Решение № 339 от 16.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 257/2010 г.

Решение № 339 от 16.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 257/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски С искане по чл. 420, ал. 2 от НПК от името на осъдения В. И. К. от Пловдив, в момента в затвора Пловдив, се претендира отмяна на влязлото в законна сила определение № 280/16.03.2010 г., постановено по НОХД № 39/2010 г. на Пловдивския районен съд поради наличие на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично от осъдения и от упълномощения му защитник адв. В. Костадинов от АК-Пловдив. Върховният касационен съд разгледа искането на осъдения в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С протоколно определение № 280 от 16.03.2010 г. по НОХД № 39/2010 г. на Пловдивския районен съд-ХIV н. с. е одобрено споразумение между представителя на Районна прокуратура-Пловдив и защитника на подс. В. И. К. от Пловдив, с което същият е признат за виновен в извършването на 03.01.2010 г. в Пловдив на престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, по чл. 131а , предл. 2-ро вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК и по чл. 325, ал. 4 вр. ал. 2, предл. 3-то и 4-то вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК, като му е наложено по съвкупност наказание от 2 години и 3 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, от което е приспаднат срокът на задържането му по реда на ЗМВР и по НПК. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в законна сила на 16.03.2010 г. В искането от името на осъдения К. се навеждат оплаквания за процесуална незаконосъобразност поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изменяване на мярката му за неотклонение и при обсъждане параметрите на споразумението в съда, довело до ограничаване правото му на защита, съзряни от защитника му като основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, като се отправя искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство или от първоинстанционния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл. 420, ал. 2 от НПК и има за предмет определение за одобряване на споразумение, непроверено от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо, като разгледано по същество, същото е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Наказателното производство е започнало и проведено като "бързо производство", съгласно разпоредбите на Глава двадесет и четвърта, Част пета от НПК. Оплакванията на осъдения К. за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се отнасят към разпита на св. Р. К. - негова съпруга, която не била предупредена за правата й по чл. 119 от НПК и относно вземане спрямо него на мярка за процесуална принуда, в частност задържането му под стража. Доводите му не отговарят на процесуалния развой на делото и показват незнание на процедурата от страна на защитата му. Осъденият е бил задържан на мястото на извършване на престъплението, посочен от редица свидетели, като от него е иззето и средство за нараняване на пострадалата, което е позволило започването на особеното досъдебно производство по посочената глава от НПК. Задържан първоначално с полицейска заповед за арест, въз основа на постановление на прокурора задържането му е продължено до 06.01.2010 г., когато делото е внесено в съда с обвинителен акт. Още на досъдебното производство на К. е назначен служебен защитник и той е присъствал при предявяване на обвинението, при разпита му като обвиняем, когато е отказал да дава обяснения и при предявяване на материалите от разследването. Не отговаря на истината св. Р. К. да не е била предупредена за правото й по чл. 119 от НПК - обратно, същата изрично е заявила пред прокурор, че тази законова разпоредба й е разяснена и желае да свидетелства (л. 32 от ДП), като тя е потърпевшата от двете престъпления и централна фигура, около която осъденият е извършил хулиганските действия, скандализирайки с жестокото си поведение спрямо нея наобиколилото го множество и с чиито молби за прекратяване на насилието не само не се е съобразил, ескалирайки в проявите на неуважение към обществените порядки и със съпротива на блюстителите на реда. Именно, конкретното му поведение, опасността да посегне наново на живота и здравето на съпругата си, миналите му осъждания, много от които за насилнически актове, са мотивирали задържането му по ЗМВР и от прокурора до представянето му пред съда. Съдията-докладчик също е отчел тези обстоятелства, но имайки предвид факта на задържането му от прокурора, първоначално е определил мярка за неотклонение "подписка", която е преразгледал съобразно искането на прокурора, съобразявайки становищата на страните. По този начин с нищо не е ограничено правото му защита, тъй като с негово съгласие в съдебното производство е участвал адв. К. Нещо повече, обжалвано определението за промяна на мярката му за неотклонение в по-тежка, същото е било проверено от въззивния съд и потвърдено като правилно и законосъобразно, акт, срещу който не се навеждат каквито и да е оплаквания. Накрая, след проведено съдебно следствие по общия ред, предложеното за одобрение от съда споразумение е било преразгледано от страните частично - само относно наказанието за причинената средна телесна повреда на св. К, като деянието е осъществено при условията на опасен рецидив, дало основание на съда да предложи завишаването му с 9 месеца, с което вносителите и самият осъден са се съгласили, без да изложат каквито и да е насрещни съображения. Това е било право на съда, от което той се е възползвал и е одобрил така коригираното споразумение между прокурора и защитника, със съгласието на осъдения. Няма допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на правото на последния на защита. Няма наведени други оплаквания, които да сочат на наличие на наведеното основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Искането, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение на основание чл. 424, ал. 1 от НПК