Решение № 9667 от 16.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

С решение 37 от 16.01.2023 г. по адм. д. 1562/2022 г. Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на АТИБО ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [жк], [адрес], представлявано от управителя А. Главчев, срещу Решение 32-142839/03.08.2022 г. на директора на Териториална дирекция "Митница Варна".

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от АТИБО ЕООД, чрез адв. С. Желязкова, в която се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд или изцяло отмяна на решението на първоинстанционния съд и отмяна на издадения административен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба - директора на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция Митници, чрез процесуален представител, с писмено отговор оспорва нейната основателност. Представят се писмени бележки и се претендират разноски за касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна е законосъобразността на Решение 32-142839/03.08.2022 г. към MR 21BG002002056532R5/07.09.2021 г., издадено от директора на Териториална дирекция "Митница Варна", с което на основание чл. 71, § 1 буква д) от Регламент (ЕС) 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение, е определена нова митническа стойност в размер на 41 664,00 лв.; на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и спрямо новата митническа стойност са определени дължими суми за доплащане мито в размер на 1 298,61 лв. и ДДС 4 640,85 лв.

Административен съд - Варна е приел от фактическа страна следното:

1. На 07.09.2021 г. "Атибо" ЕООД декларира на режим "допускане за свободно обращение" стока - "електрически скутери", 150 колета, 9000 кг бруто тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, обща фактурна стойност 12 000 USD, с курс за митнически цели 1, 66837 лв. за 1 USD, условие на доставка CFR Варна. Стоката е декларирана с код по ТАРИК 8711609090, държава на произход Китай, декларираната митническа стойност за 1 брой в размер на 133, 47 лв.

1. Към процесната митническата декларация са приложени: фактура 202118041 от 18.04.2021 г. от Hebei Junlin Children Car Co., Ltd., Китай към "Атибо" ЕООД за продажбата на 150 електрически скутера на обща стойност 12 000 USD, условие на доставка CFR Варна, опаковъчен лист, коносамент MEDUQ5264559 за превоза на контейнер GLDU7352154 съдържащ 150 кашона електрически скутери. Товарач по който е Hebei Junlin Children Car Co., Ltd., Китай и получател "Атибо" ЕООД, гр. Варна. Датата на натоварване контейнера на борда е 01.07.2021 г.

1. При извършена митническа проверка на стоката на 08.09.2021 г., документално отразена в протокол 21BG9999M039626 от същата дата, е установено наличие на 141 бр. електрически скутери с две колела, 141 комплекта (по 4 бр. всеки комплект) оловни батерии по 12 V и 141 бр. зарядни устройства. От стоката са взети 6 (шест) бр. мостри за тарифно класиране и определяне на митническа стойност. Вносителят е уведомен за възникнали съмнения по повод декларираната митническа стойност и е предоставена възможност за ангажиране на доказателства за нейната достоверност. На 23.09.2021 г. "Атибо" ЕООД е депозирал писмени доказателства, сред които е и писмена декларация на продавача за платен международен транспорт. В същата е отразено следното: "Също така сме платили транспортните разходи от Qingdao, China до Варна. България за обхванатите стоки от коносамент MEDUQ5264559 и фактура 202118041/18.04.2021 г" поради нашето забавяне на поръчката"

1. Административният орган е събрал относими доказателства от "ОББ" АД за плащания по издадената фактура от 18.04.2021 г. и от линейния агент " Ем Ес Си България " ООД за плащане на транспорта по море на стоката. От получения отговор и представените към него документи е видно, чевсички разходи, свързани с транспорта на процесния контейнер възлизат на 12 701 USD и 1 762 CNY, предплатени в пристанището на товарене.

1. Административният орган е издал решение, с което е извършил корекция в ЕД 6/8 "Описание на стоките" на митническата декларация, като е коригиран броя на електрическите скутери от 150 на 141, отказал е приемане митническата стойност на декларирана стока 1 "Електрически скутери с две колела с ел. мотор за задвижване - 141 броя/141 кашона" по митническа декларация с MRN 21BG002002056532R5/07.09.2021 г., като е определена митническа стойност на тази стока от 41 664, 00 лв. и е доначислил мито от 1298. 61 лв. и ДДС от 4640. 85 лв. В мотивите на това решение се съдържа обосновка на възникнало съмнение за истинността на декларираната митническа стойност поради констатирани различия в съдържанието на търговската фактура от 18.04.2021 г., както и различните сведения за условие на доставка в износната и вносна декларации.

Административен съд - Варна е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при спазване на материалния закон. Според решаващия съд събраните доказателства обосновават възникналите съмнения на административния орган относно достоверността на декларираната от "Атибо " ЕООД договорна стойност на стоката, защото същата се основава само на търговската фактура 202118041/18.04.2021 г. , в която липсва информация относно сроковете за разплащане по сделката. Нито в хода на административното производство, нито в съдебната фаза вносителят не представя търговски договор, кореспонденция, заявка и други документи между контрагентите, които да способстват за събиране на сведение за договорките между продавач и купувач относно цени, срокове на плащане, поемане на разходи за транспорт. Според съда няма данни кога е била сключен договора за търговската продажба, на 18.04.2021 г., продавачът е издал окончателна фактура с вписана цена на стоката 12 000 щатски долара, която цена "Атибо "ЕООД плаща на 20.04.2021 г., т. е. авансово 100 % от продажната цена, като продавачът изпраща стоката със закъснение и в по-малък брой от договорения на 27.06.2021 г., а купувачът получава стоката на 07.09.2021 г.

Основните мотиви на Административен съд Варна се съдържат на л. 4 от решението, където се посочва, че съмненията на митническите органи са потвърждават от различното съдържание на фактура 202118041/18.04.2021 г., която е приложена към нареждането за валутен превод към "ОББ"АД и към вносната митническа декларация. Различните данни в един и същ писмен документ, представен пред различни държавни органи, имат разколебаващо въздействие за вярност на този документ. В представената от банката фактура няма вписана информация за условие на доставката, докато в представена пред митническите органи фактура има вписани данни за условие на доставка CFR VARNA. BULGARIA.

Решаващият съд е акцентирал на представените доказателства от линейния агент " Ем Ес Си България " ООД за плащане на транспорта по море на стоката. В преписа на търговската фактура, представен пред митническата администрация, е декларирано условие на доставката "CFR VARNA BULGARIA", но тази информация противоречи на данните от износната декларация на продавача, в която е вписано различно условие на доставката "FOB ", което означава, че продавачът поема разходите за морски превоз на стоката. Вносителят е представил писмена декларация от износителя, че последният е заплатил транспортните разходи и истинността на тази информация се доказва от представения фрейд манифест от линейния агент "Ем Ес Си България" ООД на контейнерната линия, извършила превоз на стока по море от Китай до България, сочещ за предплатени разходи за транспорт от 12 701 щатски долар и 1762 китайски юана.

Видно от мотивите на първоинстанционния съд, в хипотезата на условие на доставка по "Инкотермс " FOB" транспортите разходи участват в митническата стойност на стоките. Когато условието на доставка е "CFR", разходите за транспорт не се включват в митническата стойност. След като "Атибо " ЕООД твърди съществуването на благоприятен за него юридически факт договорена клауза на доставката по международната търговска продажба "CFR VARNA BULGARIA", следва да разполага с информационни източници за тяхното заплащане с цел получаване на стоката от превозвача по коносамента, но такива не са представени както в фазата на административнот производство, нито в съдебната фаза на процеса.

Според Административен съд Варна е налице невярно деклариране от "Атибо" ЕООД на митническа стойност в MRN 21BG002002056532R5/07.09.2021 г. и съгласно предписанието на чл. 74 от Регламент 952/2013 г. вторичните методи за определяне на митническа стойност се правоприлагат, само когато тази стойност не може да се определи съгласно член 70. В случая митническата стойност може да се определи по методиката на чл. 70, защото към декларираната договорна стойност от 12 000 щатски долара следва да се добавят разходите за транспорт на внасяните стоки по аргумент на чл. 71, ал. 1, б. д" във вр. с чл. 70 от цитирания регламент. Крайният извод на първоинстанционния съд е, че правилно и законосъобразно е коригирана декларираната митническа стойност, като административният орган е добавил към същата разходите за транспорт, което е довело до доначисляване на мито и ДДС в процесния размер.

Решение е валидно, допустимо и правилно.

Първият касационен довод в жалбата е свързан с отказ на първоинстанционния съд да назначи съдебно-счетоводна експертиза. Релевираният довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен. Искането пред административния съд за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е направено с жалбата (л. 3-4 от делото), в която са формулирани три въпроса. Правилно Административен съд Варна в открито съдебно заседание от 14.12.2022 г. (л. 64-65 от делото) е оставил без уважение искането на жалбоподателя, като е приел, че в случая по нито един от трите въпроса не е допустимо назначаването на съдебна експертиза. Третият въпрос (съответствие на платена и подлежаща на плащане цена за декларираните стоки) е изцяло правен и е в правомощията на съда, вторият въпрос (начин на плащане на стоката) се доказва с писмени доказателства, а по първият въпрос съдът правилно е преценил като опит за доказване на отрицателен факт.

Неоснователни са и оплакванията за нарушение на материалния закон. Правилно решаващият съд е достигнал до правния извод, че в хода на административното производство са спазени изискванията на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9.10.2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза за определяне на митническата стойност на стоки, внасяни на територията на ЕС. След задълбочен и всестранен анализ на всички обстоятелства и доказателства по делото, Административен съд Варна обосновано е приел прилагането на чл. 71, § 1 буква д) от Регламент (ЕС) 952/2013 при определяне на митническата стойност на процесните стоки - 141 бр. електрически скутери, изнесени от Китай и с произход Китай, продадени на "Атибо" ЕООД. От фактическа страна е установено, че с писмо рег. 32-301775/23.09.2021 г. е представено допълнително декларация от продавача за платен международен транспорт. В писмото е посочено, че продавачът е платил транспортните разходи от Qingdao, China до Варна, България за стоките по коносамент MEDUQ5264559 и фактура 202118041/18.04.2021 г. поради забавяне на поръчката. Тази декларация показва, че това не е било част от предварителните договорености между страните, тъй като продавачът допълнително ги е заплатил и тези допълнително заплатени транспортни разходи не са били отразени във фактура 202118041/18.04.2021 г. Тук е мястото да се отбележи, че фактурата е издадена на 18.04.2021 г., а видно от коносамент MEDUQ5264559 стоката е натоварена на борда на кораба на 01.07.2021 г.

Правилно първоинстанционният съд е приел по спорния въпрос за наличието или липсата на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, а оттук и изпълнена ли е процедурата по чл. 141 от същия Регламент във връзка с чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на стоката, че основателните съмнения на административния орган се основават на годни доказателствени източници. Изложеното по-горе е породило основателни съмнения относно отразеното във фактурата условие на доставка CFR Varna, Вulgaria и плащане в размер 12 000 USD по предварително договорена цена за стоката, без транспорти разходи. С оглед установеното митническият орган е отправил запитване до линейния агент Ем Ес Си България ООД на контейнерната линия MSC, извършила превоза от Qingdao, China до Варна, България, с искане за предоставяне на информация относно размера на дължимата сума за транспорт на стоката, къде и от кого е заплатена. Видно от получения отговор и представените към него документи, всички разходи, свързани с транспорта на процесния контейнер възлизат на 12 701 USD и 1 762 CNY, предплатени в пристанището на товарене.

Предвид размера на сумите за транспортни разходи няма как същите да са били включени в представената пред митническите органи фактура 202118041/18.04.2021 г., чиято стойност е в размер на 12 000 USD и че разноските за доставка са допълнително заплатени (респ. не са били отразени във фактура 202118041/18.04.2021 г. В конкретния случа, направените разходи за доставката на внесената стока в размер на 12 701 USD и 1 762 CNY следва да се добавят в митническата стойност на същата при изчисляването на дължимите държавни вземания с оглед чл. 71, § 1 буква д) от Регламент (ЕС) 952/2013.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски,

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение