че следва да бъдат съобразени указанията на Върховния административен съд, шесто отделение, дадени на Висшия съдебен съвет с решение № 5112/7.05.2015 г. по адм. дело № 15601/2014 г., което на основание чл. 297 ГПК вр. с чл. 144 АПК в качеството си на влязло в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Задължителните указания не следва да бъдат идентифицирани или приравнявани със силата на пресъдено нещо. Тяхната роля е свързана с необходимостта от това да се даде точно тълкуване на относимите разпоредби и се изведе ясно съдържанието на правната норма приложима по случая.

Съгласно чл. 177, ал. 2, изр. първо АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Т. е. незачитането на задължителните указания, дадени със съдебното решение № 5112/7.05.2015 г. по адм. дело № 15601/2014 г., на Върховния административен съд, шесто отделение от настоящия състав на Върховния административен съд би означавало имплицитно да се допусне издаването на нищожни актове (такива, които не са съобразени с дадените указания по прилагане на материалния закон). По този начин всеки последващ съдебен състав, допускайки самостоятелно и независимо тълкуване от това на предходния съдебен състав в процедурата по издаването на акта би имал правото да отменя, издадения акт с оглед предходни указания, които не споделя. Подобен подход би застрашил правната сигурност и би отложил неопределено дълго във времето финализирането на всяка една административна процедура, при която естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съдилищата.

Съгласно чл. 173, ал. 2 АПК, в случаите когато органът действа при условията на оперативна самостоятелност, когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Невъзможно е при тази правна конструкция, когато указанията имат значение за валидността на бъдещия акт те да не бъдат съобразявани от съда, който реализира последващия съдебен контрол. Евентуалното несъобразяване би довело до нарушение на принципа за законност. Съгласно чл. 4 АПК административните органи действат в рамките на правомощията си установени от закона. Административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. Субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица.

По тези съображения, макар и да не споделя изцяло дадените указания с решение № 4498/22.04.2015 г. по адм. дело № 14964/2014 г. и решение № 5112/7.05.2015 г. по адм. дело № 15601/2014 г. и двете на Върховния административен съд, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че следва да ги съобрази при постановяване на своето съдебно решение.

"Определянето на свободните длъжности в органите на съдебната власт, които следва да се заемат след провеждането на конкурс, е изключително правомощие на ВСС, като същите се обнародват в ДВ. Определянето на свободните длъжности следва да предхожда провеждането на конкурсната процедура за заемането им." (Решение № 5112/7.05.2015 г. по адм. дело № 15601/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение).

Тези указания се възприемат изцяло от решаващия състав.

Ирелевантни в случая са фактите установяващи наличие на други свободни длъжности към момента на назначението на кандидатите. Наведените доводи от жалбоподателя в по-голямата си част са справедливи и значими, но изразените правни тези имат стойност на предложения de lege ferenda, без да отчитат наличното състояние на нормативната уредба.

Не могат да бъдат споделени и съображенията на решаващите състави в решение № 6256/4.05.2012 г. по адм. дело № 2870/2012 г. на Върховния административен съд, седмо отделение и решение № 11075/21.08.2012 г. по адм. дело № 3005/2012 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, в който те приемат че при равенство в резултатите следва да бъдат назначени всички кандидати с еднакви оценки, "независимо от изчерпването на предварително обявените щатни бройки". Подобен подход е в противоречие с критериите, по които кадровият орган на съдебната власт планира нейната кадровата обезпеченост, съобразявайки натовареността на нейните органи, бюджета, с който разполага, сградния фонд, служителския състав и др.

"Фактите, които са относими към резултата от класирането, трябва да бъдат съобразени такива, каквито са те в обективната действителност към момента на формиране на класирането." (Решение № 5112/7.05.2015 г. по адм. дело № 15601/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение)

"Съгласно чл. 42, ал. 1 от Правилата, когато няколко кандидата за една длъжност имат еднакви общи оценки от конкурса, се вземат предвид критериите по чл. 237, ал. 1 от ЗСВ. Съдът счита, че цитираната разпоредба от Правилата не противоречи на законовата уредба, а има за цел единствено да уреди процедура, която би могла да възпрепятства конкурсното начало при осъществяване на основно конституционно правомощие на ВСС - повишаването и преместването в длъжност на съдии, прокурори и следователи. Заеманата длъжност, придобитият ранг и прослуженото време на магистратите са възприети от компетентния административен орган като критерии, годни да отразят натрупания служебен опит и притежаваните от участниците в конкурса професионални качества. В конкретният случай не е налице дописване на закона, а въвеждане на правила, съгласно които да се осигури провеждане на конкурсна процедура съобразена с целта на закона - свободните длъжности в органите на съдебната власт да бъдат заети след провеждане на конкурс и класиране на кандидатите, което да отразява професионалните им и нравствени качества." (Решение № 5112/7.05.2015 г. по адм. дело № 15601/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение).

Тези указания, според настоящия състав на Върховния административен съд са дискусионни по своя характер, но са били задължителни за Висшия съдебен съвет и той ги е съобразил при издаване на оспорените актове.

Конкурсът за повишаване в длъжност и за преместване се провежда чрез събеседване с определена от Висшия съдебен съвет конкурсна комисия, а при определяне на резултата на всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества.

Съгласно чл. 192, ал. 1 ЗСВ конкурсната комисия провежда конкурса чрез събеседване с кандидатите по практически въпроси, свързани с прилагането на законите. При определяне на резултата на всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества.

При изготвяне оценката на жалбоподателя Вълков не е съобразена предходна негова атестация в рамките на проведено периодично атестиране с решение по т. 1.1.132 по протокол № 33/24.07.2008 г. на ВСС. Ако този факт бе ценен при първото разглеждане на спора и от ВСС в рамките на процедурата по оценка на кандидатите не би се стигнало до настоящия правен спор, предвид наличната по-ниска атестационна оценка.

В хипотезата с равни оценки е дискусионно доколко приложимият критерий може да бъде изведен от чл. 42 от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи.

С разпоредбата на чл. 192, ал. 1, предл. второ от ЗСВ законодателят е извел като единствен критерий за този вид конкурси оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от всеки кандидат професионални качества. Безспорно е, че по този критерий когато кандидатите са с равни оценки имат еднакво основание за назначаване (преместване/повишение). Използваните от ВСС допълнителни критерии за заемана длъжност и ранг се извеждат от чл. 42 от Правилата, допускайки запълване на празнота в закона по различен от уредения със Закона за нормативните актове ред. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че с визираната разпоредба от Правилата е налице недопустимо първично уреждане на обществени отношения, неуредени от по-високи по степен нормативни актове.

Констатираната празнота в закона е обусловена от изведения единствен критерий за извършване на класирането при конкурсите за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт в хипотеза на по-голям брой кандидати с равни оценки от обявените места.

Съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.

Правоприлагането по аналогия почива върху идеята за правното равенство, правната симетрия и справедливостта. Подобни случаи трябва да се уреждат по подобен начин, защото едни и същи са принципите на законодателството, една и съща е справедливостта, един и същ и постоянен е подходът на законодателя. Сходните случаи трябва да се решават по еднакъв начин. Тази е логическата основа на способите за запълването на празнотите в правото. Аналогията на закона предполага два подобни случая, от които единият е уреден в закона, а другият не е уреден.

С разпоредбите на чл. 186, ал. 1, изр. последно от ЗСВ и чл. 186а, ал. 1 ЗСВ, регулиращи материята при първоначално назначаване в органите на съдебната власт, законодателят е въвел като втори критерий при равен резултат от конкурсната комисия по-високия общ успех от държавните изпити.

Анализът на двата фактически състава сочи сходство в техните основни елементи (начин на обявяване на конкурсите; административнопроизводствени правила за провеждането им; орган и помощни органи, при реализиране на конкурсната процедура и др.). Характерът на конкурсите по раздел II и раздел IIа на глава "Девета" от ЗСВ касае като различия несъществени признаци при доминиращо наличие на признаците за подобие. При това положение правоприлагането по аналогия на закона допуска и налага възникване на права и задължения от уредения фактически състав за неуредения. Нормата от чл. 186, ал. 1, изр. последно и чл. 186а, ал. 1 ЗСВ следва да се изведе като правило с по-широко приложно поле, обхващащо и изрично неуредените случаи в аналогични хипотези на класираните кандидати по раздел IIа, глава "Девета" на ЗСВ. Този подход на издирване и прилагане на материалноправните норми предполага като втори критерий за класиране на кандидатите от проведени конкурси за повишаване и преместване в длъжност успеха от държавните изпити.

В заключение настоящият състав на Върховния административен съд, счита че отново следва да обърне внимание (многократно правено в съдебни решения на Върховния административен съд) на необходимостта от приемане на трайна, качествена и ясна нормативна уредба по въпросите за кариерното израстване в съдебната система. Честото променяне на нормативните актове, уреждащи тази материя създава неяснота, несигурност и води до демотивация на съдии, прокурори и следователи. Критериите за първоначално назначаване в органите на съдебната система; за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт; за избор на административни ръководители на органите на съдебната власт следва ясно да се очертаят, като се отчете спецификата на тези три различни процедури и обективните изисквания за всяка една от тях, вкл. принципен подход и поредност на критериите при еднакви оценки на кандидатите. Опитите на Висшия съдебен съвет да запълва празноти в Закона за съдебната власт са спорни предвид характера на урежданите отношения. Съгласно чл. 3 от Закона за нормативните актове законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. Въпросите свързани с кариерното израстване в съдебната система изискват трайна уредба и поради това следва да бъдат уредени със закон. За да бъдат уредени с друг нормативен акт е необходима изрична делегация за това.

1. По съответствието на акта с целта на закона:

Оспорените решения на Висшия съдебен съвет не противоречат на целите на закона по своя резултат. Те са съобразени с оповестените от кадровия орган критерии по прилагане на закона и постигане на целите му при провеждане на конкурса за повишаване в длъжност и преместване чрез събеседване на свободните длъжности за "съдия" в окръжните съдилища.

По изложените съображения Върховният административен съд счита, че жалбата на Владимир Григоров Вълков, от гр. София срещу решения по т. 6.2 и т. 6.4 от протокол № 24 от 13.05.2015 г. на Висшия съдебен съвет следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съобразявайки изхода на спора, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от Висшия съдебен съвет разноски за настоящата инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на ВАС, Върховният административен съд определя на сумата от 300,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 6 вр. с чл. 187 от Закона за съдебната власт и чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, шесто отделение