Решение № 12089 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5317/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез процесуалния му представител юрк. Занева, срещу решение 2702/20.04.2023 г., постановено по административно дело 5153/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова Заповед РА-50-247 от 14.03.2022г., с която е отказано внесеното от В. Стойков предложение за изменение на ПУП - ПР за създаване на нова задънена улица от о.т. 556 до 557 и създаване на достъп до У ПИ XV-9504, кв. 212, м. Овча купел. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи, възприети от съда относно незаконосъобразност на оспорения акт. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против заповедта на главния архитект, тъй като била постановена при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Ответната страна В. Стойков, чрез процесуалния си представител от адв. Палева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови оспореното решение, административният съд се е произнесъл по жалба на В. Стойков от град София срещу Заповед РА-50-247 от 14.03.2022г. на Главния архитект на Столична община, с която е отказано внесеното от него предложение за изменение на ПУП - ПР за създаване на нова задънена улица от о.т. 556 до 557 и създаване на достъп до У ПИ XV-9504, кв. 212, м. Овча купел. За да отмени заповедта, съдът е приел, че доколкото се установява от приетата по делото експертиза, че вътрешнорегулационната граница между цитираните УПИ не е предмет на разработката. Посочено е, че съгласно §8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ в относимата редакция ДВ, бр. 1/2001г. , След изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и, 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Това е основание за изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този закон. Общинската администрация служебно изменя дворищнорегулационните планове по писмено искане на заинтересуваните собственици, като поставя в съответствие новите вътрешни регулационни линии по съществуващите граници на поземлените имоти. Изменението на нормата, което изисква подаване на заявление, по което да се издаде административен акт от кмета на общината по ал,4, е в сила от 2007г., ДВ, бр. 61. Следователно, към момента на провеждане на процедурата в настоящия казус през 2005г. с решение на РЕСУТ при район Овча купел СО, редовно е проведено процедираното изменение, респ. вътрешно-регулационната граница е поставена надлежно / служебно от общинската администрация, според текста на законен/ в съответствие с предходно действащия план от 1995г. - Заповед РА-50-757а/25.07.1995г. Горното съдът е изложил, с оглед установеното, че тази вътрешно-регулационна граница не е обхваната от процесното изменение на ПУП-ИПР. На следващо място съдът е счел, че, следва да бъде съобразено, че оспореният отказ се явява незаконосъобразен и предвид установеното, че проектът е процедиран в съответствие именно с предписанията, зададени със Заповед РА-50-206/07.04.2021 г. Изложени са мотиви, че органът следва да съобрази действащите планове по отношение на имотите така, както са описани в мотивите на решението и да отчете последиците на това, че Заповед РД-09-72/24.04.2008 г. на кмета на район Овча купел - Столична община е отменена. Посочено е още, че последно утвърденото изменение със Заповед РОК16-РА-50-29 от 14.06.2016г. на Главния архитект на СО, в обхвата на която е единствено урегулирането на два имота по кадастрални граници, но е разработен върху база, съобразяваща уличната регулация по заповед РД-09-37/14.02.2000г. на Кмета на район Овча купел СО. Предписването на различна база за изработване на проект за исканото изменение противоречи и на принципа на последователност и предвидимост в действията на администрацията, закрепени в АПК. Така постановеното решение е правилно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Въз основа на приетите по делото доказателства - относимата административна преписка и изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал в хронология развилото се административно производство, приключило с издаване на оспорената заповед. Правилен е възприетия от съда извод, за това, че съгласно §8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ в относимата редакция ДВ, бр. 1/2001г. , след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и, 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Това е основание за изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този закон. Общинската администрация служебно изменя дворищнорегулационните планове по писмено искане на заинтересуваните собственици, като поставя в съответствие новите вътрешни регулационни линии по съществуващите граници на поземлените имоти. Изменението на нормата, което изисква подаване на заявление, по което да се издаде административен акт от кмета на общината по ал,4, е в сила от 2007г., ДВ, бр. 61. Следователно, към момента на провеждане на процедурата в настоящия казус през 2005г. с решение на РЕСУТ при район Овча купел СО, редовно е проведено процедираното изменение, респ. вътрешно-регулационната граница е поставена надлежно / служебно от общинската администрация, според текста на законен/ в съответствие с предходно действащия план от 1995г. - Заповед РА-50-757а/25.07.1995г. Обосновано е прието от съда, че оспореният отказ се явява незаконосъобразен и предвид установеното, че проектът е процедиран в съответствие именно с предписанията, зададени със Заповед РА50-206/07.04.2021 г. Единствената фактическа неточност, допусната в същата и пренесена в мотивите на оспорения в настоящото производство акт, е съобразяването с изменението на ПУП в частта относно предвиденото застрояване и регулация със Заповед РД-09-72/24.04.2008 г. на кмета на район Овча купел - Столична община, с която се одобрява подробен устройствен план - изменение на план за регулация (ПУП - ИПР) на УПИ XIII 192 и XV 192от кв. 212 - м. Овча купел; изменение на план за застрояване (ИПЗ) за УПИ XIII192 и XV 192от кв. 212 - м. Овча купел, Столична община, тъй като същата е отменена с влязло в сила Решение 207 от 16.01.2016г. по АД 6399/2015г. по описа на АССГ. В този смисъл, правилно съдът е възприел установеното от вещото лице в приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че действащите планове са този, одобрен със Заповед РОК16-РА50-29/2016г. на Главен архитект на район Овча купел, касаещ регулацията в границите на имотите, находящи се в кв. 212, м. Овча купел. Обоснован е изводът на съда, че предвиденият с изменението достъп до улица попада изцяло в уширението на [улица], предвидена с плана, одобрен със Заповед РД-09-37/2000г., както и вече обсъденото в решение по АД 1793/2019г. на АССГ, влязло в сила на 30.06.2020г., че УПИ XV-9504, кв. 212 няма излаз на улица, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 14, ал.З, т.1 и ал. 4 от ЗУТ, което е съобразено от органа и при издаването на заповедта от 2021г. за разрешаване на проектирането. Ето защо, правилно е посочено от съда, че органът следва да съобрази действащите планове по отношение на имотите така, както са описани в мотивите на решението и да отчете последиците на това, че Заповед РД-09-72/24.04.2008 г. на кмета на район Овча купел - Столична община е отменена. Следва да се отчете още, че последно утвърденото изменение със Заповед РОК16-РА-50-29 от 14.06.2016г. на Главния архитект на СО, в обхвата на която е единствено урегулирането на два имота по кадастрални граници, но е разработен върху база, съобразяваща уличната регулация по заповед РД-09-37/14.02.2000г. на Кмета на район Овча купел СО. Предписването на различна база за изработване на проект за исканото изменение противоречи и на принципа на последователност и предвидимост в действията на администрацията, закрепени в АПК. Поради всичко изложено съставът на Върховния административен съд намира, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд София - град. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, Столична община - юридическото лице, в чийто състав е органът, подал неоснователната касационна жалба, следва да заплати на ответника В. Стойков сумата 1250.00 лв., представляваща възнаграждение за адвокат в касационното производство. Възражението, съдържащо се в касационната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като е минималното за дела с такъв характер, предвидено в Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,