Решение № 647 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9540/2012 г.

ВАСII отделение15.01.2013 г.докладчик Севдалина Червенкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 324/28.06.2012 г., постановено по адм. д. № 325/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 647 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9540/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Южен централен район (ЮЦР) против Решение № 324/28.06.2012 г., постановено по адм. д. № 325/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. В писмени възражения по касационната жалба, депозирани в законовия срок, се поддържа правилност на решението и неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "ПАСАТ ЛИНК" ООД, представлявано от управителя Атанас Тодоров Филев, против заповед № ДК-02-ЮЦР-84/23.03.2012 г. на началника на РДНСК - ЮЦР. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Правилно съдът е приел, че процесният строеж не попада в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. За него са били представени всички нормативно изискуеми строителни книжа - бил е изграден въз основа на издадено разрешение за строеж, одобрен проект и е бил въведен в експлоатация. Правилно е прието, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 34, 35 и 36 АПК - при неизяснена фактическа обстановка и без участието на заинтересуваното лице. Правилен е и изводът на съда за неотносимост на възражението за нарушение на разпоредби от Закона за електронните съобщения, тъй като такова нарушаване не е предмет на оспорения акт и не е било предмет на производството пред административния орган. Основанията за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж са изчерпателно регламентирани в чл. 225, ал. 2 ЗУТ, като строежът или част от него е незаконен, когато се извършва: 1/ в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2/ без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3/ при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4; 4/ със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5/ при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8; 6/ в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3. Евентуалното нарушаване на разпоредби от ЗЕС не е сред основанията за незаконност на строежа. В тази връзка неоснователни са касационните твърдения досежно нарушения от страна на "Пасат Линк" ООД на чл. 286, ал. 1 ЗЕС - изискването за подземно изграждане на електронните съобщителни мрежи, тъй като този въпрос се явява ирелевантен за настоящия правен спор. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,

Цитирани разпоредби

5