Решение № 2066 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12738/2008 г.

Решение № 2066 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12738/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Любомир Миланов Станков от гр. София, против решението от 19.06.2001 г., постановено по адм. дело № 1944/2000 г. по описа на Софийския градски съд, Трето А отделение, с което е отхвърлена неговата и на Антон Миланов Станков жалба против заповед № РД-54-160 от 31.03.2000 г. на кмета на Столична община, с която е отказана отмяната на отчуждаването на имот пл. № 264 от кв. 4 (стар 18), м. "Военна рампа-изток" по плана на гр. София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде постановено друго, с което да се отмени отказа на кмета на СО и да се възстанови собствеността върху одържавения имот. Ответникът - кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител адв. Попова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че е установено, че наследодателят на касатора не е участвал в производството по отчуждаване, което обстоятелство изключва Станков от кръга на правоимащите по отношение на конкретното дворно място. По повод твърдението за допусната явна фактическа грешка в отчуждителното производство, липсват конкретни доказателства в тази насока. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред СГС е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор и Антон Миланов Станков (в касационното производство заместен от наследниците си), като наследници на Антон Станков Новаков, против заповед № РД-54-160 от 31.03.2000 г. на кмета на Столична община, обективираща отказ за отмяна на отчуждаването на имот пл. № 264, кв. 4 (стар) 18, м. "Военна рампа", отчужден по реда на ЗПИНМ за ДИП "Оборище". Отказът е мотивиран с обстоятелството, че процесният имот е отчужден в лицето на собственици, между които не е посочен наследодателят на молителите. От доказателствата по делото, които е обсъдил, съдът е приел, че е отчуждено празно дворно място - описания по-горе имот, по действащия към този момент регулационен план, като отчуждителните действия са извършени по регулационна преписка № 9/1954 г. Отчуждаването е извършено по отношение лицата Янаки Колаклийски и Цветан Деспотов. Последният е бил съсобственик на процесния имот с наследодателя на жалбоподателите, според представения нот. акт № 152, т. 23, нот. дело № 2749/1912 г. При тези данни съдът е приел, че постановеният отказ за отмяна на отчуждаването е законосъобразен, тъй като жалбоподателите не са в кръга на правоимащите по реституционния закон - ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. благоустройствени закони, тъй като наследодателят им не е отчужден собственик. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Не е налице необоснованост на изводите на съда. В тази връзка касаторът сочи, че още към момента на провеждане на отчуждителното производство е допусната явна фактическа грешка в преценката относно собствеността върху отчуждения имот, като е прието, че същият е съсобствен не между наследодателя му - Антон Станков и Цветан Деспотов, както е по представения нотариален акт, а е прието, че е съсобствен между Цветан Деспотов и Янаки Колаклийски. Янаки Колаклийски е собственик на имот пл. № 265, а не на процесния пл. № 264. Твърди се, че грешката е допусната още преди издаването на акта за одържавяване, а именно с оценителните протоколи, като имот пл. № 264 е изчислен като площ заедно с имот пл. № 265, а последния липсва като отделен обект. Цветан Деспотов е посочен като собственик на имот пл. № 264, а същият е само съсобственик на имота, ведно с наследодателя на касатора. Оттук грешката е повторена в заповедта на кмета, съответно и в съдебното решение. Възражението не може да бъде възприето. В реституционното производство, както пред административния орган, така и при съдебното обжалване, не могат да бъдат установявани "грешки", допуснати при отчуждаването. Извън фактическите състави на реституционния закон са подобни обстоятелства. Реституцията се извършва по отношение, лицата, които са посочени като отчуждени собственици, съответно техните наследници. След като жалбоподателите са считали, че отчуждаването е неправомерно извършено, същите са имали възможност да предявят претенцията си по реда на ЗОСОИ. Впрочем липсват и каквито и да са доказателства, че имотът е отчужден не от действителните му съсобственици. Данните във всички документи в отчуждителната преписка говорят, че имотът е отчужден като съсобствен между Колаклийски и Деспотов. Вярно е, че по нот. акт от 1912 г. имотът е бил съсобствен между Деспотов и наследодателят на лицата, искащи реституция, но липсват данни които да подкрепят твърденията им, че същият не е бил предмет на последващи сделки. Независимо по какви причини имотът е отчужден от лица, извън кръга на които е наследодателят на първоначалните жалбоподатели, понастоящем на касатора, поради което е напълно обоснован с оглед събраните доказателства, изводът на съда, че те не са активно легитимирани да искат отмяна на отчуждаването. В чл. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони е посочен кръга на правоимащите и това са отчуждените собственици, респективно техните наследници, които имат право да искат отмяна на отчуждаването. В случая не са налице условия за отмяна на отчуждаването. Недопустимо е искането чрез назначаване на експертиза и събиране на други доказателства в настоящото реституционно производство да се установява правилността или неправилността на извършеното отчуждаване. Съдът правилно е приложил закона. Съобразил е нормите на чл. 2, във вр. с чл. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони и решението не страда от пороци. По изложените съображения същото следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение