Решение № 2662 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15352/2008 г.

Решение № 2662 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15352/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието срещу решение № 10577 от 16.10.2008 г., постановено по адм. дело № 5977/2008 г. от тричленен състав на ВАС, Седмо отделение, с което е отменено решение № 39/25.02.2008 г., постановено по преписка № 88/2007 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, в която на министъра на културата е предписано да предприеме действия за преустройство на сградата, находяща се в гр. София, бел. "Патриарх Евтимий" № 2 на основание чл. 47, т. 1 във връзка с чл. 76, ал. 1 т. 1 Закона за защита от дискриминация. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав като неправилно. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Ответникът Министъра на културата в писмено становище счита, че касационната жалба е недопустима поради липса на правен интерес за касационния жалбодател и при условията на евентуалност за неоснователна. Заинтересованите страни - Председателят на Районен съд София, Фондация "Български адвокати за правата на човека", СНЦ "Център за независим живот" гр. София и СНЦ "Инициатива за равни възможности" гр. София не вземат становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Петчленен състав при Втора колегия при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна. Същата е подадена в срока по чл. 211 АПК от страна участвала в производството по делото. Обжалваното решение е неблагоприятно за касационния жалбодател, доколкото с него частично е отменен административния акт по отношение на друга, участвала в съдебното производство страна, при което за жалбодателя следва самостоятелно задължение за изпълнение на наложена принудителна административна мярка. Следователно в случая са налице и предпоставките на чл. 210, ал. 1 АПК. С обжалваното решение състав на ВАС е отменил решение № 39 от 25.02.2008 г., постановено от Комисията за защита от дискриминация в частта, в която на министъра на културата се предписва да предприеме действия за преустройство на сградата, находяща се в гр. София, бул. "Патриарх Евтимий" № 2 на основание чл. 47, т. 1 във вр. с чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. Със същото решение в частта му, която не е била обжалвана пред ВАС, КЗД е дала предписание на Софийски районен съд да предприеме действия, целящи иницииране на преустройство на същата сграда. В мотивите към решението си съдът е приел, че правилно административният орган е установил, че сградите, с които разполага Софийски районен съд (СРС) - на бул. "Драган Цанков" № 6, на бул. "Цар Борис III" № 54 и на бул. "Патриарх Евтимий" № 2 са публична държавна собственост, предоставени са за осъществяване на функциите на съдебната власт и съгласно чл. 130а от Конституцията и чл. 387 ЗСВ, като имущество на съдебната власт се управляват от министъра на правосъдието. Съгласно нормата на чл. 388 ЗСВ министърът на правосъдието разпределя ползването на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт между отделните нейни органи, като може да възлага стопанисването им на техните административни ръководители. В същото време средствата за финансирането на строителство и основни ремонт на тези недвижими имоти са в пределите на компетентност на министъра на правосъдието. Съдът е приел, че доколкото сградата на бул. "Патриарх Евтимий" № 2 представлява паметник на културата по смисъла на Закона паметниците на културата и музеите (ЗПКМ) и Закона за устройство на територията (ЗУТ), в случая е налице специален режим, изискващ при извършване на консервационни и реставрационни работи, ремонти и изменения на недвижими паметници на културата разрешение от Националния институт за паметниците на културата (НИПК), както и неговия контрол при осъществяването им. От своя страна дейността на НИПК безспорно, с оглед разпоредбата на чл. 5 ЗПКМ се извършва под ръководството и надзора на министъра на културата. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно. Правилен е изводът на тричленния състав, че като елемент от процедурата по одобряване на устройствен план или инвестиционен проект, условието за съгласуване с НИПК не би могло да ангажира отговорността на министъра на културата по Закона за защита от дискриминация, нито е основание да му се вмени в задължение инициативата и осъществяването на преустройство на сграда предоставена на съдебната власт, доколкото същият няма правомощия по управление и стопанисване върху тези имоти. Настоящият състав споделя напълно извода на тричленния състав, че адресираното до министъра на културата от административния орган задължително предписания е в нарушение на материалния закон и не съответства на специфичната му цел. Неотносим за конкретния случай е наведеният довод в касационната жалба, че предприемането на мерки от страна на министъра на културата по отношение на недвижим имот - паметник на културата е негово нормативно установено задължение и действията на министъра на правосъдието без да бъдат валидирани от министъра на културата биха довели до фактическо прекратяване на възможността за изпълнение на предписанията на Комисията за защита от дискриминация. Обстоятелството, че при изпълнение на даденото му задължително предписание от КЗД министъра на правосъдието ще следва да съобрази действията си с действащото законодателства - в случая ЗУТ и ЗПКМ, изискващи съгласуване на действията по преустройство на сградата намираща се в гр. София, бул. "Патриарх Евтимий" № 2 с НИПК не води до извод, че е налице задължение или правомощие на министъра на културата, като висшестоящ орган на НИПК да предприема действия по преустройство на същата. Безспорно посочената сграда е паметник на културата, но доколкото същата е предоставена на съдебната власт извършването на дейности по преустройството й е правомощие на министъра на правосъдието съгласно чл. 387 ЗСВ. Същите следва да бъдат извършени при спазване изискванията на действащото законодателство, което обаче не води до извод за наличие на задължения в тази насока на органите, компетентни да разрешат или одобрят конкретните строителни дейности. Законосъобразен е и изводът на съда, че административния акт в частта му, в която са дадени предписания по реда на чл. 47, т. 1 във вр. с чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. на министъра на културата е постановен и в нарушение на административно производствените правила, тъй като на същия е наложена принудителна административна мярка без да му е осигурено правото на защита в административния процес - същият не е бил уведомен за започналото административно производство и е лишен от участие в него. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав при Второ отделение