Решение № 446 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10178/2008 г.

Решение № 446 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10178/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Ивелина Недева Недялкова, в качеството й на процесуален представител на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна, срещу решение № 223 от 28.03.2008 г. по адм. д. № 2123 по описа за 2006 г. на Варненския окръжен съд. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - Тодор Костадинов Карапетров не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Варненския окръжен съд е било образувано по жалба на Тодор Костадинов Карапетров срещу решение № 709 от 18.09.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна. Същото е било постановено по повод обжалване по административен ред на писмо изх. № 1900008174 от 2.08.2006 г. на органа по приходите на ТД на НАП-гр. Силистра, като е направена преценка за липса на правен интерес по отношение на лицето, жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено. С писмото от 2.08.2006 г., на основание чл. 7, ал. 2 от Инструкция № 4 от 1.06.2005 г. на НОИ за прилагане на § 19в от ПЗР на ЗЗО лицето е уведомено за причините, поради които не отговаря на условията за освобождаване от задълженията за внасяне на здравноосигурителни вноски за 2003 г. и 2004 г. и е приложена справка за задълженията му за погасяване и справка на месеците без данни за здравно осигуряване. Решаващият съд е обсъдил фактическата страна по спора, като е направил преценка, че жалбата, с която е сезиран е процесуално допустима и основателна. Производството е започнало по повод молба-декларация от лицето от 19.07.2006 г., в резултат на което е изготвено писмото от 2.08.2006 г. на органа по приходите и то засяга негови права и интереси, понеже не отговаря на изискванията на § 19в от ПЗР на ЗЗО за освобождаване от задълженията за внасяне на здравноосигурителни вноски. Следвало е жалбата от по-горестоящия административен орган да бъде разгледана по същество, като директорът на дирекция "ОУИ"-гр. Варна прецени дали правилно и законосъобразно органът по приходите при ТД на НАП-гр. Силистра се е произнесъл по молбата, респ. дали са налице предпоставките по § 19в от ПЗР на ЗЗО по отношение на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗЗО определя задължителното здравно осигуряване като дейност по набирането на средства от задължителни здравноосигурителни вноски, определени със закон, осъществявана от Националната агенция за приходите. На основание чл. 1 от ДОПК възложените на органите по приходите функции по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски се осъществяват в производствата по реда на кодекса. По силата на чл. 144, ал. 1 от ДОПК актовете, издавани от органите по приходите, подлежат на обжалване по реда за обжалване на ревизионния акт. Съгласно чл. 152, ал. 2 от ДОПК жалбите се подават до съответния директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при централното управление на Националната агенция за приходите. Обжалването по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка за обжалването по съдебен ред. Процесното писмо изх. № 1900008174 от 2.08.2006 г. на орган по приходите при ТД на НАП-гр. Силистра, което обективира отказ за освобождаване на лицето от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски е обжалвано по административен ред и с оглед на това подадената жалба до окръжния съд е процесуално допустима. Правилна е преценката на съда, че административният орган се явява задължен да се произнесе по спора, с който е сезиран по съществото му, на основание чл. 156, ал. 1 от ДОПК, като осъществи контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт и съответно върху материалноправните кумулативни предпоставки по § 19в от ПЗР от ЗЗО за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски, а те се отнасят за тези български граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1.01.2000 г. - 31.12.2004 г., но при условие, че не са направили свободен избор на изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с районна здравноосигурителна каса по чл. 4, ал. 1 за съответната календарна година. Не може да бъде споделено касационното възражение, че няма индивидуален административен акт, който да бъде обект на административно и съдебно обжалване, понеже задълженията за здравноосигурителни вноски се определят по основание и размер след осъществена ревизия с ревизионен акт по силата на чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК. В случая в разпоредбата на § 19в от ПЗР на ЗЗО е уредена възможността за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски при определени предпоставки затова, като приложими административнопроизводствени правила с оглед изложеното по-горе се явяват тези, уредени в ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение