Решение № 8084 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8041/2019 г.

Решение № 8084 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8041/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на О. Николова от [населено място], в качеството й на майка и законен представител на детето Б. М., против решение № 834 от 11.04.2019 г., постановено по адм. д. № 128/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ІХ състав. Изложени са оплаквания, че по делото не било съобразено, че с процесните предписания неправомерно се налагало на майката поведение, с което тя не е съгласна и не е в интерес на детето. Не ставало ясно от къде съдът черпел сведения за отказ от сътрудничество от нейна страна, при положените от нея усилия в противоположен смисъл. С предписанията не се държало сметка за състоянието на психиката на детето и че то на този етап не е готово да се среща само с баща си. От така изложените оплаквания, могат да се извлекат такива за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е обжалваното решение и задължителните предписания да бъдат отменени, както и да бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът - Директора на Дирекция "Социално подпомагане" -Асеновград, чрез пълномощника си юрисконсулт Гарабедян, в отговор от 11.06.2019 г., оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски в полза на ответната дирекция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, VІ отделение, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес, но разгледана по същество за неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – Пловдив е задължително предписание № П/Д-РВ-А-002 от 20.11.2018 г., издадено от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Асеновград, което е потвърдено с решение № 16-РД04-1047 от 19.12.2018 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Пловдив. При съблюдаване на нормата на чл. 171, ал. 1 АПК и въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно поведението на О. Николова, както и за създадената у детето Б. негативна нагласа спрямо неговия баща П. Мераков, а също така и за неприемливото поведение на детето по отношение на баща му. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в касационната жалба отново се поставят въпроси относно фактическата обстановка по спора, на които съставът Административен съд – Пловдив вече е дал аргументирани отговори. При постановяване на решението не са допуснати некореспондиращи с доказателствата изводи, както и други нарушения на съдопроизводствените правила. По отношение на оплакването, че е твърде рано детето да се среща само с бащата, без присъствието на майката, както и че това би се отразило негативно на неговата психика, следва да бъде отбелязано, че предписание с подобно съдържание липсва, а е налице такова Николова да проявява отговорност и ангажираност по отношение на пълноценното реализиране на контактите между детето и неговия баща, като ги насърчава, изпълнявайки решение № 1275 от 13.07.2015 г. на Окръжен съд - Пловдив. Съществува и предписание Николова да съдейства за запазване на идентичността на детето, чрез поддържане на редовна и пълноценна връзка с неговия баща/роднини и близки, за което е преценено, че важно за Б. и е в негов най-добър интерес. По силата на решение № 1275 от 13.07.2015 г., постановено по гр. д. № 2515/2014 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, Х граждански състав, влязло в сила на 13.07.2015 г., П. Мераков има право на лични контакти, подробно регламентирани от съда като последователно задълбочаващи се. Към момента на издаване на задължителните предписания е изминала посочената в диспозитива на решението година и половина от влизането му в сила. Липсват данни за изменение на режима по съдебен ред. Съгласно чл. 297 ГПК това решение е било задължително за органите на Дирекция "Социално подпомагане" – Асеновград, както и за първоинстанционния съд. В мотивите към решение № 247 от 26.06.2014 г. по гр. д. № 1351/2013 г. по описа на Районен съд – Асеновград, въз основа на съдебно-психиатрична и психологична експертиза е прието, че детето обича и двамата си родители, декларира желание да се среща по-често с баща си, липсват каквито и да е данни за психически или физически травми, както и основания да се предполагат такива, причинени за бащата. Ако те са били налице, то детето не би се държало на интервютата така спокойно, с обич и доверие към бащата. В мотивите към решение № 1275 от 13.07.2015 г., постановено по гр. д. № 2515/2014 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, съдът се позовава на настъпили в хода на делото нови обстоятелства, които са съобразени от него при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. Пред въззивния съд комплексната съдебна експертиза констатира, че към момента на изготвянето й, отношенията между бащата и детето са претърпели известна динамика в негативен смисъл, станали са нестабилни и негативни и се установява начало на родителско отчуждаване. Експертите са констатирали, че детето е изключително чувствително и интуитивно, поради което се нуждае от определен период от време, в който личните контакти с баща му да се осъществяват в присъствието на майката. В мотивите на решението, като причина за установената негативна динамика, въз основа на изводите на експертите е прието, че това се дължи на недоброто сътрудничество баща-майка-син и липсата на насърчаване от майката на връзката на детето с бащата, присъствието й на контактите само като наблюдател и на липсата на комуникация на страните на ниво родители. От откриването на случая пред органите по социално подпомагане гр. Асеновград във връзка със сигнал вх. № СИГ/Д-РВ-А/217 от 10.10.2017 г. на П. Мераков и представената административна преписка се налагат изводи за сериозно задълбочаване на синдрома на родителско отчуждаване на детето Б. от неговия баща. Видно от докладите за извършена работа от ключовия работник от ЦОП – Асеновград от 13.02.2018 г. и от 29.03.2018 г., у детето вече битува омраза към бащата и срещите с него, пълно незачитане на същия като родител и липса на уважение, от което поведение то изпитва задоволство. По думи на Б., майката не оказва съпротива на срещите с бащата, но в действителност е изградила у него представи за П. Мераков, такъв какъвто е в нейните очи - лош съпруг и баща. От работата на ЦОП – Асеновград с П. Мераков не се установява той да представлява опасност за детето, бащата изпълнява съветите и мерките, които му се предлагат. Психологът С. Кюлханова, на чието становище касаторката се позовава, констатира наличието на агресивен импулс на Б. към бащата и как във фантазията си детето разиграва сюжети, изпълнени с насилие към него, а също така и за отвлечени деца. Този психолог излага и данни, че детето има желание след навършване на 18-годишна възраст да се откаже от носене на фамилията на бащата. Следователно Б. М. е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от Допълнителни разпоредби на Закона за закрила на детето. За него съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното му развитие. При тези данни органите по социално подпомагане е следвало да вземат мерки, а именно да предпишат детето да ползва социални услуги в общността при лицензиран доставчик на територията на Община Асеновград или Пловдив, за провеждане на индивидуална психологическа работа с него, след обследване на психо-емоционалното му състояние, както и са постъпили. По делото липсват доказателства за продължаване на работата с психолога С. Кюлханова след 9.03.2018 г., който психолог е предпочитан от майката. Наред с това тя още преди 29.03.2018 г. е демонстрирала нежелание да ползва социалната услуга "Подкрепа и консултиране на семейства от общността" на ЦОП - Асеновград, по направлението на детето Б. М., а на 7.06.2018 г. е подала заявление за прекратяване на договора за социална услуга, преценявайки последната като неблагоприятна за взаимоотношенията между баща и син. Изразила е нежелание тя и сина й да бъдат притеснявани по повод на срещи с баща му или предложен психолог. В поведението на Николова не са настъпили благоприятни изменения до издаване на предписанията. От административната преписка безспорно се установява, че О. Николова реално не стимулира контактите между детето Б. и П. Мераков, независимо, че осигурява формалното им провеждане, има само наблюдателни функции, не предприема действия за промяна в поведението на детето, счита че не трябва да върви срещу Б., а след това той да й крещи и да й се сърди два дена. Предоставеният на детето избор на поведение спрямо неговия родител е неудачен и неблагоприятен за неговото психическо развитие. При това поведение на майката не става ясно, кога според представите й Б. ще бъде готов за нормални контакти с бащата, а родителското отчуждение между тях непрекъснато нараства във времето и стига до недопустими размери. При наличие на съставен план за изпълнение, съдържащ цел и мерките за закрила на детето в семейна среда, препятстван от поведението на Николова, то е налице отказ от сътрудничество по смисъла на чл. 18, ал. 4 ППЗЗДет., поради което и на основание цитирания текст, по предложение от 16.11.2018 г. на социалния работник, водещ случая, Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Асеновград, законосъобразно е издал задължителните предписания. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд не е допуснал неправилен прочит на събраните доказателства и нарушение на материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. От това естество са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от категорията на посочените не са били допуснати при постановяване на оспорения съдебен акт. По изложените в тези мотиви съображения оспореното решение следва да бъде оставено в сила, като нестрадащо от касационни основания. При този изход по спора разноски в полза на касаторката не се присъждат. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ответната дирекция се присъжда сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,