Решение № 9669 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4511/2017 г.

Решение № 9669 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4511/2017 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Център "Фонд за лечение на деца" гр. С., чрез процесуалния представител адв. А. И. срещу решение № 978/20.02.2017 г., постановено по адм. дело № 7514/2016 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменено решение № 616/04.07.2016 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца" гр. С., с което е отказано поисканото организационно и финансово подпомагане за лечение на детето И. Ю. П. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, ал. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника, касаторът моли решението на бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - И. И. П., като родител и законен представител на И. Ю. П. от гр. В., оспорва жалбата. Излага подробни съображения за правилност на съдебното решение в писмен отговор по жалбата. Претендира присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С. - град по жалба на И. И. П., като родител и законен представител на И. Ю. П., е отменено решение № 616/04.07.2016 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца" гр. С., с което е отказано поисканото организационно и финансово подпомагане на детето И. Ю. П., с диагноза "Сарком на Юинг". Статус пост операционем-ламинектомия с декомпресия ниво Д8. Долна вяла параплегия". За да постанови това решение, съдът е приел, че оспореният акт е издаден в нарушение на законоустановената писмена форма по чл. 59, ал. 2 АПК, доколкото не съдържа фактически и правни основания, от които може да бъде установена волята на административния орган. Съдът е обосновал извод, че в хода на административното производство са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи съществено правата на молителя, както и преценката дали е спазен материалния закон и неговата цел. Посочил е, че случаите, при които не се предоставя организационна и финансова помощ от Център "Фонд за лечение на деца" са изрично регламентирани в чл. 2, ал. 2 от ПМС № 280 от 18.10.2004 г., преповторени и допълнени в разпоредбите на чл. 3, ал. 2 и чл. 4 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца" /ПДОРЦФЛД/. В конкретния случай отказът е мотивиран с липсата на формалните основания по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "а", "б" и "ж" ПДОРЦФЛД - поисканата рехабилитация не представлява диагностични и/или лечебни процедури, които да не могат да бъдат извършени своевременно или за които няма условия за извършването им в страната, нито представляват необходимо медицинско действие в рамките и за целите на лечението, което не се заплаща от републиканския бюджет и е извън обхвата на ЗЗО. Според съда отказът е в нарушение на чл. 82, ал. 3 ЗЗ, според който децата до 16-годишна възраст имат право на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че И. И. П., като родител и законен представител на И. Ю. П., е подал заявление по образец с вх. № 6733/13.05.2016 г. за организационно и финансово подпомагане, придружено с изискуемите документи, включително декларации по образец, удостоверение за раждане на детето, епикризи, медицински документи за проведеното лечение, рехабилитация и предписания. С писма от 30.05.2016 г. директорът на фонда е поискал от двама специалисти да представят доклад по подаденото заявление за организационно и финансово подпомагане. В отговор, от доц. д-р Д. К., специалист по детска клинична хематология и онкология е представен доклад, заведен с вх. № 4038/06.06.2016 г., в който е посочено, че предвид състоянието на пациента към момента /преценено по документи/ и липсата на обективни данни за остатъчна или активна ту формация, препоръчва случая да бъде обсъден главно от екип невролог, неврохирург и рехабилитатор за щателна оценка на състоянието и съответно възможностите за рехабилитация. От доц. д-р М. С., УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД, началник отделение детска онкохематология, е представен доклад, заведен с вх. № 4250/13.06.2016 г., в който е посочено, че в случая се касае за продължителен неврологичен дефицит в резултат на остра медуларна компресия; основното онкологично заболяване е в ремисия; преценката за необходимостта от рехабилитация в чужбина и оценка на препоръчваните методи е от компетентността на детски невролог и физиотерапевт, които следва да бъдат привлечени за мултидисциплинарния подход в конкретния случай. С писмо от 17.06.2016 г. от директора на фонда е поискано изготвянето на доклад по заявлението от доц. д-р И. Ч., управител на СБДПЛРДЦП "Св. С.", което е обосновано с дадените от двамата външни експерти препоръки за консултация със специалист по физикална и рехабилитационна медицина. От доц. д-р Чавдаров е представен доклад, заведен с вх. № 4673/21.06.2016 г., в който е изложено, че физиотерапия и рехабилитация на деца и младежи с неврологични увреждания може да се извършва в България, като за целта има създадени специализирани болници и специализирани медицински центрове, които разполагат с необходимата апаратура, здравни и медицински специалисти за диагностика и рехабилитация, включително кинезитерапия, позициониране, дейности от ежедневието, електротерапия, термотерапия, хидротерапия /басейни, тангентори и др./; част от тези центрове разполагат и с високо-технологична апаратура - Робот - асистирано обучение в ходене, каквото представлява и устройството "ЛОКОМАТ"; такива са: СБР-НК /Специализирана болница за рехабилитация - Национален комплекс/ - Б., Медицински център за рехабилитация на детски неврологични заболявания към Катедра по физикална медицина в УМБАЛ гр. П., СБР на детска церебрална парализа, гр. С., СБР-НК - Момин проход и СБР - К., детско отделение. В доклада е посочено също, че процедурите се заплащат по клинична пътека /КП/ № 263 или № 260. Еднократните рехабилитационни курсове не се отразяват върху състоянието на хроничните паралитични заболявания; състоянието на пациента изисква поддържаща многоетапна и комплексна рехабилитация, каквато може да се осигури в Р България. С писмо от 17.06.2016 г. директорът на фонда е поискал изготвяне на доклад и от проф. д-р В. Б., национален консултант по детска неврология, МБАЛНП "Св. Н.". Представен е доклад, заведен с вх. № 4708/21.06.2016 г., в който е описана диагнозата на заболяването, посочено е също, че за възможностите за рехабилитация в страната или в чужбина е необходимо мнение на специалист по физикална терапия и рехабилитация. Посочените експертни становища са обсъдени на заседание на Обществения съвет към център "Фонд за лечение на деца" на заседание на 29.06.2016 г., на което е взето решение с 12 гласа /всички присъстващи/ да се откаже предоставянето на исканата помощ. Въз основа на това решение е постановено решение № 616/04.07.2016 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца", което е предмет на оспорването пред съда. В съдебното производство, във връзка с преценката относно възможностите за извършване на комплексна рехабилитация, подходяща за детето на територията на Р. Б., е допусната и изслушана съдебно-медицинска експертиза от вещо лице д-р Е. Й. В заключението е изложено, че от представения с жалбата доклад, изготвен на 26.05.2015 г. от Център за физиотерапия и рехабилитация "Дарушшафака", гр. И., Р. Т. се установява, че след като пациентът е преминал курс на лечение по химиотерапия и радиотерапия в Здравен център Анадолу, му е проведена индивидуална рехабилитационна програма, включваща 6 сеанса седмично - 3 сеанса конвенционална рехабилитация, 2 сеанса водна рехабилитация и 1 сеанс роботизирана рехабилитация; препоръчва се продължаването на тази рехабилитационна програма още около 20 седмици. От вещото лице е дадено заключение, че в страната може да се провежда лечение по индивидуално разработена от български специалисти по физикална и рехабилитационна медицина комплексна рехабилитационна програма, каквато е и индивидуално разработената за детето рехабилитационна програма на Център за физиотерапия и рехабилитация "Дарушшафака" - гр. И., Турция, съобразно наличните там апаратура и човешки ресурси. По отношение на воднолечебните процедури, които са включени в диагностично-лечебните алгоритми по КП № 262 и № 263, вещото лице посочва, че лечебни процедури с водата на СБР-НК - Момин проход, поради богатото съдържание на радон, са противопоказани с оглед основното заболяване на детето. Посочено е, че с апарат за Робот - асистирана локомоторна терапия /роботизирана рехабилитация/ - локомат, са оборудвани, освен СБР-НК - Момин проход, още: Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация - гр. К., Специализирана болница за лечение на детска церебрална парализа "Св. С." - гр. С., УМБАЛ "Св. Георги", гр. П., Клиника по физикална медицина и ранна рехабилитация и "Дом за медико-социални грижи при деца" - гр. Б. В заключението не е посочено ясно дали в тези рехабилитационни центрове, с оглед състава на водата /или предвид други обстоятелства/, е показано извършването на рехабилитация на детето И. П. Вещото лице е посочило, че Р България не разполага с рехабилитационни центрове, където да бъде извършено лечението на И. Ю. П. в обема на изработената в Център за физиотерапия и рехабилитация "Дарушшафака", гр. И. индивидуална рехабилитационна програма. Касационният състав на съда приема, че предвид установените фактически обстоятелства, следва да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство. Съгласно чл. 33, ал. 1 ПДОРЦФЛД, директорът на фонда изисква становище от най-малко двама външни експерти по профила на заболяването и исканото лечение, в т. ч. от националния консултант и от председателя на научното дружество по съответната специалност или от други медицински специалисти съгласно списъка по чл. 28, ал. 8, а съгласно ал. 4, директорът на фонда може да възложи провеждане на консилиум на двама или повече външни експерти със специфична компетентност съобразно профила на заболяването, като същевременно определи водещ експерт, ред и срок за провеждането му, като могат да бъдат поканени и експерти извън списъка по чл. 28, ал. 1. В случая, директорът на фонда е спазил посочените изисквания, като е изискал първоначално становищата на двама външни експерти, а предвид дадените от същите препоръки за специалисти, с които да бъдат проведени допълнителни консултации - с още двама - специалист по детска неврология и специалист по физикална терапия и рехабилитация. В доклада на доц. д-р Чавдаров са посочени възможните лечебни заведения и центрове в страната, в които може да бъде проведена рехабилитация, съобразена със заболяването на детето и конкретното му състояние, която да включва Робот - "асистирано обучение в ходене" и хидротерапия. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-медицинска експертиза обаче се установява, че един от тези центрове - СБР-НК - Момин проход, всъщност не е препоръчителен за детето, предвид основното му заболяване, тъй като водата съдържа радон. За останалите болници и лечебни центрове, които са посочени от доц. д-р Чавдаров липсват данни дали водата е подходяща за провеждане на рехабилитация на детето с оглед на основното му заболяване. Поради това се налага извода, че предложението в доклада на този външен експерт, който е специалист по физикална и рехабилитационна медицина, относно възможните места за провеждане на рехабилитация в България, включваща прилагане на робот и хидротерапия, които да са подходящи за детето И. П., не е обоснован. Именно въз основа на доклада на този експерт е направен решаващият извод в оспореното пред съда решение на директора на Център "Фонд за лечение на деца", че в България може да бъде проведена рехабилитация, съобразена със заболяването на детето и с конкретното му състояние и която е близка или със същия ефект като тази, която се провежда в центъра "Дарушшафака" в Турция. След като е установено в съдебното производство, че експертния доклад е непълен и необоснован, то изводът, който е направен въз основа на този доклад, също е необоснован. Освен това, в заключението на съдебната експертиза са посочени болници и центрове в страната за рехабилитация, включваща робот и хидротерапия, част от които са различни от тези, посочени от външния експерт. Налага се изводът, че административният орган е постановил оспорения акт в нарушение на задължението си по чл. 35 АПК да изясни всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая и да обсъди възраженията и доводите на страните. Настоящият състав споделя също съображенията на съда за това, че на заседанието на Обществения съвет не е проведено действително обсъждане на основанията за предоставяне на исканата помощ, а са преповторили накратко становищата на външните експерти, като този подход е запазен и при постановяване на решението на директора на фонда. В този смисъл решението не съдържа собствени мотиви, а наличните такива не удовлетворяват изискването за обосноваването на фактически и правни основания за издаване на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В административното производство не е проведено обсъждане по същество дали рехабилитацията на детето, която може да се осъществи в Р България и се провежда по клинични пътеки № 262 и № 263 /според вещото лице/ или № 263 и № 260 /според доц. д-р Чавдаров/, би била достатъчна за постигане на ефективен резултат с оглед естеството на неговото заболяване, конкретната диагноза и състояние. От съществено значение при тази преценка е обстоятелството, че рехабилитационните курсове по КП № 262 и 263, които се покриват от НЗОК, са в рамките на болничен престой от 7 дни, който се заплаща от НЗОК еднократно годишно, а според доклада на външния експерт - специалист по физикална медицина и рехабилитация доц. д-р Чавдаров, в случая е необходима поддържаща многоетапна и комплексна рехабилитация, тъй като еднократни рехабилитационни курсове не се отразяват върху състоянието на хроничните паралитични заболявания; наред с това препоръките на лечебното заведение - рехабилитационния център "Дарушшафака" в Турция, също са за провеждане на рехабилитация с продължителност още около 20 седмици. В този смисъл, след преценката на тези обстоятелства е необходимо да се обоснове извод дали в действителност необходимата рехабилитация на детето може да бъде осъществена своевременно и ефективно в страната. Административният орган следва да обоснове отговора на този въпрос, предвид разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1, б. "а" и "б" от ПМС № 280/18.10.2004 г. за създаване на Център "Фонд за лечение на деца", съответно - чл. 3, ал. 1, б. "а" и "б" ПДОРЦФЛД. Липсва обсъждане и обоснован отговор на въпроса дали за необходимата и подходяща рехабилитация на детето са приложими финансовите механизми за заплащане чрез обхвата на задължителното здравно осигуряване и правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на § 1, т. 22 ДР ЗЗО, съотвено на държавния или общинския бюджет, за да се прецени дали изключението по чл. 2, ал. 2 ПМС № 280/18.10.2004 г. е приложимо. По изложените съображения, решаващият извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното решение поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, е правилен. Следва да се посочи, че в случая неизслушването на детето в административното производство не представлява съществено процесуално нарушение, което да съставлява основание за отмяна на акта. Предвид естеството на спорното материално правоотношение, за чието разрешаване от страна на административния орган от съществено значение са обективни факти и обстоятелства - диагнозата на детето, проведеното лечение, настоящото му здравословно състояние и неговите възможности за рехабилитация, а от друга страна - възможностите за провеждане на необходимата и адекватна рехабилитация в Р България, съобразена с конкретното състояние на детето, то субективното отношение на детето към тези релевантни обстоятелства, което би могло да се установи при изслушването му от административния орган, няма съществено значение за правилността на преценката на органа. Затова, въпреки че изслушване съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето не е проведено, това нарушение не е съществено, тъй като не би могло да се отрази на съдържанието на административния акт. Във връзка с изложените в касационната жалба доводи следва да се посочи, че съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила, като е отменил определението си за даване ход на делото и е дал указания за представяне на доказателства от административния орган. Всички доказателства, които е изискал съдът би следвало да представляват част от административната преписка и поради това би следвало да са представени от административния орган още с изпращането на жалбата до съда. Проверката относно допустимостта на жалбата с оглед подаването й в преклузивния срок също се прави служебно от съда, поради което и без да е направено възражение за просрочие на жалбата, съдът е бил длъжен да провери това обстоятелство. С посочените процесуални действия съдът не е допуснал нарушение на принципа на равнопоставеност по чл. 8 АПК, както се твърди в касационната жалба, а обратното - съдът е изпълнил процесуалните си задължения да извърши служебна проверка на допустимостта на жалбата, както и проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, независимо от наведените доводи и основания за това, съгласно чл. 168 АПК. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания, а при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът по касационната жалба има право на разноски. По делото обаче не са представени доказателства за направени разноски пред касационната инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,