Решение № 3145 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15296/2009 г.

Решение № 3145 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15296/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 250 от Закон за Министерството на вътрешните работи и е образувано по жалбата на Милко Димитров Димитров от гр. Ловеч против заповед № К-7479 от 18.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и съгласно заявление № 18473 от 18.09.2009 г. поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по искане на жалбоподателя, е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР от длъжността директор на Областна дирекция на МВР - Ловеч II степен, категория "Б". Заявява, че е подал заявлението по искане на министъра на вътрешните работи, от проявена лоялност към изпълняваната с държавна служба и за да не създава затруднение за създаването на новия екип на министъра на вътрешните работи, както и да бъде освободен, само в случай на незадоволителни резултати от проверената работа. Впоследствие разбрал, че така е постъпено с всички директори на областни дирекции. Желае отмяна на заповедта, възстановяване на заеманата длъжност. Ответникът - министър на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат на оспорения индивидуален административен акт, с пряк и личен интерес от обжалване, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната заповед министърът на вътрешните работи е уважил направеното заявление № 18473 от 18.09.2009 г. за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР, инициирано от жалбоподателя, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В преписката се съдържа справка за осигурителния стаж на служителя, който е 26 години, 11 месеца и 24 дни, от които 20 години, 01 месец и 16 дни е положен в системата на МВР. Стажът, посочен в представената по делото справка, неоспорена като официален удостоверителен документ, отговаря на изискванията на чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, за придобиване на право на пенсия от държавен служител в МВР. Правото на пенсия на държавните служители в ЗМВР възниква независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените в нормата закони, а в случая по ЗМВР. След като правото на пенсия е възникнало в патримониума на служителя и същото е надлежно удостоверено с доказателства за осигурителния стаж, независимо от възрастта, искането за прекратяване на служебното правоотношение на това основание е надлежно обективирано в подаденото заявление, органът по назначаването е издал съответстваща за материалния закон заповед за прекратяване на служебното правоотношение, същият е приложил точно материалния закон. Наведените в жалбата оплаквания относно обстоятелствата, при които е подадено заявлението за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание, не могат да обосноват изводи за опорочаване волята на служителя, както по отношение на целения правен резултат - прекратяване на служебното правоотношение, така и относно фактическото и правното основание за това. Не е налице твърдение за външно въздействие, което да рефлектира върху волята на служителя. Същият сочи, че заявлението му за прекратяване е продиктувано от чувството на лоялност към държавната служба. Не се сочат никакви доводи, в подкрепа на твърдението в жалбата, че е бил принуден било от органа по назначаването - министър на вътрешните работи, било от трети лица, за подаде заявлението. за прекратяване на служебното му правоотношение - липсва каквото и да било твърдение за упражнено спрямо него насилие - физическо, психическо, заплаха, измама, крайна нужда или грешка в предмета. Заповедта е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените с чл. 246 от ЗМВР правомощия, в изискуемата форма и съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 269 от ППЗМВР. Спазени са административнопроизводствените правила по издаване на заповедта. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли. Водим от изложеното, съдът