Решение № 11521 от 13.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу Решение 86 от 07.01.2022 г., постановено по административно дело 8836/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което, по жалбата на"АВБ 2012" ЕООД , е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22220220002622-091-001/07.04.2021 г., издаден от Ф. Йоневска - началник сектор Ревизии", дирекция Контрол при ТД на НАП, възложил ревизията, и Т. Вуканина - главен инспектор по приходите при ТД на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение 1187/05.08.2021 г. на директора на дирекция ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, в частта на установени задължения за ДДС за данъчен период м.02.2020г., в общ размер на 42 600 лв. В касационната жалба са наведени трите категории основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението. Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт в потвърдената от органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК част. Претендират се и разноски. Ответникът, АВБ 2012" ЕООД, [ЕИК], чрез адв. Колев, оспорва основателността на касационната жалба в съдебно заседание. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, потвърден в оспорената част с Решение 1187/05.08.2021 г. на директора на дирекция ОДОП" - гр. София, с който в тежест на АВБ 2012" ЕООД, [ЕИК] са установени задължения за ДДС за данъчен период м.02.2020 г., произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 42 600 лв. по фактура 2004/03.02.2020 г., издадена от Аеро Техник БГ ООД. Според фактическите установявания на първоинстанционния съд търговското занятие на дружеството е извършването на редовни и чартърни полети по вътрешни и международни линии за превоз на хора и товари по въздуха, търговски въздушни превози, специализирани авиационни работи и всички други видове въздухоплавателни услуги и дейности. Приходният орган е констатирал, че през м. 02.2020 г. АВБ 2012" ЕООД е приспаднало данъчен кредит по фактура 2004/03.02.2020 г., издадена от Аеро Техник БГ ЕООД, в размер на 42 600,00 лв. с предмет на доставка - технически услуги съгл. Договор от 01.2020 г. Жалбоподателят е представил Договор за технически услуги от г., с който възлага на Аеро Техник БГ' ООД изпълнението при поискване на: технически услуги и отдаване на оборудване за изпълнението им на въздухоплавателните средства на възложителя, осигуряване на хангарна площ за извършване на техническите услуги или съхранение на самолета след предварително съгласуване със завод Терем-Летец", осигуряване на необходимите състав и съоръжения за външно и вътрешно измиване на самолета, осигуряване на консумативи за изпълнение на необходимото техническо обслужване като азот, кислород, вода, препарати за външно измиване и др. Страните са уговорили възнаграждение в размер на 35 500,00 лв. на месец, без ДДС, или за целия срок на договора от 6 месеца възнаграждение в размер на 213 000,00 лв., без ДДС /съгласно чл. 8/, дължимо авансово в 30-дневен срок след подписване на договора. Приложен е Констативен протокол от 10.07.2020 г., с който възложителят приема извършената услуга от изпълнителя съгласно Договор за технически услуги от 10.01.2020 г. за периода от 10.01.2020 г. до 10.07.2020 г. без забележки като се съгласява, че изпълнителят му е осигурил запазване на правото да ползва при поискване хангарната площ при необходимост от извършване на цитираните в предмета услуги - извършване на технически услуги или съхранените на самолет. Приходният орган е стигнал до заключението, че за приспаднатия данъчен кредит по фактура 2004/03.02.2020 г., издадена от Аеро Техник БГ' ООД, АВБ 2012" ЕООД притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 от ЗДДС, но документираният аванс с процесната фактура не е във връзка с реално извършени последващи доставки на стока или услуга. Първоинстанционният съд е счел, че договорът за техническо обслужване има характер на договор за абонаментна услуга, като в него не е договорено извършването и получаването на конкретен резултат, но въпреки това изключително конкретно са описани всички възможни услуги, които доставчикът е бил длъжен да предостави в случай, че му бъдат поискани. Посочено е в мотивите на обжалваното решение е, че при договорите за абонаментно обслужване данъчното събитие и изискуемостта на данъка настъпват с изтичането на периода, за който е уговорено плащането, без значение дали и колко пъти възложителят действително се е възползвал от услугите на доставчика. Развити са доводи , че практически доставчикът се е поставил в услуга на разположение на жалбоподателя по време на срока на сключения договор, през който да му оказва при възникнала нужда съдействие и техническа помощ. Изводът на първоинстанционния съд е, че договореното възнаграждение не е обвързано с постигане на конкретно обективиран резултат и с оглед спазване на принципа на данъчния неутралитет следва жалбоподателят да се ползва от правото на приспадане на данъчния кредит. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Верен е изводът на първоинстанционния съд, че сключения между Аеро Техник БГ ООД и АБВ 2012 ЕООД договор за техническо обслужване следва да се приеме за договор за абонаментно обслужване, при наличие на който данъчното събитие и изискуемостта на данъка настъпват с изтичане на периода, за който е договорено плащане, без оглед на това дали и колко пъти възложителят действително се е възползвал от услугите на доставчика по договора. В случая се касае за доставка на услуга по смисъла на чл. 24, §1 от Директива 2006/112/ЕО и данъчното събитие настъпва с изтичане на периода, за който е уговорено плащане. Доводите на съда в тази насока следва да бъдат изцяло споделени. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че в случая приложение следва да намери разрешението, дадено от СЕС в Решенията по дела C-37/95, С-110/94 и С-672/16 , който тълкувайки разпоредбите на чл. 4, § 1 и чл. 17, § 2 от Директива 77/388/ЕЕC /Шеста Директива/ посочва, че правото на данъчен кредит веднъж възникнало поради намерението на лицето да осъществява облагаеми доставки, се запазва, дори ако планираните дейности са преустановени и облагаеми доставки не са извършени, както и, че правото на данъчен кредит не отпада с обратна сила, а остава незасегнато, дори ако впоследствие възникнат обстоятелства, извън контрола на лицето, поради които не се е стигнало до извършване на последващи облагаеми доставки. Обосновано административния съд е приел за неоснователен извода на органите по приходи, че АБВ 2012 ЕООД е преустановило дейността си с оглед отнетия му лиценз и това е така предвид факта, че лиценза е временно отнет два месеца след сключване на договора между страните. Освен това, към датата на сключване на договора дружеството е имало валиден лиценз и е извършвало полети, а след временното отнемане на лиценза, то е продължило да съществува със същия предмет на дейност, а именно извършване на редовни и чартърни полети по вътрешни и международни линии. С оглед на изложеното настоящият състав споделя и становището на Върховната административна прокуратура по настоящото дело, а именно че въпреки липсата на извършени последващи облагаеми доставки във връзка с договорените услуги, за които е приспаднат данъчен кредит, възникналото право на данъчен кредит не е отпаднало, тъй като абонаментната услуга е реално предоставена като сключена с намерение да се използва в дейността на АБВ 2012 ЕООД. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с установената съдебна практика при сходна фактическа обстановка. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение