Решение № 15518 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11674/2013 г.

Решение № 15518 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11674/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Николай Лазаров-пълномощник на "Топлофикация Бургас" ЕАД, гр. Бургас срещу решение № 11069 от 23.07.2013 г., постановено по адм. д. № 9616 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-16 от 28.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в частта му по т. 10. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване са изложени твърдения относно това, че при постановяване на решението си в обжалваната му част ДКЕВР е нарушила чл. 33, ал. 3 ЗЕ, защото при определянето на преференциалната цена на електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия не е определила индивидуалните разходи за производство и добавка по групи производители, в съответствие с чл. 19д НРЦЕЕ. Твърди се освен това, че при определянето на индивидуалните цени на електрическата енергия, произведена по комбиниран способ от касатора, ДКЕВР немотивирано е намалила заявените от него разходи за амортизации с 350 000 лв., както и намаляването без обосновка на разходите пряко свързани с дейността по лицензията с обща сума от 400 000 лв. Според касатора немотивирано е и намаляването на нормата на възвращаемост на собствения капитал в сравнение с предходния регулаторен период от 6% на 4%. В тази връзка се сочи, че ДКЕВР е използвала неравноправен подход спрямо дружествата, като за едни тази норма е останала 6%. На последно място се сочи, че решението на съда е неправилно, защото не било взето предвид, че увеличаването на количествата електрическа енергия, които се очаква да бъдат продадени през регулаторния период може да окаже неблагоприятно въздействие върху финансовите резултати на дружеството, като ги влоши в случай, че дружеството не успее да реализира определените от комисията количества електрическа енергия като ги продаде на определената цена и по този начин няма да може да покрие разходите си за производството на електрическата и топлинна енергия. По изложените съображения касаторът моли, решението на съда да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отмени и решението на ДКЕВР в обжалваната му част. Ответната страна по касация-ДКЕВР, наричана само и "Комисията", чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Намира я за неоснователна. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Намира, че съдът е изяснил фактите по спора, които е съпоставил с приложимите материалноправни норми и е извел обосновани и правилни изводи, че решението на регулаторния орган е постановено при спазване на чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 30, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 32 - 22 и чл. 36а ЗЕ. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на обжалване. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: "Топлофикация Бургас" ЕАД е обжалвало решение Ц-16 от 28.06.2012 г. на ДКЕВР в частта му по т. 10. С решението, считано от 1.07.2012 г. независимият специализиран регулаторен орган е утвърдил пределни цени на топлинната енергия и е определил преференциални цени на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвращаемост на капитала". С обжалваната част от решението комисията е утвърдила на дружеството-жалбоподател: 1. Преференциална цена на електрическа енергия без ДДС - 250,26 лв./МВтч в това число индивидуална цена на електрическа енергия - 170,26 лв./МВтч и добавка по чл. 33, ал. 3 ЗЕ - 80.00 лв./МВтч; 2. Еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода без ДДС - 65,08 лв./МВтч; Тези цени са утвърдени при ценообразуващи елементи: 1. Регулаторна база на активите - 10 469 хил. лв., 2. Норма на възвращаемост - 4,72%., съответно норма на възвръщаемост на капитала - 494 хил. лв. Цените са определени при необходими годишни приходи и прогнозни количества енергия за ценовия период както следва: Необходими годишни приходи - 39 872 хил. лв.; Прогнозни количества комбинирана електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство - 122 032 МВтч и Прогнозни количества на топлинна енергия с топлоносител гореща вода - 143 408 МВтч. "Топлофикация Бургас" ЕАД е заявило за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия, без ДДС както следва: Цена за комбинирана електрическа енергия - 284,14 лв./МВтч и Цена за топлинна енергия с топлоносител гореща вода - 63,56 лв./МВтч. Тези цени са изчислени при следните ценообразуващи елементи: Регулаторна база на активите - 15 179 хил. лв.; Норма на възвръщаемост (средно-претеглена) - 8, 97%; Възвръщаемост на капитала - 1 362 хил. лв.; Признати годишни разходи - 41 860 хил. лв.; Необходими годишни приходи - 43 222 хил. лв.; Прогнозни количества топлинна енергия за продажба - 143 409 МВтч; Прогнозни количества електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство - 120 038 МВтч и Добавка по чл. 33, ал. 3 ЗЕ в преференциална цена на електрическата енергия - 90,00 лв./МВтч. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил спазването на процедурата по постановяване на решението: подадените заявления от дружествата, проведеното обществено обсъждане, публикуване на проект за решение, възраженията срещу него, проведено закрито заседание от страна на ДКЕВР, на което е прието решението, публикуването му, включително и публикуването на мотивите към него. Приел е, че процедурата разписана в ЗЕ, НРЦЕЕ и НРЦТЕ е спазена, а решението е постановено от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила по приемането му, в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което доводите за неговата незаконосъобразност и нарушение на изискването за форма, по конкретно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК са приети за неоснователни. Съдът е изложил съображения относно мотивите на приетото решение в обжалваната му част, като е посочил, че първоначално ДКЕВР е изложила общи мотиви, които са относими за всички дружества, подали заявления, а конкретно Комисията е изложила мотиви по всяко едно заявление, включително и за "Топлофикация Бургас" ЕАД. Освен приложените писмени доказателства от административния орган съдът е приел заключение и на вещо лице, което е обсъдил ведно с останалите писмени доказателства. Съдът е приел, че се касае за нов регулаторен период с продължителност 1.07.2012 г. - 30.06.2013 г., с ценови метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала" според чл. 4, ал. 1, т. 1 НРЦТЕ и чл. 4, ал. 1, т. 1 НРЦЕЕ, отменена, но действаща към момента на постановяване на обжалваното решение, докато при предходния ценови период от 1.07.2011 г. - 30.06.2012 г. ценовия метод на регулиране е бил "горна граница на цени", според чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а" НРЦЕЕ и чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а" НРЦТЕ. В изпълнение на чл. 5, ал. 8 и от двете посочени наредби ДКЕВР е издала Указания за образуване на цените на топлинна енергия и на електрическа енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "Норма на възвръщаемост на капитала" (Указания-НВ), приети с протоколно решение на Комисията № 28 от 21.02.2012 г. Отделно от това в Комисията са създадени електронни таблици, формули и зависимости за изчисляването на цените в изпълнение на указанията. От доказателствата по делото съдът е приел за неоснователни направените от жалбоподателя възражения за липсата на оповестен проект на решението, предмет на жалбата, за нарушаване на принципите на чл. 23 и чл. 31 ЗЕ, както и излагането на мотиви към решението, което според данните е станало в установения в чл. 35, ал. 2 НРЦТЕ и чл. 34, ал. 3 НРЦЕЕ срок от 10 дни, считано от приемане на решението. Съдът е изложил мотиви и относно доводите по съществото на спора свързани с корекциите от страна на Комисията върху индивидуалната цена на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, за всеки един от производителите-заявители пред Комисията. По този довод съдът е приел, че определените индивидуални цени отчитат направените разходи за инвестиции от трите посочени в решението дружества, включително и за добавката по чл. 33, ал. 3 ЗЕ, която по същността си представлява своеобразна преференция за производителите с преобладаващ топлинен товар, мощност на централата, горивна база и определена технология на производство. Изпълнените от предприятието инвестиционни мерки оказват влияние върху ефективността на технологията на производството, което е мотивирало Комисията да приеме различни добавки, така както са посочени в мотивите на решението й, относно дружествата "Топлофикация Враца" ЕАД, "ЕВН България Топлофикация" ЕАД и "Далкия Варна" ЕАД, които са посочили, икономически обосновани разходи и доказали въвеждането на нови инсталации, а за "Далкия Варна" ЕАД- нова инвестиция. За неоснователен е бил възприет и довода свързан с намаляване на разходите пряко свързани с дейността по лицензията. Съдът е обосновал мотивите си по този довод с писмо с изх. № Е-14-13-12 от 5.04.2012 г. на "Топлофикация Бургас" ЕАД, изпратено по повод на поискани допълнителни справки от страна на ДКЕВР до него. В него прогнозните количества на електрическата енергия през новия ценови период са били близки до тези на базовата година - 2011 г., поради което ДКЕВР ги е оставила близки до тези от 2011 г., което обстоятелство е преценено в правомощията на Комисията, поради което възражението не е било прието за основателно. Възражението относно направената корекция при определянето на оборотния капитал също е възприета за неоснователна. Жалбоподателят е представил данни за нетен търговски цикъл от 45 дни, докато от данните в заявлението му и допълнително представената справка възвръщаемостта е била определена на 17 дни, в резултат на което е направена и корекцията от страна на Комисията, която е намалена на 4,72%. По така изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата срещу решението на ДКЕВР в обжалваната му част. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Първият довод в касационната жалба е за допуснато нарушение от страна на ДКЕВР на нормата на чл. 33, ал. 3 ЗЕ, която препраща към издадената НРЦЕЕ и по конкретно чл. 19д, ал. 2, според която групите производители и добавките за всяка от тях се определят от Комисията, като са посочени четири групи. Твърдението е, че производителите на топлинна енергия и на електрическа енергия по комбиниран начин не са определи по групите, посочени в чл. 19д, ал. 2. Спрямо една група производители са взети предвид направените инвестиции при определянето на размера на добавките, а при други тези инвестиции не са взети предвид. Твърдението е неоснователно. От мотивите на решението на Комисията, в частта им за направените от нея корекции по заявленията и справките, представени от дружествата, в съответствие с "Указания -НВ" на ДКЕВР и при прилагане на общия подход, в т. 11 е посочено, че добавките по чл. 33, ал. 3 ЗЕ са определени в съответствие с корекциите по чл. 19д НРЦЕЕ при спазване на принципите за ценовото регулиране на чл. 23 и 31 ЗЕ, с оглед на осигуряването на баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между групите потребители и създаване на стимули за ефективна дейност на регулираните енергийни предприятия. Производителите на енергия са разделени на две групи, като в първата са включени шест изброени дружества. Те са индивидуализирани с оглед на съществуващи инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия в зависимост от веда на двигателите, а другите - са с въведена инсталация за комбинирано производство, отново с посочен вид на двигателите и направени инвестиции. Всичките те са присъединени към мрежата на "Булгаргаз" ЕАД, За втората група са посочени топлофикационните дружества, присъединени към газоразпределителната мрежа, третата група е за топлофикационните дружества, работещи с гориво въглища и четвъртата - за дружества с инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия в промишлеността. С оглед на това може да се направи правен извод, че топлофикационните дружества са разделени по групи, в съответствие с изискването на чл. 19д, ал. 2 НРЦЕЕ, без да са посочени конкретните критерии по ал. 2. Поради това е възражението е неоснователно. На следващо място в касационната жалба се твърди, че без мотиви и необосновано ДКЕВР е намалила разходите за амортизация на жалбоподателя с 350 000 лв. и разходите, пряко свързани с дейността по лицензията. Този довод също е неоснователен, защото Комисията, след като е разгледала постъпилите възражения, групирани по ценообразуващи елементи е посочила принципните си положения, относно направените допълнителни корекции, отново в общата част на мотивите си, относима за всички дружества, подали заявления. В т. 3-Прогнозните условно-постоянни разходи, в частта й на т. 3.1-Разходи за амортизации и т. 3.4 -Разходи, пряко свързани с регулираните дейности, Комисията е посочила, че те са определени след анализ и оценка на база отчетените през 2011 г. Намаляването на размерите на двата вида разходи е в съответствие с общия еднакъв подход, възприет спрямо всички дружества и е въз основа на предходната година. Отделно от тези общи принципи в мотивите относно жалбоподателя в частта им по т. 10 от решението е посочено, че е възприето възражението на дружеството по отношение на разходите за амортизация. В касационната жалба се възразява и срещу немотивираното намаляване на нормата на възвръщаемост на оборотния капитал. От мотивите на Комисията се установява, че тази норма е определена за всички дружества от 4%, като изключение е направено само за посочените три дружества, които са обосновали и доказали въведените нови инсталации - направени инвестиции. Размерът на направените инвестиции от дружеството жалбоподател възлиза на 447 хил. лв., а за 2012 г. само в ИКПТЕЕ разходите за инвестиции (реконструкция на двигателите) са в размер на 2 623 хил. лв., като тези суми представляват собствени средства. Същите разходи са били взети предвид при прилагане на безплатните квоти за електрическа енергия срещу направени инвестиции, а не са отчетени при определянето на нормата на възвращаемост на капитала, т. е. в единия случай се приема че има инвестиции, а в другия случай, при нормата на възвръщаемост на капитала е прието че дружеството не е направило инвестиции. Това са част от мотивите на Комисията относими само за жалбоподателя от което следва, че процентът на намаляване на нормата на възвращаемост на капитала е мотивиран и то с данните от допълнително представените справки от дружеството. Поради това и това възражение е неоснователно. Последното възражение е относно възстановяването на коригираното количество на продадената комбинирана електрическа енергия от 120 038 МВтч. Възражението е неоснователно. В мотивите на Комисията, относими само за жалбоподателя е посочено, че за 2011 г. при 32 дни среден престой на всеки един от двигателите с вътрешно горене са продадени 122 895 МВтч електрическа енергия. Поради това и Комисията ги е определила на 122 032 МВтч, които са близки до отчетените количества продадена електрическа енергия през 2011 г. По изложените съображения при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия