Решение № 5462 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 153/2010 г.

Решение № 5462 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 153/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана против решение от 24.11.2009 г. по адм. дело № 561/2009 г. на Административен съд - Монтана. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Вилхелм Вълчев Андреев, от гр. Монтана счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на съдебното решение за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение от 24.11.2009 г. по адм. дело № 561/2009 г. Административен съд - Монтана е отменил решение № 81/18.08.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Вилхелм Вълчев Андреев, от гр. Монтана срещу разпореждане № 700/1.06.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО). За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорения акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Върнал е преписката на директора на РУСО - Монтана за ново произнасяне при съобразяване на дадените му указания. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление вх. № МП-5943/22.04.2009 г. до РУСО - Монтана Вилхелм Вълчев Андреев е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 68, ал. 2 от КСО. Приложил е изискуемите документи, удостоверяващи осигурителен стаж и декларация за прекратяване на осигуряването. Пенсионните органи са приели, че заявителят притежава осигурителен стаж: 03 години, 10 месеца и 08 дни, положен при условията на първа категория труд; 09 години, 03 месеца и 07 дни, положен при условията на втора категория труд и 24 години, 01 месец и 03 дни, положен при условията на трета категория труд. Към момента на подаване на заявлението Андреев е имал навършени 57 години, 03 месеца и 08 дни. При така признатите права органите по социалното осигуряване са отбелязали, че не е налице минимално изискуемия осигурителен стаж и сбор от осигурителен стаж и възраст за ранно пенсиониране при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Спорен между страните е осигурителният стаж положен от лицето в МЗ "Мир" гр. Михайловград, цех "Монтажен" през периодите от 11.01.1974 г. до 4.05.1980 г. на длъжност "шлосер"; от 4.05.1980 г. до 1.07.1992 г. на длъжност "шлосер - заварчик" и от 1.07.1992 г. до 15.02.1996 г. на длъжност "механошлосер - заварчик". Пенсионните органи са го зачели при условията на трета категория труд. Приетата в първоинстанционното производство експертиза установява, че трудът на заявителя за времето от 4.05.1980 г. до 15.02.1996 г. е от втора категория предвид 1.) условията, при които е полаган, 2.) ползвания допълнителен отпуск съгласно първичната документация (разчетно - платежни ведомости) на осигурителя и 3.) идентификационния код (шифър) за длъжностите "шлосер-заварчик" и "механошлосер - заварчик" по Информационния бюлетин по труда - бр. 5/1985 г. на Комитета по труда и социално дело и Номенклатура на длъжностните наименования, утвърдена със заповед № 731/20.12.1988 г. на Министерството на икономиката и планирането и Централния съвет на БПС, поместена в бр. 1/1989 г. на Информационния бюлетин "Икономика и икономическо регулиране", попадащ в частта "заваряване на метали" и съответстващ на длъжността "заварчик". Законосъобразно при тези обстоятелства съдът е приел, че трудът за времето от 4.05.1980 г. до 15.02.1996 г. на длъжностите "шлосер-заварчик" и "механошлосер - заварчик" следва да бъде зачетен като положен при условията на втора категория, а трудът за периода от 11.01.1974 г. до 4.05.1980 г. на длъжността "шлосер" за положен при условията на трета категория. Тези изводи намират подкрепа и от отбелязванията, съдържащи се в трудовата книжка на работника. Същите обуславят различен фактически състав от този, възприет от пенсионните органи и сочат наличие на основанията за ранно пенсиониране по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. По изложените съображения съдебното решение следва да бъде потвърдено като правилно. Искането за разноски от ответника по касация е основателно само за направените пред настоящата инстанция, които съгласно договор за правна защита и съдействие серия Б, № 12356789/29.03.2010 г. възлизат на сумата от 200.00 лева. Пропуските на повереника на страната и на първоинстанционния съд, свързани с ненадлежното процесуално представителство (саниран пред касационната инстанция) и неприсъден хонорар за първата инстанция не могат да бъдат предмет на контрол в настоящото производство при липсата на касационно оспорване в тази насока. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,