Решение № 14849 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7459/2020 г.

Решение № 14849 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7459/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областен управител на Област Видин срещу решение № 83/1.04.2020 г., постановено по адм. д. № 10/2020 г. по описа на Административен съд-Видин (АС-Видин) в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Решение № 558/8.11.2019 г. по преписка № 195/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, немотивирано и постановено при неизяснена фактическа обстановка Касационният жалбоподател иска да бъде отменена обжалваната част от съдебното решение и вместо това да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отменено решението на Комисията по отношение на него. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията си излага в касационната жалба и писмени бележки. Не претендира заплащане на разноски. Ответната страна Комисията за защита от дискриминация, редовно призована, не е изпратила представител в открито съдебно заседание, но изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Доц. д-р Б. Хюсеинов, редовно призован, не се е явил в открито съдебно заседание и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Комисията за защита на потребителите, редовно призована, не е изпратила представител в открито съдебно заседание и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваната част от решение № 83/1.04.2020 г., постановено по адм. д. № 10/2020 г. по описа на АС-Видин е отхвърлена жалбата на областен управител на Област - Видин против Решение № 558/8.11.2019 г. по преписка № 195/2018 г. на КЗД. Административният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение е действителен административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. С оспореното пред АС-Видни Решение № 558/8.11.2019 г. на КЗД по преписка № 195/2018 г. по описа на КЗД е установено, 1. че при осъществяване на своята дейност Комисията за защита на потребителите е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на Регионалната дирекция на Комисията за защита на потребителите, находяща се в гр. Видин, пл. "Бдинци" № 3, ет. 1, което представлява дискриминация по признак "увреждане" и представлява нарушение на закона; наложил е имуществена санкция на Комисията за защита на потребителите в размер на 250 лева и на основание чл. 47, т. 4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) е предписал в тримесечен срок от постановяване на решението да предприеме необходимите действия за изграждането на достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен, самостоятелен и независим достъп на лица, включително с ограничена подвижност до и в тази сграда; 2. че областният управител на Област Видин поддържа и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на Регионалната дирекция на Комисията за защита на потребителите, находяща се в гр. Видин, пл. "Бдинци" № 3, ет. 1, което представлява дискриминация по признак "увреждане" и представлява нарушение на закона; наложил е глоба на областния управител на Област Видин в размер на 250 лева и на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. е предписал в тримесечен срок от постановяване на решението, да предприеме необходимите действия за изграждането на достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен, самостоятелен и независим достъп на лица, включително с ограничена подвижност до и в тази сграда. Това решение на КЗД е обжалвано от Комисията за защита на потребителите и от областният управител на Област Видин като и двете жалби са отхвърлени, но касационна жалба е подадена само от областният управител на Област Видин, поради което касационният контрол е органичен само до тази част от съдебното решение, с която е отхвърлена неговата жалба, а решението на АС-Видин в останалата част е влязло в сила. Обосновано административният съд е приел, че това решение на КЗД е издадено от компетентен орган при правилно установена фактическа обстановка, без да са допуснати процесуални нарушения и в съответствие с материален закон. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че съдебното решение е немотивирано и постановено при неизяснена фактическа обстановка. В съответствие със събраните по делото доказателства решаващият съд е приел за установено, че въз основа на Акт № 3141/5.06.2014 г. за частна държавна собственост на областния управител на област Видин е предоставено безвъзмездно право на управление върху два обекта, находящи се в същата сграда, а именно с № 10971.502.197. 5. 6 и № 10971.502.197. 5. 3, поради което независимо, че за част от обектите в сградата е предоставено ползване на Комисията за защита на потребителите, не е възможно той да бъде освободен от отговорността за управлението на общите части на сградата като техен ползвател. Твърденията в касационната жалба, че Областната администрация на Област Видин осъществява своята дейност в друга сграда на друг административен адрес не променя фактическият извод на АС-Видин, че част от сградата на пл. "Бдинци" № 3 е предоставена за безвъзмездно ползване и на областния управител. Изрично следва да бъдат споделени и другите съображения на АС-Видин за наличие на основание за ангажиране на отговорността на областния управител като представител на Държавата по отношение имотите държавна собственост съобразно тяхното местонахождението и възложените му по Закона за държавната собственост функции по отношение на тях. Напълно съответстващи с целта на ЗЗДискр. са мотивите на АС-Видин, според които областният управител е бил длъжен по отношение на сградата, държавна собственост, в която се предоставят множество публични услуги от различни публични институции (включително и областната администрация), да организира осигуряване на достъпна архитектурна среда, въпреки твърденията в касационната жалба, че част от сградата е отписана от неговия баланс и управлението й е възложено на друго ведомство. Неоснователно е оплакването в касационната жалба относно правното значение на § 6 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ, отм.) към настоящия спор. Действително цитираната разпоредба е отменена към датата на решението на КЗД, но в случая решаващият съд е съобразил този факт и се е позовал на чл. 9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания и § 1, т. 2 от Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. Допълнително следва да бъде посочена и разпоредбата на чл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на територията, въвеждаща изискването за достъпност и безопасност на строежите. Приложимата правна уредба съдържа норми и по отношение поддържането на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда, поради което не е възможно да се обоснове извод, че не е приложима към сградата на пл. "Бдинци" № 3, която е предназначена за обществено ползване. По смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а "достъпна среда", съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Състоянието на сградата към датата на проверката е отразено в неоспорен констативен протокол на КЗД, поради което Комисията и АС-Видин обосновано са приели, че към датата на проверката архитектурната среда на сградата на пл. "Бдинци" № 3, затруднява достъпа на лица с увреждания. Липсата на конкретизация относно вида на уврежданията не променя този извод и оплакванията в касационната жалба и в това отношение са неоснователни. Настоящият съдебен състав изцяло споделя всички останали мотиви на първоинстанционното съдебно решение при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. При правилно установена фактическа обстановка АС-Видин е обосновал законосъобразни правни изводи. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано и постановено при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, има право на разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение