Решение № 89 от 26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 278/2010 г.

Решение № 89 от 26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 278/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на Й. В. Б. чрез адв. И. Д. Л. от АК - Б. против решение № 337/17.12.2009 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по въззивно гр. д. № 643/2009 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 615/08.06.2010 г. по материалноправния въпрос дали втора по ред заповед за уволнение при вече прекратено трудово правоотношение, е нищожна или незаконосъобразна. Въззивният съд по делото е приел, че след като между страните не е съществувало трудово правоотношение, работодателят не може да съставя заповеди за прекратяването му и ако е сторил това, то те се явяват нищожни. По тези съображения, като е приел, че заповед № 14/01.06.2009 г. на директора на [фирма], С. за дисциплинарно уволнение на Й. Б. е нищожна, е отхвърлил иска й по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и обусловените от него претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. В приложените към изложението съдебни актове Р-18-2007-III ГО ВС и Р-153-2001-ВКС, Р-124-2009-САС, е постановено, че понятието "незаконно уволнение" в чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е използвано в неговия общ смисъл и включва всички основания, които могат да се наведат, респективно обхваща всички пороци на уволнението. Съставът на Върховния касационен съд намира за правилно това разрешение, а не застъпеното в обжалваното решение. Кодексът на труда е специален нормативен акт, който урежда правилата за прекратяване на трудово правоотношение и съдебната защита срещу незаконно уволнение. Работникът, съответно служителят разполага с правната възможност да иска отмяна на уволнението само с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. То е незаконно, щом е осъществено в нарушение на процедурата или материалноправната уредба. Такъв е и случаят, когато работодателят е издал заповед за уволнение при липса на съществуващо трудово правоотношение. Тази заповед съществува в правния мир и следва да бъде отменена като незаконна. Това разрешение се налага и с след спецификата на трудовото законодателство и изключително важните последици от уволнението на работника или служителя, точното основанието и момента на прекратяване на трудовото правоотношение. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска неговата отмяна и уважаване на исковете, така, както са предявени. Ответникът по касация [фирма], [населено място] счита жалбата за неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, то. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд е установил, че Й. Б. е работила по безсрочен трудов договор с [фирма], С. като продавач-консултант. Работодателят, поради прекратяване на наемния договор с трето лице за търговския обект, където Б. е осъществявала трудовите си функции, е издал заповед № 12/01.04.2009 г. за уволнението й по взаимно съгласие на осн. чл. 325, ал. 1 КТ, считано от 01.04.2009 г. На 09.04.2009 г. Б. подала искова молба по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, образувана в гр. д. № 1570/2009 г. по описа на Районен съд Сливен. Исковата молба е връчена на работодателя на 22.04.2009 г. Той е подал отговор по чл. 131 ГПК на 14.05.2009 г., с който е приложил заповед № 13/01.04.2009 г. за "анулиране" на заповед № 12/01.04.2009 г., както и уведомление от 21.04.2009 г. до Б. да се яви в офиса на фирмата и да даде писмени обяснения за неявяване на работа в периода 01.04. - 21.04.2009 г. Районният съд е дал ход на устните състезания на 10.06.2009 г. и на 24.06.2009 г. е обявил решението си, с което е отменил заповед № 12 от 01.04.2009 г., възстановил е Й. Б. на заеманата преди уволнение длъжност и е осъдил работодателя да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 19.05.2009 - 10.06.2009 г. в размер на 241,55 лв. На 01.06.2009 г. /при висящото трудово дело/ работодателят междувременно е издал нова заповед № 14, с която уволнява дисциплинарно Й. Б. поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни и неподадени писмени обяснения. Не е спорно, че горната заповед е връчена на Б. на 01.06.2009 г. На 24.06.2009 г. тя е уведомена за резултата по гр. д. № 1570/2009 г. и на 30.07.2009 г. е получила съобщение от районен съд - С. по чл. 345, ал. 1 КТ, че може да заеме предишната си работа в двуседмичен срок. Б. е подала искова молба на 31.07.2009 г. за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение /№ 14 от 01.06.2009 г./, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение поради незаконното уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ, считано от 11.06.2009 г. Образувано е гр. д. № 3524/2009 г. в Районен съд - Сливен. По него ответникът - работодател е представил заповед № 15 от 10.06.2009 г., с която "поради съдебен спор анулира заповед № 14/01.06.2009 г." Тя не е връчвана на служителя, който също така възразява, че документът е антидатиран и съставен с оглед целите на процеса, след получаване на копие от исковата молба. При тези данни въззивният съд приел, че атакуваната по делото заповед за дисциплинарно уволнение № 14/01.06.2009 г. е нищожна и я обявил като такава и в диспозитива на съдебното решение. Освен това е и отхвърлил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. По съображения, че заповедта за уволнение не е незаконна, е отхвърлил и претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Предвид дадения от състава на Върховния касационен съд отговор по чл. 290 ГПК, решението на въззивния съд, с което е отхвърлил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неправилно, а в частта, с която наред с това се е произнесъл, че заповедта за уволнение е нищожна, се явява недопустимо. Съдът е сезиран с една претенция за отмяна на заповед за уволнение и по нея дължи произнасяне по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Недопустимо е наред с това да се произнася за нейната валидност с нарочен диспозитив. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ по вече изложените съображения се явява основателен. Не е налице и пречката по чл. 344, ал. 2 ЗЗД за предявяване и разглеждането му от съда. При направеното от Б. възражение, работодателят е следвало да установи, че заповед № 15 е била действително съставена на отразената в нея дата, съответно преди подаване на исковата молба по гр. д. № 3524/2009 г. Това не е сторено, въпреки изричните указания на първата инстанция. Следователно, налице е правен интерес от предявяване на иск за отмяна на заповед № 14/01.06.2009 г. и доводите в обратен смисъл на работодателя са неоснователни. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ: Той е конститутивен и правната промяна при уважаването му настъпва от датата на влизане в сила на решението по него. Вярно е също така, че в случая, при издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение № 14/01.06.2009 г., между страните не е съществувало трудово правоотношение. То в последствие е възстановено, но поради отмяна на предходна заповед. Следователно, искът за възстановяване на заеманата преди уволнението със заповед № 14/01.06.2009 г. длъжност се явява неоснователен - към датата на дисциплинарното уволнение не е съществувало трудово правоотношение между страните и следователно, тази заповед няма за пряка последица прекратяване на трудовия договор, така че не може да се иска възстановяване на работа поради отмяната на заповед № 14/01.06.2009 г. Освен това, след влизане в сила на решението по гр. д. № 1570/2009 г. по описа на Районен съд Сливен, Б. е вече възстановена на длъжността. Ако не е била допусната от работодателя да заеме работата, отношенията ми се уреждат по друг начин. По иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ - то се следва от датата на уволнението, ако в резултат на това работникът или служителят са останали без доходи от трудово правоотношение /общо до 6 месеца/. В случая, както стана ясно, към 01.06.2009 г. Б. е била вече уволнена и обезщетение за принудителна безработица към тази дата вече й се дължи поради незаконното уволнение, извършено още със заповед № 12/01.04.2009 г. В рамките на шестмесечния период, тя е получила и уведомление за заемане на работа по уважения й иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - на 30.07.2009 г. Следователно, за периода 01.06.2009 - 30.07.2009 г. служителят е в принудителна безработица, която не е в пряка причинноследствена връзка със заповед № 14/01.06.2009 г. След това, както съдът вече посочи, може да търси евентуално обезщетение за недопускане до работа. В заключение, като краен резултат, но по изложените от настоящата инстанция съображения, решението на окръжния съд по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ трябва да бъде оставено в сила. Работодателят следва да заплати дължимата за трите инстанции държавна такса за уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - общо в размер на 190 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение