Решение № 12203 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6422/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "ОГЛ-Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМБХ - Германия, чрез адв. Горанов, срещу решение 2322 от 09.04.2024 г. постановено адм. д. 3261/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на "Огл-Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМб Х - Германия срещу решение РТД 3000-533 /15.03.2022 г. /32-85502, издадено от директора на ТД Митница - Пловдив. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат доводи, че решението е постановено в разрез с разясненията, дадени в т. 3 от диспозитива на решение по преюдициално дело С-770/21 г. от 21.09.2023 г. СЕС. Твърди, че в конкретния случай са налице доказателство за декларираната договорна стойност. Представя за сведение на съда 4 броя решения на ТД Митница Пловдив по идентични случаи, касаещи същите страни и същите стоки за периода месец април 2021 г. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново, с което решение РТД 3000-533 от 15.03.2022 г. /32-85502, издадено от директора на ТД Митница - Пловдив бъде отменено. Претендира се присъждане на разноски съобразно представен списък. Касационната жалба се поддържа с писмено становище и бележки. Ответникът - директор на Териториална дирекция Митница Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба в писмени бележки представени след открито съдебно заседание от 04.11.2024 г. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за нейната допустимост и неоснователност. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е решение РТД 3000-533/15.03.2022 г. /32-85502, издадено от директора на ТД Митница - Пловдив, при Агенция "Митници", с което за стока 3 от МД MRN 21BG003010026688R4 - пресни тиквички е установено митническо задължение поради неизпълнение на условието по чл. 75,§ 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 и е усвоено предоставеното обезпечение за стоката в размер на 915,26 лв. По делото е установено, че с MRN 21BG003010026688R4 от 30.04.2021 г. дружеството е декларирало под режим допускане на свободно обращение с цел крайно потребление пресни зеленчуци, с произход Република Турция, от които стока 1 - пресни домати тип кръгъл (Ремве) и стока 3 - пресни тиквички. За стока 3 - пресни тиквички, с произход Република Турция, с код по КН 0709931000, с нето тегло 4 200 кг., е декларирана митническа стойност в размер на 6 801 лв. преизчислена на 82,80 евро/100 кг. Поради установеното надвишаване на стандартната вносна стойност определена от ЕК за дата 30.04.2021 г. с повече от 8% (51,1 евро/100 кг) на основание 75, § 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 е учредено обезпечение в размер на 915,26 лв. "Огл-Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" Гмб Х, Германия е уведомено от митническите органи, че на основание чл. 75, § 5, алинея 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията, в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от 4 месеца от регистриране на митническата декларация от 30.04.2021 г. е необходимо да представи доказателства, че стока 3 (пресни тиквички) са реализирани на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. На 27.05.2021 г. са представени доказателства за установяване на цената, на която са реализирани процесиите стоки. От митническите органи е установено, че за стока 3 - пресни тиквички представените доказателства - фактури за последваща продажба сочат, че са продадени на цена от 97 /100 кг, която е по-ниска от цената на придобиване на тази стока (с декларирани разходи в митническата декларация от 30.04.2021 г.), изчисление на 110,27 /100 кг. Следователно не е представено удовлетворяващо доказателство за условията от освобождаване, поради което е определено, че внесеният за стока 3 депозит в размер на 915,26 лв. следва да бъде задържан за заплащане на вносни мита на основание чл. 75, параграф 5, ал. 3 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Изпратено е уведомление в съответствие с чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. с писмо рег. 32-351481 от 05.11.2011 г. за предстоящо постановяване на неблагоприятно решение за вноса на тиквички по МД с MRN 21BG003010026688R4 от 30.04.2021 г., в резултат на което за дружеството ще възникване на митническо задължение, поради неизпълнение на условието по чл. 75, § 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, и предоставеното обезпечение в размер ще бъде усвоено. В определения срок дружеството не е депозирало възражения. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен митнически орган, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След обсъждане на представените от жалбоподателя в хода на административното производство доказателства и приетата без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), административният съд е приел, че представените от дружеството документи, установяват, че вносителят не е успял да докаже достоверността на декларираната от него митническа стойност, върху която ще се начислят митата. Съдът е обсъдил решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС) и е приел, че макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в случая вносителят трябва да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Митническия кодекс на Съюза, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени (т. 83). Съдът е посочил, че вносителят не е представил писмен договор, сключен между него и износителя или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който да може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида. Направен е извод, че липсват каквито и да е други документи, подписани от износителя, които да потвърждават цената на която е закупена стоката. За неоснователно е прието оплакването на дружеството, че в случая не е налице превишение от над 50%, за да се породи съмнения за достоверността на декларираната стойност. В тази насока съдът е приел, че посочените в т. 90 и т. 91 хипотези са различни и това не може да изключи мотивите по т. 3 от решението. Прието е, че спорният административен акт е законосъобразен, тъй като вносителят не е представил удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката, като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция, съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Решението е правилно. По делото не е формиран спор по фактите. Спорът е относно това предоставено ли е от жалбоподателя удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Правната уредба на вносът на плодове и зеленчуци се подчинява на специални митнически правила, доколкото член 1, параграф 1, втора алинея от Митническия кодекс на Съюза предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент 1308/2013 предвижда механизъм, наречен "входна цена", който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Делегиран регламент 2017/891, който е приет на основание член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013, съдържа, първо, член 74, по силата на който за целите на изчисляването на тази фиксирана стойност при внос, държавите членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени. Член 75 от Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно член 75, параграф 2 от посочения делегиран регламент, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция се равнява на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. От друга страна, съгласно член 75, параграф 5, първа алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, параграф 2, буква в) от този кодекс. Съгласно член 75, параграф 5, втора и трета алинея от Делегиран регламент 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В случая не е спорно, че вносителят "ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГмбХ е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно ясния текст на член 75, параграф 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза. По спорния по делото въпрос относно доказателствата, които трябва да се представят от вносителя е постановено решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз. Това решение е по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция. По силата на чл. 633 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК, решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. По разясненията от т. 81 и т. 82 от решението на Съда по дело С-770/21, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Правилно е прието от първоинстанционният съд, че макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят трябва да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от МКС, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени (т. 83). На първо място, в съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/. В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида /т. 85/. Съгласно т. 3 от диспозитива на решението по дело С-770/21, член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. В случая не са спорни фактите, че декларираната договорна стойност на партида внесени стоки е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюза, както и, че вносителят е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност. Същественото е, както е приел и първоинстанционният съд, че не е представен писмен договор, сключен между вносителя и износителя, нито друго доказателство, позволяващо да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е придобита внесената партида. Категорично като такова не може да бъде приета единствено и само търговската фактура, нито доказателствата за плащане на цената по фактурата по вноса. Не са налице изходящи от износителя документи, вкл. разменена кореспонденция и други доказателства, отразяващи водени търговски преговори, от които да се установят посочените относими към казуса факти. Предвид трайните търговски отношения между износителя и касатора изцяло във властта на вносителя е снабдяването с такива доказателства, ако такива съществуват. Касаторът поддържа, че при едни и същи условия на внос за част от стоките се постановява освобождаване на депозита, а за други не. В конкретния случай освобождаването на депозита за стока 1 от МД с MRN 21BG003010026688R4 от 30.04.2021 г - пресни домати е обосновано. Административният орган е посочил, че възникналите съмнения са отпаднали и са възприети доказателствата за платената от дружеството цена. С други думи, в административния акт са посочени основания, които обосновават изводите по отношение на стока 1 -пресни домати депозита да бъде освободен, а за стока 3- пресни тиквички да се определи нова стойност. Не е налице постановяване на различен резултат при представяне на едни и същи доказателства, тъй като административният орган е анализирал тези доказателства и е посочил защо за всяка от внесените стоки ги възприема или не. Практиката на СЕС цитирана в касационната жалба не определя критерии относно това как да бъде определен съществения дисбаланс, преценката за това е на националния съд. Посоченото превишение на цената с 50%, е само част от предпоставките въз основа на които съдът следва да извърши своята преценка. Такава преценка е извършена от решаващият състав на АССГ, като са изложени мотиви, които се споделят. На настоящият състав е известна цитираната в касационната жалба практика на ВАС по адм. д. 1948/2022 г., 1151/2022 г., 2586/2023 г., 10583/2021 г., 11038/2021, 2421/23, 7004/2022 г. и 3874/2022 г., 9654/2022, 5473/2022 , която е формирана при идентични правни спорове между същите страни, но приложените доказателства по всеки осъществен внос следва да се разглеждат във връзка с постановеното решение на административния орган и доколко те обосновават разпоредените задължения. В конкретния случай административния акт е обоснован, постановен е при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу него. Разноски : Съобразно изхода на спора на ответника по касация се следват разноски, но предвид липсата на навременна претенция такива не се присъждат. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение