Решение № 16945 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2323/2011 г.

Решение № 16945 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2323/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е образувано по касационната жалба на Кахраман Емине, гражданин на Република Турция, с посочен адрес в гр. Търговище ул. "Георги Димитров " № 22, чрез пълномощника си адв. Савева от САК, против решение № 4104/09.12.2010 г., постановено по адм. д. № 4646/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата и срещу заповед № ЗДМ-214/03.06.2010 г. на директора на Дирекция"Миграция" МВР за отнемане правото на постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон Иска се неговата отмяна. Ответникът директорът на Дирекция "Миграция" МВР не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед № ЗДМ-214/03.06.2010 г. на директора на Дирекция "Миграция" МВР за отнемане правото на постоянно пребиваване в Република България на Кахраман Емине е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и на материалния закон. По делото не се спори относно релевантните факти. Съдът е установил, че жалбоподателката е турска гражданка, родена в гр. Търговище. Разрешение за постоянно пребиваване същата е получила през 2004 г. На 26.04.2010 г. Кахраман Емине е подала заявление за издаване на ново разрешение за пребиваване. След извършената надлежна проверка от страна на административния орган е констатирано, че лицето не е пребивавало както в страната, така и в някоя от страните - членки на Европейския съюз за период 12 последователни месеца за времето от 07.05.2005 г. до 05.07.2007 г. С оспорената заповед директорът на Дирекция "Миграция" МВР е отнел на Кахраман правото на постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ (ред. ДВ, бр. 36/2009 г.). Издателят на административния акт е упражнил правомощието си по този закон по силата на заповед № з-329 от 13.05.2010 г. При тези данни правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. При извършената проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция приема, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, в приложимата редакция, правото на пребиваване се отнема, когато се установи, че чужденецът не е пребивавал на територията на Република България или друга държава - членка на Европейския съюз, за период 12 последователни месеца, освен в случаите на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 и 8 и членовете на семействата им по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби. С чл. 9, § 1 от Директива 2003/109/ ЕО на Съвета е предвидено, че дългосрочно пребиваващият губи правото си на статут на дългосрочно пребиваващ в случай на отсъствие от територията на Общността за период от дванадесет последователни месеца. В хипотезата чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ административният орган действа в условията на обвързана компетентност. След като по преписката е установено по надлежен ред, че жалбоподателят е отсъствал от територията на страната, респ. на друга страна-членка на ЕС повече от 12 месеца, компетентният административен орган правилно е приложил предвидената с разпоредбата принудителна административна мярка. Неоснователно е позоваването на чл. 9 § 2 от Директива 2003/109/ЕО на Съвета, съгласно която разпоредба чрез дерогация от § 1 б. "в", поради особени причини или поради извънаредни обстоятелства държавите членки могат да предвидят отсъствия над 12 последователни месеца да не са причина за отнемане или загуба на статута. Това е една възможност, предоставена на преценката на всяка една от държавите-членки дали да предвиди дерогация на цитираната по-горе разпоредба или не. В конкретния случай в българското законодателство не е предвидено дерогиране на разпоредбата на чл. 9, § 1, б. "в" от Директивата. Следователно не е налице твърдяното от касатора нарушение на § 2 на чл. 9 от Директивата. От друга страна по делото липсват доказателства за продължително и тежко заболяване на Кахраман, което да може да се приеме като извънаредно обстоятелство или особена причина по смисъла на § 2, чл. 9 от Директивата. В първоинстанционното производство е представена единствено епикриза, от която се установява, че касаторката е била на лечение в неврологична клиника за период от 10 дни от 02.06.2006 г. до 12.06.2006 г. Освен това, в обяснението, дадено пред административния орган, същата е заявила единствено, че през периода на отсъствие от Република България е била на работа в Севернокипърска Турска Република. Като е приел в изводите си, че не са налице предвидените в закона основания за отмяна на заповедта и е отхвърлил жалбата на Кахраман Емине, Административен съд - София град е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение