Решение № 10639 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11673/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител юрк. Георгиева, срещу решение 90 от 25.10.2023 г., постановено по административно дело 84/2023 г. от Административен съд (АС Силистра), с което по жалба на Дунав плод ООД, с ЕИК: 204051656 е отменено Уведомително писмо 46 за отказ от предоставяне на финан­сова помощ с изх. 01-2600/1519 от 30.03.2023г., издадено от заместник изпълните­лен директор на ДФЗ, с което на дружеството е отказано предоставяне на финансово подпомагане по Заявление 19/22/2/35801 от 10.03.2023г., по подмярка 22.2 Извънредно временно подпомагане за малки и средни предприятия, засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 година. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото да бъде отменено и да се постанови ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу обжалвания административен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба Дунав плод ООД, чрез процесуален представител, оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Дунав плод ООД с УРН:677684 е подало заявление за подпомагане на 10.03.2023 г., с рег. 19/22/2/35801 по горепосочената подмярка за 76 136.91 лв. Със заповед РД 09-816/19.10.2017г. на министъра на земеделието и храните дружеството е признато за организация на производители на плодове, включително предназначени и за преработка. С Уведомително писмо изх. 01-2600/1519 от 23.03.2023г., подписано от касатора, дружеството е информирано, че при извършване на проверки по отношение на представените към заявлението за подпомагане документи, със заявени данни и посочени факти, са установени следните липси/нередовности на документи, непълноти и неяс­ноти: 1. Приложената Декларация по чл. 4а ал.1 от Закона за малките и средни пред­приятия (ЗМСП) е била попълнена за 2021 г., а не за 2022 г., към която са относими всички преценявани статистически, финансови, пазарни и делови въпроси по подмяр­ка 22.2, загубите през която година именно се цели да бъдат компенсирани или намалени в поносими граници; 2. Съгласно чл. 4 ал. 4 от Наредба 2 от 28.02.2023 г. за прилагане на подмярка 22.2 "Извънредно временно подпомагане за малки и средни предприятия, засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., (Наредба 2/28.02.2023г.) всички членове на организацията на производители, която е кандидат за подпомагане, трябва да са регис­трирани по реда на Наредба 3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Обн. ДВ бр. 10/99г.,посл.изм.ДВ, бр. 11/21г.), като след из­вършени служебни справки е установено,че съдружникът Х. И. Р. не е регистриран земеделски стопанин (ЗС). В тази връзка на основание чл. 12 ал. 4 от Наредба 2/23г. е определен срок от 3 работни дни на жалбоподателя да представи документи, за отстраняване на констатираните пропуски, вкл. за удостоверяване верността на зая­вените данни. На 28.03.2023г., в предоставения му срок, оспорващото дру­жество е депозирало писмо, ведно с Декларация по ЗМСП за финансовата 2022 г. и да­дено съгласие за предоставяне на данни от Националния статистически институт (НСИ) за дружеството, както и за ре­гистрацията на Х. И. Р. като земеделски стопанин на 27.03.2023 г. На 30.03.2023 г. е издадено оспореното пред АС Силистра Уведомително писмо 46 за отказ за предоста­вяне на финансова помощ с изх. 01-2600/1519 от 30.03.2023 г., на заместник изпъл­нителен директор на ДФЗ, с което на Дунав плод ООД, на основание чл. 14 от Наредба 2/2023г., е отказано финансиране по подмярка 22.2 Извънредно временно подпомагане за малки и средни предприятия, засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна от ПРСР за периода 2014-2020 г., поради това, че при подаване на заявлението за подпомагане не е спазена разпоредбата на чл. 4 ал. 4 от Наредба 2/23 г., а именно един от съдружниците и член на организацията, към 10.03.2023 г. /датата на подаване на заявлението/, не е регистриран земеделски стопанин по реда на Наредба 3/1999 г. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Правилно на първо място административният съд е посочил, че приложимият в случая Регламент (ЕС) 1305/2013 урежда подпомагането/стимулирането на създаване на групи и организации на производители, като чл. 27 изрично регламентира, че подпомагането цели улесняване на учредяването на групи и организации на производителите в сектора селско стопан­ство, за да се осигури адаптиране към пазарните изисквания на продукцията на земе­делските производители, членуващи в такива групи и организации. В продължение на последното, първоинстанционният съд обосновано е приел, че при транспониране на общностното право националният законодател с Наредба 11 от 15.05.2007 г. за условията и реда за признаване на организации на производители на плодове и зеленчуци и на техните асоциации и за условията и реда за одобряване и изменение на одобрените оперативни програми (Загл. изм. - ДВ, бр. 9 от 2012 /07 г.) е предвидил почти идентична регламентация на условията и изискванията за признаване на организации на производители на плодове и зеленчуци, като с чл. 3 ал. 2 от цитираната наредба е допуснал в организации от процесния вид да членуват и физически ли­ца, без те да са производители на плодове и зеленчуци, но при условието, че тяхната дейност е свързана с дейността, за която организацията иска признаване. В тази връзка са правилни и логични заключенията на АС Силистра, че макар и формално към 10.03.2023 г. Р. да не е бил регистриран като земеделски стопанин, същият безспорно се е занимавал с производство на кайсии и зарзали, за каквато именно стопанска дейност е регистриран впоследствие. На второ място, настоящият касационен състав изцяло споделя и направените от първоинстанционния съд изводи, че на посочената от органа при издаване на акта Наредба 2/28.02.2023г. правна норма на чл. 4, ал. 4 не е придадено обратно действие, респ. същата урежда, съобразно предметния си обхват обществените отноше­ния след 03.03.2023 г. В тази връзка следва да се отбележи, че Х. И. Р. е вписан като съдружник в Дунав плод ООД преди обнародването на горепосочената наредба, т.е. не е било налице изискването същият да е земеделски стопанин и това също не може да обоснове оспорения отказ от финансово подпомагане. На последно място, правилни и обосновани са изводите на решаващия съд и по отношение на извода за допуснати нарушения административнопроизводствените правила при прилагането на чл. 12, ал. 4 от Наредба 2/28.02.2023 г от административния орган. На основание посочената разпоредба, последният, след като е приел за допустимо по смисъла на чл. 6 от същата така подаденото заявление, е дал указания за отстраняване на допуснатите нередовности, като след като същите са били отстранени в срок е постановил отказ от финансово подпомагане. Нещо повече изискването, въведено с чл. 4 ал. 4 от Наредба 2/23г., което както се посочи действа в правния мир след 03.03.2023 г., не може да се счита за нарушено, тъй като в случая на 28.03.2023 г. - два дни преди издаване на оспореният пред АС Силистра административен акт, в дадения от органа срок за отстраняване на допуснатите нередовности в подаденото от дружеството заявление, последното е представило доказателства за вписването на Р. като земеделски стопанин, като по този начин посоченото изискване е било спазено. Ето защо, съобразявайки разпоредбата на чл. 142 ал. 1 АПК, а именно съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява към момента на издаването му в случая 30.03.2023 г. първоинстанционният съд правилно е заключил, че същият е и незаконосъобразен като издаден в противоречие с приложимите норми и при липса на основание, тъй като към датата на издаване на постановяване на отказа, дружеството заявител е от­говаряло на нормативните условия. По отношение на останалите правни изводи, изложени от АС - Силистра, настоящият касационен състав счита същите за съобразени с материалния закон, като препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря. По изложените съображения, обжалваното решение на АС Силистра е правилно, като постановено в съответствие с приложимото материално право и обоснованост на изводите на съда. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, същото, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция установи, че първоинстанционният съд след като е отменил оспореният административен акт, не е упражнил правомощието си да изпрати преписката на административния орган. Задължението на административния съд да направи това следва от разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, която задължава съда при отмяна на административния акт, и след като естеството на последния не позволява решаването на въпроса по същество /какъвто е случаят/, да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за произнасяне по нея. В противен случай процедурата би останала недовършена. Това допуснато от административния съд нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено, тъй като не касае съществото на спора и може да бъде отстранено от касационния съд. В този смисъл преписката следва да се върне на административният орган от настоящия съд. Предвид изхода на спора, следва да се присъдят на ответника по касация разноски по делото в размер на 2000 /две хиляди/ лева, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.11.2023 г. С оглед фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира направеното от касатора възражение за прекомерност за неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение