Решение № 5103 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 126/2013 г.

Решение № 5103 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 126/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Александър Костадинов Буюклийски, Верка Костадинова Буюклийска и Жана Костадинова Буюклийска - всичките от гр. Банкя, чрез процесуалния им представител - адв. Спасов, срещу решение № 5833 от 2.11.2012 г., постановено по адм. дело № 5542 от 2012 г. от Административния съд - София-град. В жалбата се твърди за неправилност на решението и се иска да бъдат събирани допълнителни доказателства по делото. Ответникът - областният управител на област София, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт А. Кюртева, прави искане да бъде оставено обжалваното решение в сила като законосъобразно. Претендират се разноски по настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни, за които решението е неблагоприятно, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е била оспорената от Александър Буюклийски заповед № РЛ-139 от 16.05.2012 г. на областния управител на област с административен център София, с която на осн. чл. 5, ал. 4 вр. чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) е било отказано да бъде уважено искане вх. № 91РЕ/77 от 29.03.2006 г. на касаторите като наследници на Милка Петрова Дойчинова за еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че по делото не е било доказано твърдението на жалбоподателите за наличие на политическа репресия спрямо наследодателя им. Развити са съображения, че липсват доказателства, че семейството е било изселвано по политически причини. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи за липсата на основания по чл. 1 ЗПГРРЛ за еднократно обезщетяване на наследниците на репресирани лица. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1 и 2 ЗПГРРЛ. Лицата, за които по силата на чл. 1 от ЗПГРРЛ е обявена политическа и гражданска реабилитация, имащи право на еднократно обезщетение по чл. 2, т. 1 от с. з., следва да установят правото на обезщетение, т. е. елементите от фактическия състав на правото, с писмени доказателства - чл. 4, ал. 2 от закона. От представените по делото доказателства е установено по безспорен начин, че бащата на молителите е бил изселен за периода 19.04.1961-13.02.1963 г. по криминални причини в с. Благоево, Разградски окръг. Установено е по безспорен начин, че и наследодателката на молителите е била изселена с административен акт по криминални причини - в този смисъл служебна бележка № 13863 от 19.05.1993 г. на МВР - дирекция "Информация и архив". При тази фактическа обстановка явно не е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 1 ЗПГРРЛ. Като е приел данните по делото по този начин и е отхвърлил жалбата, Административният съд - София-град, е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на делото на Областната управа на област София следва да се присъдят 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,