Решение № 12741 от 14.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7668/2021 г.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Родопи, чрез адв. Недева като процесуален представител, срещу Решение 869/26.04.2021 г., постановено по адм. дело 2468/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив. Решението се счита неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната му. Претендират се разноски. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът - Д. Вършилов, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Вършилов, срещу заповед 604/08.07.2019 г. на Кмета на Община Родопи, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: Постройка на допълващо застрояване - беседка, намираща се в ПИ с идентификатор 66651.108.15, местност Корията по КККР на [населено място], Община Родопи, област Пловдив, без административен адрес. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата, включително заключението на приетата и неоспорена СТЕ, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, при спазване на изискуемата форма, без нарушения на процесуалните правила, но при противоречие с материалноправните разпоредби чл. 6, ал. 2 АПК. Изложени са подробни съображения, че строежът е изграден без строителни книжа и не е търпим, но липсата на съответствие с допустимите хипотези не е в такава степен несъвместима и непреодолима, поради което премахването му влиза в колизия с принципа за съразмерност. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. По делото не е спорно, че постройката с описаните в заповедта параметри представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДРЗУТ, за чието изграждане на общо основание е бил необходим разрешителен акт от главния архитект на общината - чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ. При липсата му строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 вр. чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Наведеното в касационната жалба - че пристройката е незаконно построена, без представени строителни книжа и без да отговаря на критериите за търпимост, което било констатирано и от първоинстанционния съд, не следва да бъде обсъждано. Правилността по принцип на тезата за превеса на обществения, над частния интерес, не изключва по хипотеза противопоставимостта на втория. В противен случай преценката за съразмерност би била безпредметна. Границата, до която се простира предимството на обществения интерес, е най-необходимото за целта на акта. До този предел е допустимо и засягането на правата и законните интереси на адресатите на административния акт чл. 6, ал. 2 АПК. Балансът между личния интерес, от запазване на беседката и обществения от премахването й, се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като не може да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Съдът е извършил обстойна преценка на цитираните обстоятелства, събрал е относимите доказателства и в заключение е достигнал до правилен и обоснован извод, че е налице нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. В случая се касае за беседка, построена изцяло в имот на настоящия ответник, същата представлява място за отдих и подслон за всеки в неурбанизирана територия, като достъпът до нея не е ограничен. Строежът не е опасен или в лошо състояние, не оказва отрицателно въздействие върху околната среда, а напротив - действията по премахването му биха се отразили неблагоприятно. Поради това намесата, чрез обжалваната заповед, не би постигнала справедлив баланс между интереса на ответника по касация и общия интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството без разрешително. Предвид горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,