Решение № 5720 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13400/2011 г.

Решение № 5720 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13400/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Бългериън Резиденшъл Дивелопмънтс" ООД против решение № 3745/26.07.2011 г., постановено по адм. д. № 9438/2010 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 20001000367/18.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1747/18.11.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите оспорва касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 3745/26.07.2011 г., постановено по адм. д. № 9438/2010 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Бългериън Резиденшъл Дивелопмънтс" ООД срещу РА № 20001000367/18.06.2010 г. на ТД на НАП София, потвърден с решение № 1747/18.11.2010 г. на ДД "ОУИ", с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 32 038,50 лв. за данъчни периоди 01.10.2008 г. - 31.10.2008 г., 01.11.2008 г. - 30.11.2008 г., 01.12.2008 г. - 31.12.2008 г. и 01.01.2009 г. - 31.01.2009 г. по фактури, издадени от "София Ленд Дивелопмънтс" ООД. Административният съд е приел, че спорните фактурите не отразяват реални облагаеми доставки на услуги, поради което независимо, че са изпълнени всички формалности относно счетоводното им отразяване и при получателя и при издателя им, не е налице право на приспадане на данъчен кредит по неправомерно начисления данък. Така постановеното съдебно решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Касационната жалба е подробна, но фактически възпроизвежда доводите на "Бългериън Резиденшъл Дивелопмънтс" ООД, с които е оспорен РА и са подробно обсъдени от решаващият съдебен състав. Конкретното оплакване за допусната необоснованост на атакуваното съдебно решение е във връзка с приетото за установено от фактическа страна обстоятелство, че "София Ленд Дивелопмънтс" ООД не е извършило разходи за периода 01.10.2008 г. - 30.01.2009 г. Според касационният жалбоподател този фактически извод на АССГ е в противоречие със заключението на вещото лице и приетите по делото писмени доказателства, представляващи част от административната преписка като представени с възражението срещу ревизионния доклад, които не са обсъждани в мотивите на съдебното решение. Действително от съдържанието на обжалваното съдебно решение не се установява, че съдът е взел предвид писмените доказателства, описани във възражение вх. н. 53-02-327/06.12.2011 г., но с оглед съдържанието на тези документи касационната инстанция намира, че от тях не може да се приеме за установено, че удостоверяват извършени разходи от "София Ленд Дивелопмънтс" ООД именно по повод изпълнението на договор за мениджмънт обслужване от 03.09.2007 г. Тези документи, представляват фактури за заплатени консумативни разходи за електрическа енергия и телефонни услуги с получател "София Ленд Дивелопмънтс" ООД, друга част са копия от електронни самолетни билети, бордни карти, фактури и касови бележки, съставени на чужд език без превод на български, касови бележки за направени разходи за таксиметрови услуги и от заведения и хранителни магазини, както и фактура за получени от "София Ленд Дивелопмънтс" ООД счетоводни услуги и закупени канцеларски материали. От съдържанието на тези доказателства не се установява, че те са използвани при формиране на сметките по група 60 на "София Ленд Дивелопмънтс" ООД така, както са посочени в таблиците на стр. 13 и 14 от заключението на вещото лице Георги Атанасов. Дори и да се приеме, че "София Ленд Дивелопмънтс" ООД е извършвало и осчетоводявало разходи за дейността си през периода 01.10.2008 г. - 30.01.2009 г. то не са представени доказателства, че тези разходи са именно по повод изпълнението на договора от 03.09.2007 г. В този смисъл са и констатациите на вещото лице, изрично формулирани в текстовата част от заключението му на стр. 14. Този извод касационната инстанция намира за подкрепен и от обстоятелството, че "София Ленд Дивелопмънтс" ООД не осъществява само една дейност, за осъществяване на мениджмънт обслужване и на поне още едно дружество ("България Ленд Дивелопмънтс" ЕООД) са налице данни от стр. 11 от заключението на вещото лице. Основателни са изводите на АССГ, че "София Ленд Дивелопмънт" ООД не разполага с наети лица и няма писмени доказателства, че използвал наети по граждански договор лица (освен за счетоводни услуги) за извършване на някаква дейност по управление на "Бългериън Резиденшъл Дивелопмънтс" ООД. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не е допусната необоснованост на изводите на АССГ относно приетото за установено, че липсват доказателства за извършени разходи по изпълнение на фактурираните спорни услуги от "София Ленд Дивелопмънтс" ООД. Настоящата инстанция намира за правилни и останалите изводи на АССГ, че не са налице доказателства за наличието на реално осъществени доставки. Допълнително следва да бъде посочено, че в чл. 9 от договора от 03.09.2007 г. между "София Ленд Дивелопмънтс" ООД и на "Бългериън Резиденшъл Дивелопмънтс" ООД не е фиксиран размер на договореното възнаграждение и не е ясно по какъв начин е извършената калкулация на това възнаграждение на базата на уговорените по договора показатели. Фактическите доводи на касационния жалбоподател за договорен процент от инвестицията се обуславят от договора, подписан на 14.10.2007 г. между други лица и съдържанието на неговата точка 5.3. При приемане на тези доводи на "Бългериън Резиденшъл Дивелопмънтс" ООД за наличието на връзка между отделните отношения между една и съща група лица, които са формирали отделни юридически лица с цел инвестиция и реализация на един проект, следва да се съобрази и договореното в третия абзац на същата точка, а именно, че таксите за управление на проекта следва да се заплащат от учредения холдинг, т. е. "Хераково хилс" АД, а не от "Бългериън Резиденшъл Дивелопмънтс" ООД. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че съдът е обосновал изводите си с привидност на облигационната сделка и не е отчел извършените плащания на цената по спорните фактури. АССГ подробно е изложил мотиви относно възникването на право на приспадане на данъчен кредит, за което с оглед функционирането на механизма на данъка върху добавената стойност е необходимо установяване на реална стопанска операция, което да представлява облагаема доставка. В случая не е доказано извършването на услуга в полза на лицето, което претендира право на данъчен кредит, поради което не е възможно да възникне за него право на приспадане на декларирания от издателя на фактурата данък. Приложената от АССГ, респективно от данъчните органи при издаване на РА, правна норма не включва в хипотезата си измамно поведение на страните по договора и данъчни загуби. Цитираната в касационната жалба норма на чл. 177 от ЗДДС не прилагана от данъчните органи, поради което и не е предмет на съдебен контрол. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил правилно, законосъобразно и обосновано решение, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, касаторът му дължи сумата 1090,77 лв. юрисконсултско възнаграждение.