Решение № 5186 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1267/2024 г.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителният директор на ДФ Земеделие срещу решение 405/29.11.2023 г. на Административен съд Враца по адм. д. 489 по описа за 2022 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ 01-6500/2389/4 от 17.06.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон /макар да заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК/. Оспорва правните изводи на съда за порок на формата на отменения акт и за изключено от действието на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие задължение на бенефициера за възстановяване на суми при извършено неправомерно плащане. Изразява убеждение, че с отмяната на утежняващия акт е извършен недопустим инцидентен контрол за законосъобразността на стабилен административен акт, с който министъра на земеделието, храните и горите е одобрил окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане . Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. Претендира деловодни разноски. Соченият от касационния жалбоподател пропуск на съда да изпрати преписката на администрацията след отмяната на индивидуалния административен акт, ако това е дължимо на основание чл. 173, ал. 2 АПК, би представлявал непълнота на решението, което не е касационно основание. Ответникът по касация Р. Цендов, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред Адм. съд Враца АУПДВ е установено в тежест на Р. Цендов задължение за 5 811.56 лева, представляваща недължимо платена сума по СЕПП по заявление за подпомагане за кампания 2018 с УИН [номер]. Фактическо основание за издаване на акта е недопустимостта по схемата за единно плащане за площ (СЕПП) на части от заявените два парцела при съпоставката на заповеди РД 46-504/12.12.2018 г. и РД 09-229/01.03.2019 г., с които се одобряват съответно проекта на специализиран слой Площи, допустими за подпомагане и окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане , както и извършеното плащане в размер 13 163.22 лева при оторизация на финансовото подпомагане основана на проекта за специализиран слой. Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 166 ДОПК; чл. 20а, ал. 6 и ал. 5, пр. 1 във вр. с ал. 1, 2 ЗПЗП, като има позоваване и на чл. 27, ал. 3, 5 и 7 ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК и на източници на вторичното право на Съюза. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ. Според съда административният акт е издаден от компетентен орган в писмената форма за действителност. Компетентността на издателя му следвала от заповед 03-РД/772 от 08.03.2022 г., с която изпълнителният директор на фонда е делегирал на заместника си правомощието за издаване на АУПДВ. По решаващите изводи на съда утежняващият акт не притежава съдържанието по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като липсват фактически основания за издаването му, а задължението на бенефициера по чл. 7, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за възстановяване на полученото неправомерно плащане несъществува. Недължимото възстановяване на полученото е мотивирано с позоваване на разпоредбата на чл. 7, § 3 от Регламента за изпълнение. Прието е, че плащането следва във времето одобряването на проекта за специализиран слой Площи, допустими за подпомагане , а недопустимостта за подпомагане на части от заявените парцели е установена след заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой, което сочи на грешка на администрацията при преценка за материалните предпоставки на плащането, основана на проекта за слоя. Липсвало неправомерно поведения на бенефициера и грешката на администрацията не била очевидна за него. Съдът е обсъдил заключението на съдебно-техническа експертиза за парцел, който не е в предмета на АУПДВ. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. При действието на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и това за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на вземането за недължимо платени или надплатени, а с чл. 27, ал. 5, изр. 1 на вземанията на Разплащателната агенция, възникнали от административен акт придава качеството публични държавни вземания и препраща за събирането им към реда по ДОПК. В случая фондът действа като Разплащателна агенция - вж. чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за продаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП/, той е и ръководител на администрацията на РА /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП/. По хипотеза, освен ако не е определен в съответния закон, ръководителят на администрацията не е органът компетентен да установи публичното вземане. Затова и не може да делегира компетентност, която не притежава. По действащото право със създаването на чл. 20а, ал. 4 и ал. 5 /ред. до новелата от ДВ бр. 102 от 2022 г./ ЗПЗП е създадена компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК и тази му компетентност е делегируема. Заповед 03-РД/772 от 08.03.2022 г. на изпълнителен директор на фонда овластява заместника му с правомощието за издаване на АУПДВ. Не се основава на съдържанието на АУПДВ правният извод на съда за конкретен порок във формата му заради отсъствието на съдържанието по чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 АПК. Фактически основания за издаването на акта представляват въведените с него твърдения за недопустимост по схемата за единно плащане за площ (СЕПП) на части от заявените от бенефициера два парцела при съпоставката на специализирания слой Площи, допустими за подпомагане в проект и окончателния и за извършеното плащане в определен размер при оторизация на финансовото подпомагане основана на проекта за специализиран слой, отличаваща се от дължимата за допустимите за подпомагане площи по окончателния специализиран слой. Съществуват недостатъци на административния акт, но те не засягат посочването на материалните предпоставки на разпоредената правна промяна, а начина на определяне на размера на установеното публично държавно вземане, който изглежда произволен. Зачитайки действието на влязлата в сила заповед на МЗХГ за одобряване на окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане , РА е следвало да я използва за финална оторизация и плащания на площ за съответната кампания на подадените заявления за подпомагане чл. 16г, ал. 5 от Наредба 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /ред до ДВ бр. 62 от 2023 г./. Това би осигурило ликвидността на публичното държавно вземане чрез съпоставка на изплатената помощ с финално одобрената. Мислимо е извършването на грешка от компетентния орган при плащането, ако има несъответствие между допустимите за подпомагане площи от парцелите по проекта на специализирания слой ПДП и окончателния слой при одобрено въз основа на проекта плащане. Грешката не е очевидна за бенефициера, доколкото плащането следва във времето одобряването на проекта за специализирания слой, а това изключва формирането на представи за недължимо, а съответно и неправомерно плащане. С арг. от чл. 7, § 3 във вр. с § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие естеството на грешката изключва задължението му за възстановяване на неправомерно платената сума. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационната съдебна инстанция в размер 1 000 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение