Решение № 12298 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3061/2010 г.

Решение № 12298 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3061/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Моника Кирилова Тошева от гр. София против решение от 24.11.2009 г. постановено по адм. д. № 1738/2005 г. по описа на СГС. Поддържат се доводи за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не са обсъдени всички направени доводи, грубо е погазен чл. 2 от закона, като са погазени човешките и права като задържано лице. Излагат се подробни доводи свързани със съществото на спора предмет на производството. Ответните страни не се представляват и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалбата на Моника Кирилова Тошева против заповед за задължение № 126/14.02.2005 г. за задържане за срок до 24 часа на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. За да отхвърли жалбата срещу заповедта с решение от 14.11.2009 г. по адм. д. № 1738/2005 г. по описа на СГС, първоинстанционният съд се е мотивирал с липсата на нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила при издаване на оспорения административен акт. Съдът е приел, че той отговаря на изискванията на чл. 54 от ППЗМВР от 1998 г. (отм). Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съдът е изложил подробни мотиви и е обсъдил всички доводи на страните, като е постановил обосновани изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд правилно е приел, че атакувания акт - заповед от 14.02.2005 г. за задържане по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.), издадена от полицейски служител при 03 РУ-СДВР, е законосъобразен. Административният акт е бил издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалноправните разпоредби. Повод за издаване на този акт е сигнал срещу лицето, с оглед извършени от него хулигански действия и образуване на наказателно производство, по което то впоследствие е било осъдено. Административният орган е действал в условия на неотложност, предвид оказаната съпротива на служители на МВР и техните задължения по опазване на обществения ред. При издаване на акта са били спазени и административнопроизводствените правила - оспорващата страна е била уведомена, че спрямо нея се предприема предварително задържане, запозната е с правото си на адвокатска защита и възможността да се обади на свой роднина или познат, както и да се подложи на медицински преглед. Задържането под стража на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето, за което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде реализирана наказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че лицето е извършило престъпление, които в конкретния случай са били налице. Възраженията, които се правят в касационната инстанция по същество са доводи свързани със съществото на спора и които са правени и в първата инстанция. Както се посочи те са обсъдени, изложени са подробни мотиви и затова решението не е необосновано, така както се твърди. Ето защо, следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение