Решение № 2778 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5108/2016 г.

Решение № 2778 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5108/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от В. Р. Д. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител - адвокат Димитър Димитров, против решение № 15 от 29.02.2016 г. по адм. дело № 364/2015 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с изх. № 02-200-6500/8235 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., с което е отказано подпомагане по схеми и мерки - СЕПП, СПП и НР1 относно заявени за подпомагане БЗС 39030-219-3-1, БЗС 39030-219-5-1 и БЗС 39030-219-6-1 с обща площ от 19,97 ха, находящи се в землището на [населено място] и са наложени санкции за бъдещ период общо в размер на 3797.66 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Касаторът твърди, че неправилно съдът е приел, че оспореният административен акт е мотивиран, като смята, че от него не могат да се изведат ясни изводи относно обстоятелствата, които са мотивирали органа за издаване на акта. Излага, че съдът се е позовал на приета съдебно - техническа експертиза, от която не става ясно кога е направено заснемането на процесните площи и кое е наложило това заснемане. Сочи, че вещото лице не е посетило на място терените и не е изяснило защо по една от мерките е получена помощ, а в последствие е отказана такава за друга мярка и посочва, че не са установени обстоятелства, които да изключват процесните БЗС от допустимия за подпомагане слой, предвид липсата на извършени теренни проверки. Иска, да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не се явява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че решението е правилно. Излага, че причината за недопустимостта на процесните площи е попадането им извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", утвърден със заповед № РД-46-287 на министъра на земеделието и храните от 6.03.2015 г., влязла в сила по отношение на касатора. Сочи, че Разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност, при което тя не може да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и да приеме заявление за подпомагане през следващата година, ако парцелите на съответното лице не са включени в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Излага, че от заключението на съдебно-техническа експертиза се потвърждават установените с уведомителното писмо факти. Излага, че възраженията, относно липсата на извършена проверка на място са неоснователни, тъй като съобразно чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. Разплащателната агенция е задължена да извършва проверка на място само на 5 % от всички заявления за подпомагане и обстоятелството, че в случая не е била извършена такава проверка, не опорочава процедурата за разглеждане на заявлението. Предлага решението да се остави в сила като правилно и законосъобразно Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 15 от 29.02.2016 г. по адм. дело № 364/2015 г. на Административен съд - Сливен, е отхвърлена жалбата на В. Р. Д. срещу Уведомително писмо на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с изх. № 02-200-6500/8235 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., с което е отказано подпомагане по схеми и мерки - СЕПП, СПП и НР1 относно заявени за подпомагане БЗС 39030-219-3-1, БЗС 39030-219-5-1 и БЗС 39030-219-6-1 с обща площ от 19, 97 ха, находящи се в землището на [населено място] и са наложени санкции за бъдещ период общо в размер на 3797. 66 лв. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно делегирани правомощия по чл. 20а от ЗПЗП, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът е приел, че УП е издадено при съобразяване на Заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. и която заповед жалбоподателят не е оспорил по съдебен ред в частта за процесните парцели, от който извън допустимия слой попадат 6. 84 ха, а 13. 13 ха са включени в допустимия слой. Приел е, че фактическите основания за отказ от финансиране са изложени в отделните колони от таблиците като за всяка колона е посочено пояснение за какво се отнася, а в поясненията към колона 5 са посочени правните и фактически основания, мотивирали акта, като в последната таблица е изчислен и посочен процента на наддекларирана площ, който е 52, 09%, изчислен при съотношение на наддекларирана площ (6. 84 ха) спрямо установената площ (13. 13 ха), при спазване на чл. 58 от Регламент 1122/2009 (чл. 16 от Регламент 65/2011). Съдът е съобразил изслушаното по делото и прието заключение на вещо лице, изцяло потвърждаващо изводите на административния орган по отношение недопустимите за подпомагане площи, като е констатирал, че установените от административния орган наддекларирани площи се припокриват напълно с установяванията на вещото лице по отношение на размера на площите, които не попадат в одобрения слой, извършен въз основа на ново самолетно заснемане от 25.06.2014 г. и 7.07.2014 г. и нова ортофото карта за 2014 г. В СТЕ е съобразено, че след подаване на възражението от жалбоподателя по отношения на допустимия слой е коригирана допустимата площ на БЗС 39030-219-3-1 и почти целия парцел е попаднал в слоя. Съдът е приел, че установяванията са извършени въз основа на административни проверки и проверка на място не е задължителна процедура, а само допълнителна, при необходимост, поради което не е допуснато нарушение от административния орган. По тези съображения е отхвърлил жалбата. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно. Производството пред административния съд е образувано по жалба от В. Р. Д. от [населено място] против отказ от финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г., обективиран в Уведомително писмо на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с изх. № 02-200-6500/8235 от 29.09.2015 г за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., с което е отказано подпомагане по схеми и мерки - СЕПП, СПП и НР1 и са наложени санкции за бъдещ период общо в размер на 3797. 66 лв. Обективно е установено от съда въз основа на събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е заявил за подпомагане по схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по схемата за преразпределително плащане (СПП) и за плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планинските райони (НР1) - БЗС 39030-219-3-1, БЗС 39030-219-5-1 и БЗС 39030-219-6-1 с обща площ от 19, 97 ха, находящи се в землището на [населено място]. Установено е, че специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" ("Площи, допустими за подпомагане") за кампания 2014 г. е одобрен със Заповед № РД 09-807/5.12.2014 г. на МЗХ, по отношение на която В. Р. Д. е подал възражение вх. № Ю-09-2548/22.12.2014 г. до МЗХ срещу така актуализирания специализиран слой, с искане да бъде преразгледан в частта за парцел 39030-219-3-1. Със Заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателният вариант на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. По отношение на възражението на жалбоподателя МЗХ е отговорило с писмо Изх. № 94-1968/27.04.2015 г., че след извършени проверки и процедура по актуализиране на цифровите географски данни за специализирания слой ПДП за заявения парцел 39030-219-3-1 с декларирана площ 13, 15 ха след възражението, извън допустимия слой попадат 0. 03 ха, а 13. 12 ха са включени в допустимия слой. Установено е от съда, че Заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните по отношение на процесния парцел не е била обжалвана от В. Д. и е влязла в сила. Изводът на съда е правилен. При извършените административни проверки, е установено, че част от декларираната площ попада извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", като 13. 13 ха попадат в одобрения слой, а 6. 84 дка попадат извън него. Административният съд обективно е отразил данни посочени в таблична форма като за всяка колона е посочено пояснение за какво се отнася, а в поясненията към колона 5 са посочени правните и фактически основания, мотивирали акта и в която е изчислен и посочен процента на наддекларирана площ, който е 52, 09 %, изчислен при съотношение на наддекларирана площ (6, 84 ха) спрямо установената площ (13, 13 ха). Отразено е също, че в поясненията към колона 7 – санкционирана площ, че съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 (чл. 16 от Регламент 65/2011), при процентно отношение на наддекларираната площ към установената площ над 50 %, санкционираната площ е равна на установената площ, като не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период (3 г.) до сума, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ (наддекларирана площ), поради което в случая наддекларирана площ е 52, 09 % и е повече от 50 %. По делото е изслушана и приета без оспорване съдебно - техническа експертиза (СТЕ), която изцяло е потвърдила фактическите констатации в оспореното уведомително писмо. Вещото лице също така е констатирало, че процентно отношение на недопустимата площ към установената площ за подпомагане съответства на посочената в УП. С оглед на установеното, съдът правилно е приел, че на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., при процент на наддеклариране 52, 09 %, което е над 50 %, съответно е санкционирана и допустимата площ, като не се изплаща субсидия и се налага санкция за бъдещ период (3 г.) до сумата 3797, 66 лв. (разликата между декларираната и установената площ). Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е извършил обективно установяване на фактическите обстоятелства, като въз основа и на допуснатата и приета СТЕ, е установил съществуването на фактическите основания, посочени в уведомителното писмо, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Обосновано съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма, като фактическите основания за постановяване на отказа са изложени в таблици, в които са отразени установените и наддекларирани площи. Фактическите основания относно недопустимите за подпомагане площи са посочени за процесното БЗС в колона 5 от всяка една от таблиците, относими към СЕПП, СПП и НР1, които съдът е обсъдил в мотивите. Също така съдът е преценил съпътстващите документи по административната преписка, които по своя характер са мотиви към оспорения акт (ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ). Правните основания за постановения отказ са посочени в обясненията към колона 5, а именно чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които попадат извън специализирания слой. В тази връзка са неоснователни доводите на касатора за липса на мотиви на акта и необоснованост на решението на съда. Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно компетентността на издателя на процесното уведомително писмо. По този въпрос, съдът е посочил, че е представена заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", с която в т. 5 е делегирал на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" правомощия да издава и подписва уведомителни писма за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214. Въз основа на тези обстоятелства съдът е направил извод, че актът е издаден от компетентен орган, тъй като съгласно чл. 20 и чл. 20а от Закон за подпомагане на земеделските производители и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", в правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" влизат представляване на фонда и ръководене на дейността му при осъществяване на всички негови функции. Изпълнителният директор се е възползвал от възможността, дадена му от чл. 11 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" да делегира част от своите функции на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" посредством цитираната по-горе заповед в която сред делегираните функции изрично е посочено издаването на актове от категорията на процесния. След изменението на чл. 20а от ЗПЗП (ДВ, бр. 12 от 2015 г.), е създадена нова ал. 4, с която изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Неоснователни са и доводите на касатора, че съдът не е съобразил, че не са извършени проверки на място и не е установено неподдържането на площта в добро земеделско състояние. Съдът е обективно е съобразил, че са извършени административни проверки, въз основа на които е дадена достатъчно надеждна информация относно състоянието на заявената площ, защото е извършено разчитане на аерофото заснемане от 25.06.2014 г. и 7.07.2014 г. и площ от 6. 86 ха е останала извън очертаната допустима за подпомагане площ. В тази връзка е и заключението на СТЕ, с която се потвърждава установените с уведомителното писмо факти. Извършените административни проверки са в съответствие чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията и чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства и представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл. 24 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК. Законосъобразен е изводът на съда, че посочените в административния акт правни основания съответстват на фактическите основания, установени от административния орган и се потвърждават от заключението на вещото лице по делото. От заключението на експерта е установен и размерът на наддекларираната площ и причините за недопустимост, поради това, че част от него попада извън допустимия слой "Площи в добро земеделско състояние" окончателно одобрен със Заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните. За тази част от заявените парцели, която е попаднала извън слоя, жалбоподателят не е оспорил заповедта на МЗХ, поради и което в уведомителното писмо тази част законосъобразно е отказана за подпомагане, след като не е включена в слоя. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение