Решение № 3344 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10549/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Р. М., понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора в [населено място], чрез адв.Харизанов срещу решение 8075 от 24.09.2024 г., постановено по адм. дело 2892/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлен изцяло предявеният от касатора против Областна дирекция на МВР - [населено място] иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на стойност 6 000 лв. за причинени му неимуществени вреди от твърдени незаконосъобразни действия от служители от Второ районно управление - Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и Върховния административен съд да уважи изцяло предявения иск. Ответната страна, Областна дирекция на МВР [населено място], редовно призована, не изпраща представител. В депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за предявена от надлежна страна, за която подлежащото на касационно оспорване съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил изцяло предявения от М. Р. М. против Областна дирекция (ОД) на МВР- Пловдив иск на стойност 6000 лв. за причинени му неимуществени вреди, резултат на твърдяно грубо и арогантно поведение от страна на служители на Второ РУ [населено място], отправени към ищеца обиди, както и посягане за упражняване на физическо насилие при задържането му на дата 12.12.2021 г. Отказано му било осигуряване на служебен защитник. По делото не се оспорва от ответника, че на 12.12.2021г. в [населено място] в 21:30 часа със заповед рег. 435зз-312/12.12.2021г. издадена от младши експерт при сектор КП на 02 РУ МВР Пловдив на основание чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 НК във вр. с проверка по ЗМ 736/2021г. по описа на 02 РУ на МВР, която касае осъществена кражба на 12.12.2021г. в района на Централна ЖП Гара е заповядано задържането на ищеца М. за временно задържане на Второ РУ на МВР Пловдив като от приобщеното ДП 736/2021г. по описа на 02 РУ на МВР Пловдив е установено, че е било образувано досъдебно производство, а ищецът е бил привлечен като обвиняем. В последствие наложените мерки за процесуална принуда са отменени, а досъдебното производство е прекратено. Административният съд е отбелязал като основен въпрос по делото, дали при задържането на ищеца на 12.12.2021г. около 9:30 часа спрямо него е било упражнено полицейско насилие, което да се е изразило в грубо и арогантно държане на полицейските служители, обискирали ищеца, имало ли посягане ищецът да бъде ударен, бил ли е наричан с обидни думи и изрази, бил ли му е осигурен служебен защитник в случай че такъв е бил поискан. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Съдът е приел, че от приложените по делото доказателства не може да се направи извод, че твърденията на ищеца са доказани по несъмнен начин. След подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, административният съд е отхвърлил изцяло предявения като неоснователен и недоказан. Съдебното решение е правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила, при пълно и цялостно изясняване на относимите факти, при съобразяване с приетите по делото доказателства, в съответствие с материалноправните разпоредби и обосновано. Правилно съдът е заключил, че не се установява наличието на твърдените незаконосъобразни действия от страна на служителите на ОД на МВР Пловдив /Второ РПУ Пловдив/, изразяващи се в грубо и арогантно държане на полицейските служители, обискирали ищеца, имало ли посягане ищецът да бъде ударен, бил ли е наричан с обидни думи и изрази, бил ли му е осигурен служебен защитник в случай че такъв е бил поискан. Видно от събраните по делото доказателства, Д. е бил задържан с нарочна заповед на основание чл. 71, ал.1, т.1 ЗМВР за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК във връзка с проверка по ЗМ 736 от 2021 г. по описа на Второ РПУ. От свидетелските показания на свидетелите на ответната страна се установи, че ищецът е лице познато от криминалния контингент, а от електронна справка за съдимост става ясно, че М. е осъждан многократно. Свидетелите твърдят, че спрямо ищеца не е упражнено физическо или психическо насилие при задържането му на 12.12.2021 г. Съдът е уважил всички,направени от ищеца доказателствени искания и е допуснал до разпит поискания от него един свидетел. След подробен анализ на показания му- поотделно и във взаимовръзка с останалите събрани доказателства- съдът е констатирал, че те не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите нелогични, объркани, взаимно противоречиви и касаят предположения. Настоящата инстанция също намира, че същите не са годни да установят твърдените от ищеца незаконосъобразни действия. По отношение на възраженията наведени в касационната жалба, че тези свидетелски показания във връзка със същите обстоятелства са третирани от гражданския съд по друг начин, настоящата инстанция, като се запозна с приложеното по делото решение 753 от 20.02.2024 г. на Районен съд Пловдив, констатира, че гражданският съд е установил, че същите не следва да се обсъждат, тъй като не са относими по отношение на разглеждания в това производство иск срещу Прокуратурата на Република България. В цитираното решение изобщо не се прави оценка на свидетелските показания на св. Т.. Във връзка с твърденията, че съдът не е обсъдил справка от Дирекция Жандармерия, зонално жандармерийско управление Пловдив вх. 10839/20.06.2024г. от която се установява, че при извършване на проверка в дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на ЗЖУ Пловдив за 12.12.2021г. не се констатира получен сигнал свързан с ищеца М., както и не се констатира, ищецът да е бил проверяван на 12.12.2021г. от служители на ЗЖУ Пловдив, настоящата инстанция не намира противоречие в свидетелските показания дадени от тримата служители на Второ РПУ Пловдив, доколкото те свидетелстват, че документите по задържането на М. са оформени от самите тях, а не от жандармерията. Ищецът не обжалвал заповедта за задържане. По делото няма данни да е подавал и жалба срещу органи на ответника за физическо или психическо насилие, нито е приложено медицинско свидетелство, което да констатира някакви физически или психически травми. Отговорността за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се презюмира от закона, поради което в тежест на жалбоподателя е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажирането й - отменен като незаконосъобразен по съответния ред незаконосъобразен акт, действие или бездействие при и по повод извършване на административна дейност, реално настъпила вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая жалбоподателят по делото не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на всички, кумулативно изискуеми елементи от състава на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и правилно е отхвърлил изцяло предявения иск като неоснователен. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно,допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, Трето отделение,