Решение № 8896 от 29.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10430/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на зам. министър на културата и Министерство на земеделието, храните и горите, против решение 2426/07.05.2020 г., постановено по адм. дело 12662/2018 г., по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на В. Стоянов, И. Стоянова и "Евротрансбилд"ЕООД е отменена заповед РД9Д -7/11.09.2018 г., на зам. министър на културата Амелия Гешева и министерство на културата е осъдено да заплати на жалбоподателите и "Промишлена енергетика - Варна"АД направените по делото разноски. Изложени са съображения и в двете жалби, че на първо място решението е недопустимо, алтернативно се поддържа становище за неправилност поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че Административният съд е постановил недопустим съдебен акт, като е приел подадените жалби за допустими, тъй като жалбоподателите не са собственици на всички недвижими имоти описани в заповедта и не са доказали правния си интерес да оспорват декларационния акт в неговата цялост. Съществен порок на оспореното решение е неправилното определяне на вида на административния акт, който е общ административен акт, което от своя страна е довело до неправилно прилагане на реда за разглеждане на жалбите. неправилен е извода на АССГ, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка. неправилен и необоснован е извода, че от доказателствата по делото се е установило, че собствеността на имотите и сградите в тях не е изследвана изцяло. Процедурата по чл. 58, ал. 1 от ЗКН има за задача да установи признаците на изследвания обект като недвижима културна ценност, което включва дейности по издирване и изучаване въз основа на предоставени данни за обекта. Не се изисква установяване правото на собственост върху обекта. Неправилно е прието, че не са изследвани в достатъчна стерен сградите и тяхното състояние. Производството по деклариране на обекти на недвижимо културно наследство няма за основна задача изясняване на собствеността на сградите и терените на обектите, попадащи в НКЦ. Изложени са съображения, че не е налице ограничаване правото на участие на заинтересованите страни в административното производство, тъй като е спазено изискването на чл. 66 АПК за уведомяване на заинтересованите страни за предстоящото издаване на акта чрез съобщаването му на Интернет страницата на министерство на културата на 07.08.2018 г. Декларирането на обекта е не само заради авторството на проекта на сградата, но и защото изграждането й е свързано със значими исторически личности, културно - исткорически процеси в сградата след 1878 г. и въвеждането на нови техники и архитектурни принципи. Изложени са подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което се иска решението да бъде обезсилено като постановено по недопустими жалби, жалбите да бъдат оставени биз разглеждане и производството по делото прекратено. Алтернативно се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и постановяването на друго, с което жалбите против акта на зам. министъра на културата бъдат отхвърлаени като неоснователни. Подадена е и частна жалба от "Гондол" ЕООД /в несъстоятелност/ гр. София, против решение 2426/07.05.2020 г., постановено по адм. дело 0 12662/2018 г., по описа на Административен съд София - град, в частта , в която жалбата на дружеството против заповед РД9Д -7/11.09.2018 г., на зам. министър на културата Амелия Гешева е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. Изразява становище за неправилност на съдебното решение в прекратителната му част, представя препис от решение 171/27.12.2018 г. постановено по гр. дело 3015/2018 г. по описа на ВКС. Иска се отмяна на решението в тази му част и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия. Оспорва подадените касационни жалби от зам. министър на културата и Министердство на земеделието, храните и горите катко неоснователни. Претендира разноски. Ответниците "ЕВРОТРАНСБИЛД" ЕООД, В. Стоянов и И. Стоянова,,чрез процесуалния си представител оспорват касационните жалби на зам. министър на културата и Министерство на земеделието, храните и горите, както и частната жалба на "Гондол" ЕООД /в несъстоятелност/ гр. София. Претендира разноски за настоящата инстанция по представен списък. Ответникът "ПРОМИШЛЕНА ЕНЕРГЕТИКА-ВАРНА" АД, чрез процесуалния си представител адв. Атанасов оспорва касационните жалби като неоснователни. По частната жалба на "Гондол" ЕООД /в несъстоятелност/ не изразява становище. Претендира разноски. Ответникът Национален институт за недвижимо културно наследство, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационните и частната жалби.. Ответникът Столична община, редовно призован, не е представлявана и не е изразено становище по касационните и частната жалби.. Ответникът Министерство на вътрешните работи,чрез процесуалния си представител изразява станвовище за основателност на касационните жалби и неоснователност на частната жалба. Ответникът Ф. Фратини, не изразява становище по касационните и частната жалби. Ответникът Й. Трифонова, редовно призована, не изразява становище по касационните и частната жалби. Ответникът А. Христов, редовно призован, не изразява становище по касационните и частната жалби. Ответникът В. Христова, редовно призована, не изразява становище по касационните и частната жалби. Ответникът О. Христова, редовно призована, не изразява становище по касационните и частната жалби. Ответникът Р. Крупева, редовно призована, не изразява становище по касационните и частната жалби. Ответникът В. Цолов, редовно призован, не изразява становище по касационните и частната жалби. Ответниците П. Наков и М. Владова, редовно призовани, не изразяват становище по касационните и частната жалби. Ответникът В. Стоянов, редовно призован, не изразява становище по касационните и частната жалби. Ответникът М. Стоянова, редовно призована, не изразява становище по касационните и частната жалби. Ответникът Р. Антонова, редовно призована, не изразява становище по касационните и частната жалби. Ответникът Д. Добрев, редовно призован, не изразява становище по касационните и частната жалби. Ответникът М. Добрева, редовно призована, не изразява становище по касационните и частната жалби. Ответникът Р. Горанов, редовно призован, не изразява становище по касационните и частната жалби. Ответникът Г. Колева, редовно призована, не изразява становище по касационните и частната жалби. Ответникът С. Мартинов, редовно призован, не изразява становище по касационните и частната жалби. Ответникът М. Стоев, редовно призован, не изразява становище по касационните и частната жалби. Заявява с писмена молба от 14.04.2021 г., че не оспорва заповед РД9Д -7/11.09.2018 г., на зам. министър на културата. Ответникът В. /В./ Стоев, редовно призован, не изразява становище по касационните и частната жалби. Заявява с писмена молба от 14.04.2021 г., че не оспорва заповед РД9Д -7/11.09.2018 г., на зам. министър на културата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност накасационните и частната жалби. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационните жалби на зам. министър на културата и Министерство на земеделието, храните и горите и частната жалба на "Гондол"ЕООД /в несъстоятелност/ са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Административен съд София - град е приел, че оспорващото дружество "Гондол"ЕООД /в несъстоятелност/ не се легитимира като собственик или носител на ограничено вещно право върху имотите и/или сградите в тях, предмет на оспорената заповед, поради което няма правен интерес от оспорването. При липсата на доказателства за правото на собственост или ограничени вещни права на описаните в заповедта имоти съдът е направил извод за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото в тази му част. С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед РД9Д -7/11.09.2018 г., на зам. министър на културата Амелия Гешева, с която на основание чл. 58 ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство /ЗКН/ е деклариран обект "Комплекс "Княжески конюшни /щал/ и царски гараж", кв. 532, местност "Център - Зона А - Север", Район "Оборище", ПИ с идентификатори 68134.406.1, 68134.406.2 и 68134.406.3 по ККна гр. София с предварителна класификация групова историческа, архитектурно - строителна и урбанистична недвижима културна ценност и с предварителна категория "местно значение", както и са определени временни режими за опазване на културната ценност и охранителната й зона, граници, териториален обхват и министерство на културата е осъдено да заплати на жалбоподателите и "Промишлена енергетика - Варна"АД направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед има характер на индивидуален административен акт за което са изложени подробни съображения. При издаването на акта са допуснати съществени процесуални нарушения които налагат извод за неговата незаконосъобразност. Не са уведомени за административното производство известните на органа заинтересовани граждани и организации. Уведомени са "ЕВРОТРАНСБИЛД"ЕООД,МВР, МВнР, кмета на СО и министерство на културата, но от Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/, който е помощен орган на министъра на културата във връзка с осъществяване на правомощията му по чл. 58, ал. 1 от ЗКН и тези уведомления не изпълняват изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК, а освен това другите заинтересовани страни не са били уведомени. Прието е, че това нарушение е съществено, тъй като е нарушило правото им на участие в производството, гарантирано от чл. 34 АПК, съответно правото им да ангажират всички допустими доказателства за защита на интересите си. Това нарушение е обвързано с отмяна на акта и връщане на преписката за ново произнасяне - чл. 168, ал. 5 АПК. На следващо място е прието, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Установено е от доказателствата по делото, че собствеността на имотите и сградите в тях не е изследвана в цялост. Не са установени и точните граници на щала и гаража, не са изяснени и самите сгради и тяхното състояние. Не е установено по безспорен начин участието на арх. Лазаров в изготвянето на проекта, както и са констатирани промени в сградите след 1940 г., което поставя под съмнение автентичността на постройките. липсват проекти за сградите на царския гараж, а за времето на изграждането му се съди по косвени данни. Направен е извод,че заповедта е издадена в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК във връзка с приложимите разпоредби на Наредба Н - 12, без административният орган да е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Не са проучени сградите в двата имота, определени като териториален обхват на ГНКЦ и без да е установена тяхната архитектурно - художествена стойност, предвид установените намеси след 1940 г., сградите не са проучени като единични културни ценности, не са изследвани намесите в тях и изводите на административния орган са направени по косвени данни. При тези доказателства съдът е приел, че посочените нарушения на процесуалните правила са съществени, поради което неправилно е приложен и материалния закон, а издадената заповед е в несъответствие с неговата цел, поради което е отменил същата. Решението е правилно. Административен съд София-град е постановил обжалваното решение в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на процесуалния и материален закон. Не е налице касационно основание за отмяна на съдебното решение в обжалваните му части по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, каквито оплаквания са направени с касационните жалби. Съдът е постановил своят акт след изясняване на фактите от значение за правния спор, като е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, сред които и експертно заключение, прието като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Обжалваното съдебното решение е допустимо, защото Административния съд е приел и разгледал допустими жалби от В. Стоянов, И. Стоянова и Евротрансбилд ЕООД, които имат правен интерес от оспорване на заповед РД9Д-7/11.09.2018 г. на заместник-министъра на културата за защита на правата и интересите си като собственици на недвижими имоти попадащи в обхвата на заповедта. Предмет на съдебен контрол е била заповед РД9Д-7/11.09.2018 г. на заместник-министъра на културата, с която на основание чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство (ЗКН) е деклариран обект Комплекс Княжески конюшни /щал/ и царски гараж, кв. 532, местност Център Зона А север, Район Оборище, ПИ с идентификатори 68134.406.1, 68134.406.2 и 68134.406.3 по КК на гр.София с предварителна класификация групова историческа, архитектурно-строителна и урбанистична недвижима културна ценност и с предварителна категория местно значение, както и са определени временни режими за опазване на културната ценност, граници, териториален обхват. Правилен е изводът на съда, че така оспорената заповед е издадена от компетентен орган в изискуемата форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, което мотивира извод за нейната незаконосъобразност. Обосновано е прието от съда, че процесната заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, предвид и разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗКН, а не е общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. От доказателствата по делото не се установява административният орган да е уведомил известните заинтересовани лица и организации за образуването на производството по издаването на заповедта, каквото изискване поставя чл. 26, ал. 1 АПК. Правилен е изводът, че това е съществено нарушение на административно производствените правила с оглед нарушеното право на участие в производството на тези лица, гарантирано от чл.34 АПК, съответно правото им да ангажират доказателства, да направят искания и възражения, да изразят становище за защита на интересите им. Аргументиран е и изводът на съда, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК. В тази насока съдът правилно е съобразил приложимите разпоредби относно реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, като е изложил подробни, ясни и непротиворечиви мотиви, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. Установените нарушения на процесуалните правила са съществени, които законодателят обвързва с отмяна на акта, което е сторено от първоинстанционния съд. С оглед така установените по делото обстоятелства от фактическа и правна страна съдът законосъобразно е отменил оспорения административен акт. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила в отменителната и осъдителните му части. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и в прекратителната му част, с която е оставена без разглеждане жалбата на Гондол ЕООД /в несъстоятелност/ срещу заповед РД9Д-7/11.09.2018 г. на заместник-министъра на културата. Жалбата на дружеството правилно е оставена без разглеждане, защото обосновано е прието от съда, че същото не се легитимира като собственик или носител на ограничено вещно право върху имотите и/или сградите в тях предмет на оспорената заповед, поради което няма правен интерес от оспорването. От дружеството не се обосновава отмяна на съдебното решение и в частта за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по отношение на нея, поради което следва да бъде оставено в сила и в тази му част.