Решение № 5978 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13330/2009 г.

Решение № 5978 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13330/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 481/07.07.2009 г. по адм. дело № 724/2006 г., в производство по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ, вр. чл. 33, ал. 1 ЗАП, Варненски окръжен съд, Административно отделение, II състав отменя Заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006 г. на Областния управител на Варненска област, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание в местност "Траката", землище кв. Виница, община Варна, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта относно новообразувани имоти пл. № 1856 и 1857 по жалба на Марийка Панайотова Добрева и връща преписката на административния орган за произнасяне по същество, съобразно указанията дадени в мотивите на съдебното решение. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Едната жалба е от Христо Павлов Контров - Областен управител на Област с административен център гр. Варна. Касаторът счита, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материални норми. Твърди, че съдът не е преценил правилно събраните по делото доказателства и приложимия закон в тяхната съвкупност, поради което е формирал погрешен правен извод. Собствениците на процесните имоти № № 1856 и 1857 никога не са ги внасяли в ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, а са придобити от праводателката им по замяна и тъй като процесните имоти не са новообразувани, за тях разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ не е приложима, поради това е неправилен извода на съда, че е налице техническа възможност за образуване на имот за жалбоподателката от разликите в площта на имотите над 750 кв. метра. Заявява, че не са съобразени и указанията, дадени в заповеди № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ и № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено. Втората касационна жалба е от адв. Елида Лазарова - процесуален представител на Тодорка Илиева Мънгова. Този касатор изразява недоволство от постановеното съдебно решение, с което се отменя заповедта на областния управител в частта относно новообразуван имот 1856. Счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. На първо място заявява, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на второ място твърди, че решението е неправилно тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, а на трето място развива доводи за добросъвестно владение повече от 10 години и придобиване на целия имот по давност, която не е прекъсната с подаване на жалбата от Марийка Панайотова Добрева, а би следвало да предяви иск за установяването на собствеността. Също моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде потвърдена процесната заповед или в условията на евентуалност делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответната страна Марийка Панайотова Добрева не взема отношение по жалбите. Заинтересованите страни - Гергана Сотирова Илиева, Росица Сотирова Александрова, Любомир Димитров Иванов и Анита Иванов, също не вземат становище. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Решението на окръжния съд е правилно. Правилно съдът е приел, че при процесните имоти е възможно да се обособят самостоятелни имоти при спазване разпоредбите на чл. 28 ППЗСПЗЗ. В тази насока е и заключението на вещото лице, неоспорено от страните. Не са налице сочените касационни основания и решението следва да остане в сила. Касационната жалба на Областния управител на Област с административен център град Варна е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението. С оглед датата на пощенското клеймо - 29.07.09. и касационната жалба на Тодорка Илиева Мънгова се явява депозирана в срок. И двете касационни жалби са подписани от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 АПК (втората чрез пълномощник), спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, се явяват неоснователни. За да постанови посочения по-горе правен резултат, първоинстанционният съд се е позовал на заключението по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, според което надарените Тодорка Илиева Петрова и Сотир Илиев Илиев имат по 750 кв. м по нотариален акт, а владеят съответно 1038 кв. м и 995 кв. м, т. е. има техническа възможност да се образуват нови имоти от разликите над 750 кв. м до 1038 кв. м и 995 кв. м при спазване на правилата и нормите на чл. 28 от ППЗСПЗЗ за образуване на имоти за възстановяване на бившите собственици. Съдът е приел, че са допуснати нарушения на изискванията на ППЗСПЗЗ и другите приложими норми при изработването на плана относно процесните имоти № № 1856 и 1857, тъй като е възможно да се обособят самостоятелни имоти, които да се запишат в регистъра към плана на името на наследниците на Димитър Йорданов Христов. Така постановеното съдебно решение е правилно. Производството по адм. дело № 724/2006 г. по описа на Окръжен съд - Варна е образувано по жалба на Марийка Панайотова Добрева - наследник на Димитър Йорданов Христов, срещу заповед № РД-06-7706-20 от 24.01.2006 г. на Областния управител на Област Варна, с която е одобрен плана на новообразувани имоти в мащаб 1:1000 за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно образувание местност "Траката", землище кв. Виница, община Варна, област Варненска. От уточнението с молба от 04.05.2006 г. по повод на оставеното "без движение" производство се установява, че жалбата касае имоти № 1856 и № 1857 (посочени от жалбоподателката погрешно с № 1586 и 1587). Първият имот е записан в Регистъра на имотите към ПНИ на името на Тодорка Илиева Мънгова с площ 1038 кв. метра, като е посочен документ: Нотариален акт № 139/1968 г., т. 13, д. 4226, а вторият имот е записан в Регистъра на името на Сотир Илиев Илиев с площ 995 кв. метра без да е посочен документ като основание за това вписване. В одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя и посочени по-горе начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините - (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. Жалбоподателката пред първата инстанция (сега ответник) Марийка Панайотова Добрева попада във втората категория лица на основание решение № 578 от 07.01.1999 г. на Поземлена комисия гр. Варна, с което на наследниците на Димитър Йорданов Христов е признато правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху лозе от 2.153 дка, находящо се в терен по § 4 на Виница в местността УЗУН АЛАН. Тодорка Илиева Мънгова (Тодорка Илиева Петрова по нотариален акт № 139/1968 г.) и Сотир Илиев Илиев (Сотир Илиев Сотиров по нотариален акт № 140/1968 г.), попадат в третата категория лица. Видно от двата нотариални акта за дарение от Руска Георгиева Сотирова, те се легитимират като собственици на 1/2 ид. част от хавра, находяща се в м. "УЗУН АЛАН", цялата с площ от 1000 кв. метра, както и на 1/2 ид. част от лозе в същата местност, цялото от 500 кв. метра. Тоест те са собственици на недвижими имоти от по 750 кв. метра, както установява и вещото лице в заключението си. В плана на новообразуваните имоти, имотите на лицата от третата категория запазват своята площ и граници без изменение. Освен това за имотите, придобити чрез правна сделка местоположението не трябва да се изменя. Съгласно т. 2.5 от съвместната заповед на Министъра на земеделието и горите и Министъра на регионалното развитие и благоустройството (№ РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ и № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ), "границите на имот, за който има издаден нотариален акт за придобиване, съответно за възстановяване на собствеността, или влязла в сила заповед по § 62, ал. 3 ПЗР ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ за признаване правото да се придобие собственост от ползвател, както и когато с имота е извършено разпореждане (продажба, дарение, делба и ДР.) преди изработване на плана на новообразуваните имоти, се нанасят в плана без изменение на местоположението им". В случая на двамата надарени е предоставен имот с площ по-голяма от тази, за която се легитимират като собственици, което е незаконосъобразно. За първия имот № 1856 разликата е 288 кв. метра, а за втория имот № 1857 разликата е 245 кв. метра. Освен това от данните по делото се установява, че преди издаването на заповедта на областния управител за одобряване на плана на новообразуваните имоти (2006 г.), е налице прехвърлителна сделка и имота на Сотир Илиев Илиев (починал 1987 г.) е продаден на трети лица (2002 г.). По делото участват както неговите наследници - Гергана Сотирова Илиева и Росица Сотирова Александрова, така и приобретателите на имота Любомир Димитров Иванов и Анита Иванов. В ПНИ имот № 1857 следва да се отреди и запише не само с действителната си площ, но и на действителните собственици. Решението на Варненския окръжен съд е обосновано и е съобразено с материалния закон, поради което оплакванията в тази насока в двете касационни жалби се преценяват като неоснователни. При постановяването му не са допуснати твърдяните в касационната жалба на Тодорка Илиева Мънгова съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите за придобивна давност касаят спор за материално право, който може да бъде разрешен по исков ред в гражданско производство и са недопустими за разглеждане в административно производство, каквото е настоящото. Няма основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, каквото е искането във втората касационна жалба, подадена от пълномощника на Тодорка Илиева Мънгова. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира съдебното решение да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,