Решение № 13264 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6450/2011 г.

Решение № 13264 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6450/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на Митница Столична и Директора на Агенция "Митници", срещу решение № 1372/23.03.2011 г. по адм. дело № 7540/2010 г. на Административен съд - София град, I отделение, 5 състав, с което е отменено решение за прихващане/възстановяване на акциз № 67/33 от 7.07.2010 г. на началника на Митница Столична, в частта му, с която е отказано възстановяване на акциз на "Аурубис България" АД в размер на 123 894,92 лв., потвърдено с Решение № 825/13.09.2010 г. на Директора на Агенция "Митници". Касаторите поддържат в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, искат отмяната му, отхвърляне на жалбата на дружеството срещу решението на митническия орган и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Аурубис България" АД, гр. Пирдоп, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че решението на митническия орган е незаконосъобразно, тъй като са били налице основанията на чл. 24а, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ за възстановяване на претендирания от дружеството акциз в размер на 123 894,92 лв. за 2009 г. за консумирана електрическа енергия. Съдът подробно е мотивирал извода си със заключението на приетата по делото, неоспорена от страните и кредитирана от съда съдебно - техническа експертиза /СТЕ/, според която спорната консумирана електрическа енергия е изразходвана изцяло за металургични и електролитни процеси. Решението е правилно. Видно от заключението на СТЕ дейностите по очистване и обезвреждане на технологичните газове до получаване на сярна киселина са неразделна част и задължителен елемент от пирометалургичното производство на анодна мед, осъществявано в завода на дружеството. Пакетирането на шлам от елекролизното производство е неразделна част от елекролизното рафиниране на анодна мед в предприятието. По делото липсват каквито и да е било доказателства в подкрепа на твърдението на касатора, че се касае за самостоятелни производства. Предвид събраните по делото доказателства, правилен е изводът на съда, че са налице основанията по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, тъй като в цитирания законов текст е посочено, че се възстановява платеният акциз за електрическа енергия на лицата - потребители на електрическа енергия, използвана за химическа редукция или в електролитни, металургични или минералогични процеси. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касаторите не се следват разноски по делото. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в доказания размер - 972,05 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение